Решение № 4414 от 10.5.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие против решение 177/17.12.2021г., постановено по административно дело 227/2021г. по описа на Административен съд- Разград, с което е отменено решение 03-РД/2777 от 03.08.2021г. за прекратяване на административен договор BG06RDNP001-7. 007-0014-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /АДПБФП/ по подмярка 7. 2 "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. Касационният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на обжалвания първоинстанционен акт поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необосноваността му- касационни основания по смисъла на чл.209, т.3, предл.І и ІІІ от АПК. Поради това касаторът моли за отмяната на решението и за разрешаване на спора по същество с отхвърляне на оспорването, с което е сезиран първоинстанционният съд. Претендира присъждането на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Ответникът по касационното оспорване- община Самуил, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в касационната жалба оплаквания и становището на ответната страна във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, от надлежна страна, за която постановеното решение е неблагоприятно и в предвидения от чл.211, ал.1 от АПК преклузивен срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, постановено по административно дело 227/2021г. на Административен съд- Разград е отменено решение 03-РД/2777 от 30.08.2021 г., издадено от зам. -изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е прекратен административен договор BG06RDNP001-7. 007-0014-С01 от 16.05.2019 г. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е следната: Община Самуил е бенефициент по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7. 2 "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. Съобразно уговореното в този договор, ДФЗ предоставя на община Самуил безвъзмездна финансова помощ в размер на 89 898, 07 лева за изпълнението на проект "Изграждане на спортна инфраструктура в с. Богданци, Община Самуил". В изпълнение на задълженията по договора са открити четири процедури за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание с предмет изпълнението на проект "Изграждане на спортна инфраструктура в с. Богданци, Община Самуил". И четирите процедури са прекратени поради липсата на подадени оферти или поради това, че подадените оферти не отговарят на подадените условия. С уведомително писмо от 18.05.2021 г. ДФ "Земеделие" изисква от бенефициента доказателства, че е сключил договори с изпълнители за всички разходи по одобрения проект. С писмо от 25.05.2021г. кметът на община Самуил уведомява ДФЗ, че до момента такъв договор не е сключен, тъй като и четирите проведени процедури за възлагане на обществената поръчка са били прекратени поради липса на подадени оферти или поради това, че подадените оферти са неподходящи. Към писмото е приложен нов описателен документ относно планирано обявяване на нова процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Изграждане на спортна инфраструктура в с. Богданци, Община Самуил". След осъществена предварителна проверка, с уведомително писмо от 22.06.2021г. ДФ "Земеделие" - РА уведомява бенефициента, че може да проведе обществената поръчка. Процедурата за възлагане на обществената поръчка е открита на 24.06.2021г. и е приключила с решение за определяне на изпълнител от 30.07.2021г. Договорът с избрания изпълнител е сключен на 25.08.2021г. С решение от 30.08.2021 г. заместник-изпълнителния директор на ДФЗ прекратява административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на основание чл.20а, ал.2 от ЗПЗП във връзка с чл.39,ал.4 от ЗУСЕСИФ поради обстоятелството, че бенефициентът не е изпълнил задължението си до 21.05.2021г. да сключи договори с всички избрани изпълнители и да уведоми за това ДФЗ. Решението е отменено от първоинстанционния съд поради наличието на основанията по чл.146, т.3 и 4 от АПК- допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно като постановено при липсата на касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Противно на изложеното в касационната жалба становище, административният акт не е отменен от съда поради липса на мотиви, а на посочените по-горе основания, във връзка с които съдът е изложил подробни съображения. Касационната инстанция също споделя извода на първоинстанционния съд, че при издаването на оспорения административен акт е допуснато нарушение на чл.35 от АПК, което е от категорията на съществените. За да прекрати едностранно финансирането с безвъзмездна финансова помощ, административният орган приема, че бенефициентът не е сключил договор с изпълнител до 12 месеца от изтичане на срока, предвиден за неговото сключване съобразно чл.39, ал.4 от ЗУСЕСИФ. За да изчисли този срок, административният орган е следвало да прецени кои от основанията за спиране на срока са приложими към настоящата хипотеза и какви са точните периоди, в които срокът по чл.39, ал.4 от ЗУСЕСИФ не е текъл. Вместо да изясни тези обстоятелства, които обуславят правомощието му да прекрати едностранно административния договор, органът е изчислил срока сумарно, като към датата на всяко прекратяване на обществената поръчка..." добавя "...времето от 14 календарни дни, през което време тече законов срок за обжалване на решението за прекратяване на обществената поръчка... и така крайният срок за сключване на договори с всички избрани изпълнители се удължава до 25.05.2021г.. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган е нарушил чл.35 от АПК, като не е изяснил напълно всички факти, които са от значение за случая и не е посочил в кои конкретни периоди срокът не е текъл. Освен това административният орган не е изложил относими мотиви относно тези обстоятелства и не е обсъдил и изразеното от бенефициента становище, че срокът не е текъл и в периода на обявеното извънредно положение. Правилен е и изводът на съда, че срокът е изчислен от административния орган неправилно и при неспазване на относимите материалноправни разпоредби. Приложима за настоящата хипотеза е разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 1 от ПМС 162/2016 г.- актът по чл.28, ал.1, т.1 от ЗУСЕСИФ, преповторена в чл.5, ал.3, т.1 от административния договор, съгласно които при прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка срокът по чл. 39, ал. 4 ЗУСЕСИФ спира да тече от датата на влизане в сила на решението за прекратяване на процедурата до откриването на нова процедура за възлагане на обществена поръчка със същия предмет, но за не повече от два месеца. Вместо да приложи сочената разпоредба и да изчисли въз основа на нейното предписание периодите, през които срокът не е текъл, административният орган е добавил 14 календарни дни за всяко прекратяване на обществената поръчка, през което време тече законов срок за обжалване на решението за прекратяване на обществената поръчка, което пък е в противоречие с разпоредбата на чл.197 от ЗОП, която определя сроковете за обжалване на решенията на възложителите, взети в процедурите по ЗОП. Ето защо правилен и обоснован е изводът на административния съд, че при изчисляване на срока по чл.39, ал.4 от ЗУСЕСИФ, административният орган е приложил неправилно закона. Най-сетне, касационната инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд, че административният орган е нарушил общите принципи на АПК. Финансирането с безвъзмездна финансова помощ е прекратено едностранно от ръководителя на управляващия орган, след като обществената поръчка е съгласувана с този орган и провеждането й е изрично разрешено и след като с избрания изпълнител е сключен договор за възлагане на обществената поръчка. Горните обстоятелства налагат извода, че административният орган е упражнил правомощието си по чл.39, ал.4 от ЗУСЕСИФ недобросъвестно и в противоречие с чл.6 и чл.13 от АПК. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Изходът на спора обуславя основателността на претенцията на ответника за разноски, но тъй като извършването на такива от негова страна не е доказано, разноски не следва да се присъждат. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение