Решение № 13983 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6471/2010 г.

Решение № 13983 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6471/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Абоолфазл Олфати Авал, гражданин на Иран, срещу решение № 187/23.04.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ответникът по жалбата не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата при проверка по редна на чл. 159 от АПК, намира, че жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, която е участвала в административното производство, и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168 от АПК съдът, като обсъди основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните писмени доказателства приема за установени следните обстоятелства по административния спор: С решение № 187/23.04.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Абоолфазл Олфати Авал, гражданин на Иран, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8, чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липсата на визираните в посочените разпоредби, материалноправни предпоставки за уважаване на искането. Административният орган е изложил съображения, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В противоречие с наведените от жалбоподателя твърдения, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отказът е постановен след като са обсъдени всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства. Административният орган е приел, че Абоолфазл Олфати Авал е пристигнал в Република България нелегално през месец декември 2009 г., използвайки неистински израелски паспорт. С този документ е влязъл в Австрия където подава молба за статут, но е върнат официално в Република България по искане на Република Австрия за поемане на отговорност за разглеждане на молбата за закрила. Като причина за предоставяне на статут кандидатът сочи, че принципите на исляма не му харесват и в началото на 2008 г. започва да се запознава с християнската религия. Молителят не е покръстен, но въпреки това твърди, че е сменил религията си и по тази причина властите го преследвали. Други причини по повод напускане на държавата си по произход не посочва. Иран е възприета като държава, в която е гарантирана свободата на християните, и те могат да упражняват религията в молитвените си домове или частни квартири, стига да не безпокоят околните и да не бъде подадено оплакване за подобно "обезпокояване". При тези установени обстоятелства в административното производство обжалваното административно решение е законосъобразно и не са налице поддържаните в жалбата основания за отмяна на административния отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарна закрила по реда на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Със становище от 1.03.2010 г., изготвено от главен експерт в РПЦ - София в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. От приложените по делото справки относно обществено политическата обстановка в Иран се установява, че по конституция ислямът е официална държавна религия, но пак по конституция религиозните групи, датиращи от предислямския период на страната - зароастрийци, християни и юдеи са признати за "защитени в рамките на закона" религиозни малцинства. След осъществена преценка на данните в административната преписка, включително обясненията на лицето, дадени при проведените с него интервюта, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт, като правилно е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, тъй като заявените от него причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В тази връзка е съобразено, че в бежанската история на чужденеца не се установяват факти за осъществено преследване по смисъла на определението за бежанец. Кандидатът не е бил заплашван по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена обществена група, което налага извода, че по отношение на Абоолфазл Олфати Авал не са налице предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8 от ЗУБ. Относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут съгл. чл. 9 от ЗУБ, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Не се касае за тежки и лични заплахи срещу живота и личността на същия, като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Самият кандидат не сочи действия, които да имат характер на тежки и лични заплахи или други тежки посегателства, следващи от организация или група, на която държавата не може да противодейства ефективно. Също така няма данни да е бил принуден да напусне поради заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и да е бил изложен на опасност от изтезание или други форми на унизително отношение, съответно административният орган е направил обоснован извод и правилно е приложил материалния закон като е отказал хуманитарен статут с оглед на чл. 9 от ЗУБ. Спазено е и изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като са преценени всички относими факти, свързани с личното положение и относно данните по произход и отношения с трети лица. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,