Решение № 12507 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10338/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса гр.Пловдив /РЗОК Пловдив/ срещу решение 1623 от 02.08.2021 г. по адм.д.3137/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена по жалба на Д-р П. Маджарова-Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ индивидуална практика ЕООД, заповед за налагане на санкции изх.29-05-269-26/16.11.2020 г. на директора на РЗОК Пловдив. Със заповедта е наложена на ответника като изпълнител по индивидуален договор /ИД/ 163201/14.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, санкция финансова неустойка от 50 лева на основание чл.418, ал.1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г. /НРД за МД 2020-2022 г./, за нарушение по чл.122, ал.3 от НРД за МД 2020-2022 г. във връзка с чл.55, ал.2, т.6 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. В жалбата е оспорено съдебното решение като неправилно и необосновано, постановено при касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Неправилно съдът е приел, че административният орган не е доказал извършването на нарушението. По съображения, изложени в касационната жалба и писмено становище, моли да се отмени съдебното решение и да се потвърди заповедта. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д-р П. Маджарова-Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ индивидуална практика ЕООД, редовно уведомен, се представлява от адв.Манев със становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Процесната заповед за налагане на санкции е издадена по повод извършена планова, първична, тематична, самостоятелна проверка от 15.09.2020 г., назначена със заповед 1235/11.09.2020 г. на директора на РЗОК Пловдив, относно отчетена дейност от д-р П. Маджарова, изпълнител на ПИМП по индивидуален договор с НЗОК 163201/14.02.2020 г., в период на временна нетрудоспособност. Съставени са протокол 72/15.09.2020 г. и протокол за неоснователно получени суми 54/15.09.2020 г. В 7-дневен срок е подадено възражение срещу протокола за извършената проверка, разгледано от Арбитражната комисия с протокол 2/08.10.2020 г., която не се е произнесла с решение поради равен брой на гласовете за - 3 и против 3 направените констатации от проверката. При проверката се констатира, че съгласно справка от НЗОК с вх.35-00-1778/17.08.2020 г., д-р Маджарова е ползвала обезщетение от НОИ за временна нетрудоспособност от 26.05.2020 г. до 24.06.2020 г. Тя е подала две уведомителни писма до РЗОК Пловдив за отсъствие в периода от 26.05.2020 г. до 29.05.2020 г. с вх.29-05-269-7/26.05.2020 г. и от 15.06.2020 г. до 17.06.2020 г. с вх.29-05-269-11/15.06.2020 г., със заместник д-р П. Запрянов. Липсва подадено от д-р Маджарова уведомление за целия период на разрешения й отпуск по болест, а именно от 30.05.2020 г. до 14.06.2020 г. и от 18.06.2020 г. до 24.06.2020 г. В тези периоди, д-р Маджарова /общопрактикуващ лекар - ОПЛ/ е извършвала и отчела медицински дейности по ИД с НЗОК, които са отразени подробно в протокол 72/15.09.2020 г. от проверката. С оглед на това административният орган е приел, че АПИМП-ИП е извършила нарушение по чл.122, ал.3 от НРД МД 2020-2022 г. във връзка с чл.55, ал.2, т.6 от ЗЗО, извършено за първи път. На основание чл.418, ал.1 от НРД за МД 2020 2022 г., е наложил санкция финансова неустойка в размер на 50 лв. за неизпълнение на задължението за уведомяване на РЗОК за настъпили промени в обстоятелства. Административният орган е приел, че не е налице маловажен случай по смисъла на §1, т.4.1 от ДР на НРД за МД 2020-2022 г. : а) липса на подпис и/или печат на: - извършилия дейността ОПЛ в амбулаторния лист; - извършилия дейността специалист в амбулаторния лист и/или в направлението (бл. МЗ-НЗОК 3, бл. МЗ-НЗОК 3А и бл. МЗ-НЗОК 4); б) липса на някои от посочените в приложение 9 консумативи - за изпълнителите на ПИМП; в) липса на някои от посочените в приложение 10 консумативи за извършване на общомедицински дейности - за изпълнителите на СИМП./. Административен съд Пловдив е отменил заповедта за налагане на санкции, приемайки, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при подробно изложение на фактическите и правни основания /мотивите/ за издаването й и провеждане в пълнота на процедурата по ЗЗО, но се явява незаконосъобразна поради липса на твърдяното нарушение, за което е наложена санкцията. Съдът е приел също, че е установено несъответствие на сочената като нарушена разпоредба на НРД и приложената санкционна такава. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалноправните разпоредби на закона. По делото е установено, че д-р Маджарова не е уведомила РЗОК за разрешения й отпуск по болест за целия период а именно от 30.05.2020 г. до 14.06.2020 г. и от 18.06.2020 г. до 24.06.2020 г. Затова, административният орган я е санкционирал за неизпълнение на задължението по чл.122, ал.3 от НРД за МД 2020-2022 г. да уведоми при отсъствие в срок до три работни дни Районната здравноосигурителна каса за отсъствието си писмено, или по електронна поща, подписано с електронен подпис. За да е осъществен фактическият състав на чл.122, ал.3 от НРД за МД 2020-2022 г., е необходимо наличието едновременно на две предпоставки 1/ изпълнителят на медицинска помощ да е отсъствал и в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието и 2/ да не е уведомил РЗОК за отсъствието си писмено или по електронната поща. По делото е установено, че д-р Маджарова не само не е отсъствала, но е работила и е извършила консултативни, профилактични и диспансерни прегледи на осигурени лица в пациентската й листа. Следователно, както правилно е приел първоинстанционния съд, тя не само не е отсъствала от практиката си в посочените периоди, но е извършвала дейност и за нея не е съществувало задължението, вменено й от хипотезата на нормата по чл.122, ал.3 от НРД за МД 2022 2022 г. да уведоми РЗОК за своето отсъствие. Тоест, предвид липса на фактическо отсъствие на д-р Маджарова, която е продължила да работи, не е възникнало основание да уведоми РЗОК за отсъствие. Същата не е извършила нарушение, което да може да бъде подведено в конкретната норма и да бъде основание за налагането на санкция с процесната заповед. В настоящия случай посочените материалноправни основания за налагане на санкция не са налице. В този смисъл са решение 5598 от 11.05.2021 г. по адм.д.3009/2021 г., ВАС, VІ отд., решение 5236 от 23.04.2021 г. по адм.д.1915/2021 г., ВАС, VІ отд. Правилно е установено от първоинстанционния съд и несъответствието между правното основание за налагане на санкция чл.418, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г. и състава на нарушението квалифициран с процесната заповед по чл.122, ал.3 от НРД за МД 2020-2022 г.. Съгласно чл.122, ал.3 от НРД МД 2020-2022 г., при отсъствие изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието, да уведоми РЗОК за отсъствието си писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис. С процесната заповед неправилно санкцията е наложена на основание чл.418, ал.1 от НРД за МД 2020 -2022, съгласно който когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ не изпълни задълженията си за уведомяване на РЗОК за настъпили промени в обстоятелства, свързани със сключването на индивидуалния договор, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 100 лв. В случая, както е установил и Административен съд Пловдив, не е налице неуведомяване за настъпили промени в обстоятелства свързани със сключването на ИД и санкционната норма на чл.418, ал.1 от НРД МД 2020-2022 г. не е приложима към хипотезата по чл.122, ал.3 от същия акт. Приложима към чл.122, ал.3 от НРД МД 2020-2022 г. би била разпоредбата на чл.414, ал.1 от НРД МД 2020-2022 г., която предвижда, че когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв. Касационната жалба не навежда доводи, опровергаващи по убедителен начин изводите на първоинстанционното решение. Наведените доводи относно полагането на труд по време на временна нетрудоспособност от д-р Маджарова не са относими към съществото на спора пред настоящата инстанция, касаеща заповед за налагане на санкция за нарушение по чл.122, ал.3 от НРД МД 2020-2022 г., с различен фактически състав и правна квалификация. Видно от доказателствата по делото същата е възстановила неправомерно получените суми за обезщетение поради временна неработоспособност на НОИ. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК. Решението на Административен съд Пловдив, с което заповедта за налагане на санкция е отменена като незаконосъобразна, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото са претендирани от ответника по касация съгласно представен списък и доказани с договор за предоставяне на правна помощ и процесуално представителство на л.24 по адм.д.10338/2021 г., поради което следва да се присъдят в размер на 300 лева. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,