Решение № 3110 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6161/2019 г.

Решение № 3110 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6161/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Първо районно управление /РУ/ при областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ гр. Русе чрез юрк. Йорданова срещу решение № 12/28.03.2019 година на Административен съд гр. Русе по адм. д. № 343/2018 година, с което съдът е отменил негова заповед № 1882 з-366(3)/20.11.2017 година. Релевира касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че обжалваният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. В съдебния акт не бил обсъден факта, че от момента на предаване на оръжията - 02.06.2016 г. до момента, в който лицето е подало заявление до началника на РУ-Бяла при ОДМВР гр. Русе за издаване на разрешение за съхранение и носене на ловно оръжие - 08.06.2017 година е изминал срок повече от 1 година. Със заявление № 188200-2680/30.05.2017, поради смяна на постоянния адрес, Станчев е поискал да се прехвърли досието му към РУ Бяла, следователно същият е имал възможност да упражни правото си за подаване на заявление в 1- годишния срок, но не се е възползвал от нея. Безспорно към момента на започване на производството по издаване на Заповед № 1882 з-366(3)/20.11.2017 г. на началника на Първо РУ при ОД МВР гр. Русе – 06.10.2017 г. едногодишният срок по чл. 213 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е бил изтекъл. Цитираната норма била императивна и за административния орган съществувало задължение за предприемането на съответните действия, съобразно предвижданията на специалния закон и в тази връзка той действал в условията на обвързана компетентност. За начало на срока по чл. 213, ал. 5 в хипотеза на доброволно предаване на вещите, се считала датата на доброволното предаване. Не се споделя изводът на съда, че е нарушен чл. 35 АПК, тъй като всички релевантни, правнозначими факти и обстоятелства били издирени, установени и изяснени в хода на административното производство преди издаването на заповедта. Безспорно, че при предаване на оръжието с протокол за приемане на ОБВВПИ с № 1882 р-7035 на 02.06.2016 г., Н. Станчев е вписал в протокола, че е запознат с разпоредбите на чл. 213 от ЗОБВВПИ. Твърди, че релевантните правни норми са неправилно анализирани и приложени от решаващия съдебен състав. Срокът по чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ бил преклузивен и с изтичането му се погасявало правото на притежателя на оръжие и боеприпаси да се разпорежда с тях. Необходимо било в този срок да е извършено прехвърляне на собствеността, а при липса на такова прехвърляне настъпвали предвидените в чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ последици, а именно: вещите се отнемали в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал. 1, освен ако в същия срок не е подадено искане за издаване на съответно разрешение. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли първоинстанционната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационна инстанция. Ответникът, Н. Станчев, претендира, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано. Твърди се, че съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и ги е анализирал в тяхната съвкупност, за да обоснове своето решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на Административен съд град Русе е правилно и обосновано, като при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които да налагат отмяната му по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. За да отмени процесната заповед Административният съд правилно е преценил, че при издаването й са нарушени чл. 35 и чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 АПК, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административният орган се е произнесъл при висяща процедура, без приключване с краен акт на друг изрично сезиран административния орган с обвързана компетентност за издаване на съответното разрешение за носене и съхранение на ловно огнестрелно оръжие. Не е обсъдено и взето предвид и инициираното на 30.05.2017 година производство за прехвърляне на досието от КОС при Първо РУ – Русе при компетентния орган за издаване на разрешение за носене и съхранение на ловно огнестрелно оръжие, което сочи на предприети действия за снабдяване със съответното разрешително. При това положение Административен съд град Русе, като е приел жалбата на Н. Станчев срещу оспорената заповед на началник Първо РУ при ОДМВР-Русе, за отнемане в полза на държавата на огнестрелните му оръжия за основателна и я е отменил е постановил съдебното решение в съответствие с приложимия закон. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред Административен съд гр. Русе е образувано по жалба на Н. Станчев срещу заповед № 1882 з-366(3)/20.11.2017 година на началника на Първо РУ, ОДМВР гр. Русе. С последната, на основание чл. 213, ал. 5, предл. 2 във връзка с ал. 2 и ал. 1, пр. 2 от ЗОБВВПИ, на Н. Станчев са отнети в полза на държавата индивидуализирани в заповедта ловни огнестрелни оръжия. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че същият дори и да е издаден от компетентен орган, е постановен при неспазване на установената форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Според първоинстанционния съд, административният орган се е произнесъл при висяща процедура по искане за издаване на разрешение за носене и съхранение на ловно огнестрелно оръжие. Същото представлявало съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на издадения акт. Административният орган /А0 е бил известен, че жалбоподателят е подал до друг АО, но в структурата на ОДМВР гр. Русе искане за издаване на разрешителни за носене и съхранение на ловно огнестрелно оръжие, но не съобразил този факт. Описаното процесуално поведение било в нарушение на чл. 35 АПК, задължаващ органът да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая преди постановяване на административния акт. Съдът приема и че в оспорения акт не са изложени фактически основания, които да обосноват посочените от административния орган правни основания, което съставлявало нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК. Въз основа на фактите по делото, първоинстанционният съд с решение № 12/28.03.2019 година, по адм. д. № 343/2018 година е отменил по жалба на Н. Станчев, оспорената заповед, с която са отнети в полза на държавата собствените му огнестрелни оръжия: л. к. "Тигър", к. 7, 62 x54 R, № 19100; л. к. Збрьовка бърно мод. "ZKM6 U", к. 22 № 4-515-05663; л. а. "Германика", к. 12, № 544502; помпа "Германика", к. 12, № 664382; помпа "Германика", к. 12, № 664384; помпа "Мозберг", к. 12, № L 096469. Касационният състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за издаване на акта при неспазване на установената форма, както и че същият е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, при следните изводи от правна страна: По делото не се спори, че актът е издаден от компетентен орган. Съдът правилно е приел, че териториално компетентен е началникът на съответното РУ, издал разрешенията за съхранение и носене на ловното огнестрелно оръжие, в случая Началника на Първо РУ при ОДМВР гр. Русе. Заповед № 1882 з-366(3)/20.11.2017 година на началника на Първо РУ, ОДМВР гр. Русе е издадена в законоустановената форма, притежава необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК, тъй като органът не е обсъдил оплакванията на лицето по отношение на подаденото заявление за издаване на ново разрешително по новия му постоянен адрес. Касационната инстанция намира, че в хода на административното производство са обсъдени предпоставките, обосноваващи приложението на чл. 213, ал. 5, пр. 2, във вр. с чл. 2 и ал. 1, пр. 2 ЗОБВВПИ, тоест относимите факти касаещи административното производство, поради което същият акт не страда от твърдения в първоинстанционното съдебно решение порок. По отношение извода за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, касационната инстанция намира същите за неправилни: Първоинстанционният съд приема, че е нарушен принципа на чл. 35 АПК, задължаващ административния орган да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая преди постановяване на административния акт. В случая тези релевантни факти са установени. По делото безспорно е установено, че: Н. Станчев е притежавал издадени от Първо РУ при ОДМВР гр. Русе разрешения за съхранение и за носене на ловно огнестрелно оръжие, валидни до 27.05.2016 година. На 02.06.2016 година Н. Станчев е предал поради изтичане на срока на разрешителните за носене и съхранение, съответните оръжия и боеприпаси. Предаването е обективирано в протокол № 1882 р-7035 за приемане, като в същия изрично е посочено, че лицето е запознато с обстоятелството, че след изтичане на едногодишен срок оръжията ще бъдат отнети е полза на държавата съгласно условията на чл. 213 ЗОБВВПИ. Съответният срок изтича на 02.06.2017 година. В действителност, посоченият едногодишен срок не е единствената предпоставка за соченото отнемане. Срокът е от значение, доколкото в рамките му, лицето има възможност или да се разпореди със собствеността върху оръжията или да подаде заявление за издаване на съответно разрешение. В случая тези права не са упражнени и предпоставките са налице, тъй като Станчев в сочения едногодишен срок нито се е разпоредил с процесните оръжия, нито е подал заявление за издаване на ново разрешение за съхранението им. На 30.05.2017 година Станчев е подал молба по чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗОБВВПИ, с която уведомява ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, за настъпила промяна на постоянния адрес. С подадената молба, лицето инициира процедура по чл. 86, ал. 4 ЗОБВВПИ, съгласно която Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, или началникът на РУ на МВР по местонахождение на обектите за съхранение в 14-дневен срок от датата на подаване на документацията отразява промяната в издаденото разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба. Визираната процедура е различна от процедурата по издаване на разрешение за носене и употреба на оръжие, поради което не могат да се приемат изложените доводи, че с извършените действия по уведомяване на органа лицето е поискало подновяване на разрешителното. Видно от решение № 31/05.10.2017 година на Административен съд гр. Русе по адм. д. № 215/2017 година на 08.06.2017 година, Станчев е подал заявление за издаване на разрешение за носене и съхранение на предадените на 02.06.2016 година оръжия и боеприпаси. Развилото се производство обаче е по подадено на 08.06.2017 година заявление, която дата е извън едногодишния срок, релевантен за производството по издаване на заповедта с правна квалификация чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал. 1. Горното обосновава извод, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност, тъй като визираната разпоредба е императивна и същият има задължение да изследва единствено дали са налице предпоставките за нейното приложение. Съответно при издаване на акта не е нарушен принципа на чл. 35 АПК, задължаващ административния орган да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая преди постановяване на административния акт. Подаденото на 08.06.2017 година заявление за издаване на разрешение е с дата след изтичане на релевантния едногодишен срок, който изтича на 02.06.2017 година, поради което е и ирелеватно спрямо фактите от значение за решаване на спора. Необсъждането на илеревантни факти няма характер на допуснато съществено процесуално нарушение. По отношение установеното противоречие с материалноправните разпоредби: Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 2 ЗОБВВПИ собственикът на вещите по ал. 1 може да прехвърли собствеността върху оръжията и боеприпасите – в срок една година от изземването, на лица, получили разрешения за производство, търговия или придобиване. При изтичане на посочения срок, компетентният орган извършва проверка дали в рамките му лицето е подало заявление за издаване на ново разрешение. Предпоставка за издаване на заповедта за отнемане в полза на държавата на процесните оръжия в случая е изтеклият едногодишен срок, считано от датата на предаване на оръжията, който изтича на 02.06.2017 година и липсата на акт на разпореждане със собствеността върху оръжията, както и липсата на подадено заявление за издаване на разрешение за съхранението им в този срок. Правото на защита на лицето не е нарушено, тъй като същият видно от подписания от него на 02.06.2016 година протокол е запознат с преклузивните срокове и приложимия правен ред. Подадената от лицето молба за прехвърляне на досието е с цел иницииране на друга административна процедура, а заявлението за издаване на ново разрешение за носене и употреба на оръжие е извън сроковете приложими в процесното производство, поради което същите са неотносими по негово отношение. По делото не са представени доказателства, лицето да е изпълнило в срок някоя от нормативно установените предпоставки въз основа, на които да се дерогира приложението на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ. Като е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон и то следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което жалбата на г-н Станчев срещу заповед № 1882 з-366(3)/20.11.2017 година, с която началникът на Първо РУ, ОДМВР гр. Русе е отнел в полза на държавата предадените огнестрелни оръжия с изтекъл срок на разрешителни за носене и съхранение, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Предвид изхода на спора, следва да бъде уважена претенцията на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ Н. Станчев от [населено място], [община], [област] трябва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР гр. Русе сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение