Решение № 11594 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3674/2009 г.

Решение № 11594 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3674/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Екатерина Борисова Костадинова чрез пълномощника й - адвокат Данаил Костов против решение № 31 от 16.01.2009 година по адм. дело № 33/2008 година на Врачанския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й срещу заповед № 135 от 14.03.2007 година на областния управител на област Враца за одобряване плана на новообразуваните имоти относно имот № 9601930 в землището на град Враца, село Лиляче и село Власатица, местност "Лиляшка могила". Релевира доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Само заинтересованата страна Кева Ценова Бикова дава писмено становище за неоснователност на жалбата. Ответната страна и останалите заинтересовани страни не вземат отношение по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че заинтересованите страни, на които е записан спорният имот в регистъра към плана се легитимират, като собственици с възстановено право на собственост. На свой ред жалбоподателката твърди, че част от имота е придобита чрез прехвърлителна сделка от баща й. Касае се за спор за материално право, който не може да бъде решен в административното производство. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ . Образувано е по жалба от Екатерина Борисова Костадинова против заповед № 135 от 14.03.2007 година на областния управител на област Враца за одобряване плана на новообразуваните имоти относно имот № 9601930 в землището на град Враца, село Лиляче и село Власатица, местност "Лиляшка могила". Възразила е, че още през 1967 година лозе с площ от 2.000 декара е закупено от наследодателя й - Борис Христов Деков, който го е застроил с къща и от тогава го владее необезпокоявано. Идентифицирала го е, като част от 2.200 декара от имот 1930, целият с площ 9.175 декара. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че наследодателят на жалбоподателката разполага с разрешение за продажба от 3.04.1968 година от секретаря на ГНС на нива от 2.000 декара за сумата 300 лева. Тя е била предоставена по замяна на Невена Лешева. През месец септември на 1988 година Борис Христов Биков е декларирал имота, вече като застроен. През всичките години е заплащал за него дължимите данъци. В помощния план за местността "Лиляшка могила" същият имот съществува с идентификационен номер 960.810. В регистъра на имотите Борис Диков е записан, като собственик, без отразени документи за собственост. В плана на новообразуваните имоти вече имот 810 не съществува. Той е обединен в новообразуван имот № 1930 с площ от 9.175 декара. Записан е на наследници на Цено Иванов Ценов на основание решение на ПК № 06730 от 1.01.1992 година. При тези данни по делото, съдът е повторил правните изводи на Върховния административен съд, четвърто отделение в определение № 11179 от 27.10.2008 година по адм. дело № 5853/2008 година, че в плана на новообразуваните имоти се нанасят имотите на три категории лица. Първата са ползватели с трансформирано право на ползване в право на собственост. Втората са собственици с възстановено право на собственост по реда на земеделската реституция. Третата са собственици на имоти, които не са внасяни в ТКЗС и върху тях не е губено право на собственост. На тази база е приел, че жалбоподателката и нейният наследодател не попадат сред първите две категории. Твърденията са били, че са в третата категория. В тази връзка съдът е анализирал представените документи, които според жалбоподателката установяват правото на собственост на наследодателя й и обосновано е приел, че те по никакъв начин не установяват такова. Посочил е, че плащането на данъци не може на собствено основание да легитимира Борис Христов Деков и наследниците му за собственици. Позовал се е на обстоятелството, че в административното производство не могат да се обсъждат доводите за незаконосъобразно възстановяване правото на собственост на наследодателят на заинтересованите страни. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на заповедта на областния управител в обжалваната й част и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се повтарят под формата на касационни основания доводите, направени и в първоинстанционното производство. Твърди се, че от представените документи се установявало придобито право на собственост от наследодателя на жалбоподателката. Доводите са неоснователни. Единственият документ, който съставлява индиция за започнато производство по продажба на процесната нива от 2.000 декара е разрешението за продажба. То е издадено на 3.04.1967 година от секретаря на ГНС на основание чл. 1 от ЗПВПВНИ и т. 67 от ПМС 120 от 6.06.1965 година. Страната е представила двата нормативни акта в първоинстанционното производство. Разпоредбата на чл. 1 от ЗПВПВНИ постановява, че правни сделки за прехвърляне право на собственост върху незастроени или застроени с малоценни постройки недвижими имоти в населените места се извършват чрез председателя или натоварен от него щатен член на ИК на местния народен съвет по предложение на заинтересуваните. Длъжностното лице е определяло приобретателя и цената в рамките на нарочна тарифа. Със закона е уреден специален ред за имотите и населените места, върху които той разпростира действието си, който освен съгласието на страните по сделката, въвежда изискване за изпълнение на допълнителна предпоставка, без която не може да се сключи договора. Разрешението за продажба обаче не може да замести договор за продажба и то в нотариалната му форма, тъй като правилата на ЗЗД действат още от 1950 година. Поради това с представеното разрешение от секретаря на ГНС страната не установява прехвърляне на право на собственост върху имота, за да претендира на това основание да бъде вписана в регистъра на собствениците към плана на новообразуваните имоти. Следва да се отбележи и неоснователност на довода, че отбелязването в долния ляв край на документа, че е събрана такса показва факта на внасяне на сумата по покупко-продажбата. В действителност с нея се установява само заплащането на дължимата такса за издаване на разрешението за продажба. Тя е платена на 16.01.1967 година, а разрешението е дадено на 3.04.1967 година и в никакъв случай не съставлява плащане на стойността на нивата. В същото време заинтересованите страни се легитимират, като собственици с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ. С решение № 73 от 7.10.1992 година на ПК - Враца на наследодателя им - Цено Иванов Ценов е признато и възстановено право на собственост върху два имота в местността "Лиляшка могила". На основата на решението по реституционната преписка им е отреден имот с плана на новообразуваните имоти и те са записани, като негови собственици. Прави впечатление, че възстановяването на собствеността е извършено с план за земеразделяне, а не в стари реални граници. В административното производство обаче не може да се преценява законосъобразността на акта на поземлената комисия. Областният управител е длъжен да се съобрази с него, което е и направено. Като е приел заповедта в обжалваната й част за законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение