Решение № 4537 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11726/2020 г.

Решение № 4537 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11726/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с § 4к, ал. 13 ПЗР ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на М. К. и Д. Д., подадена чрез пълномощник – адвокат К. К.. Оспорва се Решение № 1023/23.07.2020 г., постановено по административно дело № 2536/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена Заповед № 18-6828/01.07.2019 г. на Началника на СГКК – Варна, и преписката е върната на органа за процедиране и произнасяне по заявление с рег. № АУ-113885 ВЛ/20.11.2018 г. на М. К. и Д. Д., за изготвяне и процедиране на проект за изменение на Плана на новообразуваните имоти в частта за нов поземлен имот 159 и нов поземлен имот 1108 съобразно влязло в сила Решение № 884/22.06.2009 г. по гражданско дело № 432/2009 г. на Окръжен съд – Варна и указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се твърди непълна и необективна преценка на събраните по делото доказателства и се оспорват възприетите от съда правни изводи по приложението на материалния закон. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед, издадена от Началника на СГКК – Варна. Касационната жалба се поддържа от адвокат К., който моли да бъде уважена по изложените в нея съображения, като претендира присъждане на сторените в касационното производство разноски. Ответникът, Началник на СГКК – Варна, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Останалите ответни страни - Е. З. и Е. З. се представляват от адвокат Г. З., който посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила, след което да се присъдят сторените от доверителя му разноски за настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. След преценка на събраните доказателства и установените факти, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Варна е заповед, издадена на основание § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. Съгласно тази норма влязъл в сила план на новобразуваните имоти може да се изменя когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки, като при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред. С процесната заповед, по заявление на М. К. и Д. Д., е одобрено изменение в Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, в която е инкорпориран влезлия в сила план на новообразуваните имоти, като изменението засята вписванията в регистъра по отношение на поземлен имот с идентификатор 10135.4501.159, с площ 535 кв. м., начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м. Преди промяната този имот е записан като собственост на К. З., а след промяната по силата на оспорената заповед, имотът се отразява в регистъра по следния начин: собственост на К. З. за 146 кв. м. идеални части от имота, а останалите 389 кв. м. идеални части като собственост на неидентифициран собственик. Възприетите в съдебното решение правни изводи относно компетентността на административния орган, характера на развилото се административно производство, спазване на законоустановената форма и на административно-производствените правила при издаване на заповедта, се споделят от настоящата съдебна инстанция. Споделяем е и крайния извод за материалната й незаконосъобразност, но по различни от изложените в съдебното решение мотиви. По отношение на процесния поземлен имот с идентификатор 10135.4501.159, е налице спор за материално право между: заявителите в административното производство, които са наследници на реституирания собственик Р. С., от една страна и правоприемниците на К. З., от друга страна, който като лице по § 4а ПРЗ ЗСПЗЗ, е вписан като собственик на целия имот в кадастралния регистър. Този спор за материално право не е приключил, въпреки влязлото в сила Решение № 884/22.06.2009 г. по гражданско дело № 432/2009 г. на Окръжен съд – Варна, тъй като с него е уважен отрицателен установителен иск, като е прието за установено по отношение на М. К. и Д. Д., че Е. З. и Е. З. не са собственици на реална част от недвижим имот с площ от 389 кв. м., съставляващ ПИ 159 по ПНИ на СО "Ментеше", землище гр. Варна, целият с площ от 535 кв. м. Грешка или непълнота в помощния план, послужил като основа на ПНИ по отношение на процесния имот, може да се отстрани след решаване на възникналия спор за материално право между посочените лица, но при уважен положителен установителен иск или иск по чл. 108 ЗС. В този смисъл са мотивите, съдържащи се в Решение № 7930/13.06.2018 г. по административно дело № 4230/2018 г. на Върховния административен съд, Второ отделение, което е постановено между същите страни и досежно същия имот, без да е съобразено от Административен съд - Варна. Ето защо, оспорената заповед се явява издадена в нарушение на цитираната по-горе разпоредба на § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което правилно е била отменена от съда и решението му в тази част, като краен резултат е правилно и следва да остане в сила. В настоящата хипотеза, когато заповед, одобряваща изменение в кадастъра се отменя поради възникнал и неразрешен спор за материално право, административният съд отменяйки я, решава делото по същество, поради което не е приложима разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК и преписката не се връща на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. След разрешаване на спора за материално право, заинтересуваните лица имат право да подадат ново заявление и инициират производство за изменение на КККР. Предвид гореизложеното, на отмяна подлежи решението в частта, с която преписката е върната на Началника на СГКК – Варна за процедиране и произнасяне по заявление с рег. № АУ-113885 ВЛ/20.11.2018 г. на М. К. и Д. Д., от фазата пред Комисията по § 4к, ал. 12 ПЗР ЗСПЗЗ за изготвяне и процедиране на проект за изменение на ПНИ в частта за нов поземлен имот 159 и нов поземлен имот 1108 съобразно влязло в сила Решение № 884/22.06.2009 г. по гражданско дело № 432/2009 г. на Окръжен съд – Варна и указанията по тълкуването и прилагането на закона. Тъй като крайния изход от настоящия спор е отмяна на административния акт, оспореното решение, в частта, с която СГКК е осъдена за разноски, следва да остане в сила. Що се отнася до разноските, сторени в настоящото производство от касационните жалбоподатели и от ответниците по касация, тъй като касационната жалба е частично уважена и частично отхвърлена, разноски не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,