Решение № 16582 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9942/2013 г.

Решение № 16582 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9942/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Общински съвет гр. Варна, срещу решение № 1332/27.05.2013 г., постановено по адм. д. № 4368/2012 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на В. А. Т. от гр. Варна срещу Решение № 550-6/26 и 27.07.2012 г., за одобряване на ПУП-ПУР на СО "Акчалар" в оспорената му част касаеща поземлени имоти № 776 и 526, съответно с идентификатори 10135.2522.776 и 10135.2522.526 по кадастралната карта на гр. Варна. Ответникът, В. А. Т. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на В. А. Т. Решение № 550-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет гр. Варна, с което на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ е одобрен ПУП- план за улична регулация /ПУР/ на СО "Акчалар", в частта му за поземлени имоти с № 776 и 526, от които се предвиждат площи попадащи в уличната регулация, като върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови решението си първоинстанционният съд приел, че административният орган не се е съобразил с влезлия в сила застроителен план и извършеното в имот 776 строителство, както и че не е изследвал наличието и на други, по-икономични варианти, поради което решението е прието в нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ и чл. 6 АПК. Решението е неправилно. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, безспорно е установено, че от поземлен имот № 776 се отнемат за улица 146 кв. м, като той остава с площ 835 и лице 21 м, а от имот 526 се отнемат 199 кв. м., като остава с площ 502 кв. м и лице 28 м. От това следва, че при бъдещо урегулиране на имотите, не биха се нарушили нормите на чл. 19, ал. 1, т. 3 и ал. 3 ЗУТ. Улицата, в която попадат части от имотите, е VI-ти клас, като при одобряването на ПУП-ПУР не са установени нарушения на техническото задание, както и на съответни текстове от Наредба № 8/2001 г. Освен това съгласно заключението на вещото лице улицата от о. т. 397 до о. т. 399, предмет на оспорване, в които попадат части от процесните имоти, продължава на запад и изток през девет квартала и осигурява на всички имоти с лице към нея, връзка с улиците от по-висок клас, а напречните съществуващи връзки са с недопустими наклони, поради което е невъзможен друг вариант на прокарване на процесната улица. При така изяснените факти и обстоятелства, правните изводи на съда не съответствуват на тях, а именно че е нарушен чл. 108, ал. 5 ЗУТ и чл. 6 АПК, след като друг вариант не е установен по делото, който да е по-икономично осъществим и да дава възможност за целесъобразно устройство при бъдещо урегулиране на имотите. Освен това имотите остават с достатъчна площ за бъдещото им урегулиране и в самостоятелни УПИ, както и да се предвиди застрояване на имот 526, а застроената жилищна сграда в имот 776 е незасегната от уличната регулация. В тази връзка не е налице и нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя пред първата инстанция Т., в по-голяма степен от необходимата обществена нужда за прокарване на процесната улица, обслужваща и други имоти и след като не е установено наличие на друг вариант, който да е по-благоприятен, както за жалбоподателите, така и за собствениците, чиито имоти ще се обслужват от процесната улица. Като се има предвид изложеното решението е необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон, поради което са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Следва решението да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспореното решение. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 222, ал. 1 АПК