Решение № 984 от 29.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7269/2023 г.
ВАСТрето отделение29.01.2024 г.докладчик Светлана Борисова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 3816/09.06.2023 г. по адм. д. 8479/2022 г. на Административен съд София-град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд в друг състав, при спазване на указанията, дадени с настоящото решение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА/п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби от Ц. Цветанова, В. Димова-Влахова и Н. Георгиев, против решение 3816/09.06.2023 г. по адм. д. 8479/2022 г. на Административен съд София-град. Оспорват заповедта като неправилна поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърдят, че оспорената заповед е немотивирана, поради което не става ясно кое е наложило промяната в статута на археологическия паметник и на охранителната зона. При издаването на заповедта не е съобразен влезлият в сила подробен устройствен план за имота на жалбоподателите, с което е ограничено правото им на собственост. В съдебно заседание се представляват от адвокат М. Карадиамандиева. Сочи, че много съществени въпроси не са били повдигнати при разглеждане на делото от АССГ. Моли решението да бъде отменено. Представя писмена защита и претендира заплащане на разноски по представен списък. Ответникът - министърът на културата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представен е писмен отговор от министъра на културата чрез гл. юрисконсулт Харизанова, в която моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира заплащане на разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това, е направил верни правни изводи. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, поради което са допустими. Предмет на разглеждане в производството пред административния съд по подадени жалби от Ц. Цветанова, В. Димова-Влахова и Н. Георгиев е Заповед РД9Д-17/07.04.2021 г. на министъра на културата, с която е актуализирано наименованието и статута на обект Седем могили в Подуяне, м. Подуянски герен, в частта на определените границите на недвижимата културна ценност, в които попада могила 4 и имот с идентификатор 68134.601.59, собственост на жалбоподателите. Съдът е отхвърлил жалбите. Приел е, че оспорената заповед е издадена от министъра на културата в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването й, като мотиви се съдържат, както в акта, така и в Решение по т. 3 на Протокол 88 от заседание на СЕСОНКЦ, състояло се на 24.09.2020 г., одобрен от министъра на културата и становище на СЕСОНКЦ по чл. 64, ал. 2 от ЗКН. Съдът е приел, че заповедта е съобразена с приложимите материалноправни разпоредби на ЗКН, а именно чл. 45-50 и сл. от ЗКН, съгласно които режимът на опазване на недвижимата културна ценност се изразява в определянето на териториален обхват и в отправянето на конкретни, задължителни за изпълнение предписания, а териториалният обхват на недвижимата културна ценност се определя от границите й и тези на охранителната й зона. Като е проследил процедурата по изготвяне на заповедта, съдът е посочил, че действията на административния орган по включването на процесния имот, собственост на жалбоподателите, в пределите на охранителната зона са правилни и законосъобразни. Като аргумент съдът е изложил, че целта на проведеното производство е защита на важен обществен интерес и опазване на културното наследство на нацията и държавата, поради което счита за допустимо въвеждането на известно ограничение в правото на отделни граждани да стопанисват собствен имот. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От фактическа страна съдът е установил, че жалбоподателите Ц. Цветанова, В. Димова-Влахова и Н. Георгиев се легитимират като собственици на процесния ПИ с идентификатор 68134.601.59, с площ от 6919 кв.м., кв. 22, стар 59 по КККР на гр. София, район Подуяне на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ. С протокол 1/1955 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, одобрен от зам.-министър на културата, е решено да се обявят за археологически паметници на културата с национално значение Седем могили в Подуяне, м. Подуянски герен. С протокола не са определени граници на недвижимата културна ценност. С писмо изх. 3411/06.07.1998 г. на директора на Националния институт за паметниците на културата до главния архитект на София, са определени границите на могилите. Съгласно ПУП ПЗ, одобрен с Решение 4 по Протокол 23/19.03.2001 г., Заповед РД-09-50-879/24.06.2011 г., Заповед РД-09-50-159а/13.04.1984 г., в плана за ПИ 601.59 е посочена устройствена зона за терени за локални градини и озеленяване. Със заповед РС50-847/01.11.2018 г. на главния архитект на Столична община, по заявление вх. САГ18-ГР00-228/2018 г. от Н. Георгиев, е разрешено да се изработи проект за изменение на план за регулация и застрояване (ИПРЗ) в следния териториален обхват: УПИ II - за парк Могилите за поземлен имот с идентификатор 68134.601.59, район Подуяне, при посочени в заповедта условия. С изменението на плана е предвидено УПИ II - за парк могилите да се отреди за УПИ I - за Жс., Оо и Пг, като съобразно устройствената зона по ОУП - Жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване. С писмо СОА18-ГР94-6264/1/29.01.2019 г. на зам.-кмета на СО до Директора на НИНКН и Кмета на СО, район Подуяне, относно Могилен некропол в кв. 22, УПИ II-709 и УПИ IV-709 (съседен от юг на процесния имот с идентификатор 68134.601.59), м. ж.к. Левски - зона Г, e предложено да се проведат следните процедури: НИНКН да определи обхват и граници на охранителна зона за АНКЦ Могилен некропол в кв. 22, УПИ II-709 и УПИ IV- 709, .[жк], [жк], гр. София; режими и предписание за опазване на некропола по реда на ЗКН; планово задание за изработване на специализирани консервационни планове в обхвата на некропола и охранителната му зона. С Протокол от 17.07.2019 г. на Междуведомствена комисия, в изпълнение на заповед РД 9К-282/15.07.2019 г. на зам.-министъра на културата, е предложено на министъра на културата да одобри режими за опазване на ГАНКЦ - комплекс Могилен некропол, разположен в м. Петте могили, [жк], [жк], гр. София, кв. 22 и кв. 25 по плана на р-н Подуяне, СО. Със становище 33-НН-479/25.11.2019 г. на министъра на културата е съгласувано Изменение на план за регулация и застрояване (ИПРЗ) за УПИ -за парк Могилите за образуване на нов УПИ I-59 за Жс, Оо и Пг за ПИ с идентификатор 68134.601.59 от КККР, кв. 22 (стар кв. 9), местност Левски - зона Г, район Подуяне СО, при условие всички дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност по време на строителство, задължително да бъдат извършвани под наблюдението на специалист - археолог и да се спази чл. 161, ал. 2 от ЗКН. Разпоредбите на Закона за културното наследство /ЗКН/ и Наредба 3 от 10 юли 2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности /Наредбата/ регламентират законовите изисквания, при които недвижимата културна ценност /НКЦ/ се определя по вид, териториален обхват и режими за опазването й. Правилно съдът е посочил, че при първото обявяване на археологическият паметник Седемте могили, м. Подуянски герен, за археологически паметник на културата с национално значение с протокол 1/1955 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, за него не е имало определени граници. Но видно от приложения по делото документ - писмо изх. 3411/06.07.1998 г., изходящ от Националния институт за паметниците на културата, за обект Седемте могили е посочено, че към 1998 г. могилите вече са пет на брой и в този документ границите на могилите са определени. Те съвпадат с периферията на могилните насипи, а охранителните им зони са на 10 м във всички посоки. От това следва, че за периода от 1998 г. до издаване на процесната заповед на министъра на културата, археологическият обект е бил идентифициран съгласно изискванията на закона, с определени граници и охранителна зона. От изложената фактическа обстановка не става ясно какво е наложило издаването на процесната заповед за актуализиране на наименованието и статута на обект Седем могили в Подуяне. С процесната заповед наименованието на НКЦ е променено от единична в групова НКЦ. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредба 3 от 10 юли 2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности /Наредбата/, териториалният обхват за групови НКЦ следва да се приема площта, определена въз основа на устройствено проучване на територии, наситени с обекти на недвижимото културно наследство. По делото няма данни за периода от 1998 г. до издаването на процесната заповед, в района около могилите да са открити други недвижими културни ценности или обекти на недвижимото културно наследство, за да се приеме, че районът е наситен с такива ценности. Видно от приложената към заповедта скица, на нея са нанесени четири могили, доста отдалечени една от друга и едва ли може да се приеме, че площта между тях е наситена с обекти на недвижимото културно наследство. Поради това не става ясно на основата на какви фактически и правни основания наименованието на архитектурния обект е променено от единична на групова археологическа недвижима ценност. Този факт е важен не само за правилното определяне на вида на археологическия обект, но и за определяне на териториалния му обхват и охранителната зона около него. Нещо повече, в скицата, изготвена от Междуведомствената комисия от 17.07.2019 г., назначена със заповед РД-9К-282/15.07.2019 г. на зам.-министъра на културата, отделните могили да определени като единични АНКЦ. В заповедта е увеличена значително и площта на охранителната зона, въпреки че съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата охранителната зона трябва да обхваща непосредствената територия около ценността, важни визуални перспективи и други територии или елементи с поддържащо значение за нейната културна и историческа значимост и за нейното опазване. Всички тези граници и зони са нормативно определени, както в посочената Наредба, така и в действащата преди нея Наредба Н-12 от 2012 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния регистър на недвижимите културни ценности /обн., ДВ, бр. 98 от 2012 г./ По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е посочила в какво се изразява актуализацията, извършена с процесната заповед. Но на експертизата не е поставена задача да определи териториалния обхват на НКЦ и на охранителната зона, съгласно Наредба 3 от 10 юли 2019 г., за да може съдът да прецени спазването на нормативните изисквания при издаване на заповедта. От обжалваното решение не става ясно каква е преценката на съда по отношение на действащите до момента устройствени планове и доколко те са съобразени при издаване на процесната заповед. Съдът само е посочил издадените заповеди за одобряване на ПУП в района на архитектурната ценност, но не е изложил съображения как те трябва да се впишат при издаване на процесната заповед. Вещото лице е посочило, че имотът на жалбоподателите попада в урбанизирана територия и за целия археологически обект е издадена заповед РД-18- 4/09.03.2016 г. на ИД на АГКК е с площ 6919 кв.м. НТП за друг вид застрояване и попада в урбанизирана територия, с адрес: гр. София, район Подуяне. С действащия ПУП, одобрен с Решение 4 по протокол 23/19.03.2001 г. на СОС и Заповед РД50-09-159а/13.04.1984 г. на главния архитект на София, за имота са отредени УПИ IV-за озеленяване с режим на Тго и УПИ II - за парк могилите, попадащ в Жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване Жк с устройствени показатели Пл. - 40%, К. - 3, мин. озеленяване - 40%. Следва да се посочи, че заповедите за одобрение на ПУП са индивидуални административни актове и след влизането им в сила те са задължителни за всички. Влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят на изрично посочените основания в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. В този смисъл остава неясно указанието в заповедта, че се изисква промяна на досегашния начин на трайно ползване За друг вид застрояване и се забраняват всякакви строителни дейности. Преценката за законосъобразност на обжалваната заповед изисква и преценка доколко тя е съобразена с влезлите в сила заповеди относно устройствения статут на територията, която е обхваната от действието й. От изложените съображения следва извод, че при постановяване на съдебното решение, административният съд не е преценил доколко определеното наименование, граници и режим на опазване на недвижимата културна ценност са съобразени със законовите изисквания при издаване на процесната заповед. Административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото следва да се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане е необходимо да бъде назначена съдебно-техническа експертиза със задача - да посочи, съобразно изискванията на ЗКН и Наредба 3 от 10 юли 2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности /Наредбата/, какво би трябвало да е наименованието, границите и охранителната зона на комплекс Могилен некропол, разположен в м. Петте могили, [жк], [жк], гр. София , както и да посочи предвижданията на влезлите в сила устройствени планове за територията, в която попада имотът на ищците по делото. По претенциите за разноски, съдът ще се произнесе след окончателното решаване на спора. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,