Решение № 5844 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2742/2016 г.

Решение № 5844 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2742/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. И. Г. против решение № 369 от 13.01.2016 г., постановено по адм. д. № 482/2015 г. по описа на Административен съд гр. Х.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Х. отхвърля жалбата на М. И. Г. против заповед № 1411/07.09.2015 г. на директора на Агенция " Митници", с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 103, т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради завръщане на замествания държавен служител. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спрямо държавния служител е осъществена материалноправната предпоставка на чл. 103, т. 7 ЗДСл. и административният акт е в съответствие с целта на закона, поради което прави извод за неговата законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Правилно съдът приема, че непосочването в заповедта на имената на служителя, който се завръща от работа не представлява нарушение във формата на административния акт, тъй като такова изискване липсва в закона, а в заповедта за назначаване на М. Г. изрично е отбелязано, че същият е назначен на основание чл. 15 ЗДСл. - по заместване на К. Д. Д. (л. 9). Законосъобразно съдът приема, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. По делото е установено, че на служителката К. Д. Д. е разрешен отпуск поради бременност и раждане до 05.09.2015 г. включително, а на нейно място е назначен жалбоподателя. Димитрова подава молба до органа по назначаването, с която заявява, че желае да се върне на работа, считано от 07.09.2015 г. - след изтичане на разрешения й отпуск, като се има предвид, че 05.09.2015 г. -датата, до която е разрешен платения отпуск е събота и първият работен ден, в който служителката следва да се яви след изтичане на отпуска е 07.09.2015 г. - понеделник. Именно от 07.09.2015 г. е прекратено и служебното правоотношение на М. Г. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че спрямо жалбоподателя е осъществена материалноправната предпоставка на чл. 103, т. 7 ЗДСл., е законосъобразен. Доводите в касационната жалба, че по делото не са налице доказателства, че заместваната служителка се е явила на работа на 07.09.2015 г., което обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед, са неоснователни. В хипотезата на изтичане на разрешения платен отпуск държавният служител е длъжен да се яви на работа, за което не е необходимо издаването на индивидуален административен акт от работодателя, а неявяването на служителя е основание за налагане на дисциплинарно наказание, като тези обстоятелства са неотносими към законосъобразността на оспорената пред първоинстанционния съд заповед. Обжалваното решение е обосновано. Назначаването на жалбоподателя по заместване на длъжността, заемана от Димитрова, изтичането на отпуска на последната и заявлението, че се явява на работа след изтичането на разрешения й отпуск обосновават извода на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Пред изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди М. И. Г. да заплати на Агенция "Митници" сумата 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,