Решение № 6448 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3763/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационната жалба на Р. Р. Т., непълнолетен, със съгласието на неговата майка Д. П. Т., чрез адв. Паров, срещу Решение № 11783/30.12.2025 г., постановено по адм. д. № 1247/2025 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение № 1040-15-121/28.04.2025 г., издадено от и.д. директор на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-15-204/27.07.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ – Пловдив. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с довод, че решението на НЕЛК, с което „не се произнася“ по причинната връзка поради липса на протокол за аутопсия представлява процесуален отказ, невъзможност да се даде оценка при дефицит на документ. Дори да се приеме, че медицинската експертиза е важен ориентир, сочи касаторът, тя не може да „заключи“ спора чрез непроизнасяне, още по-малко освобождава НОИ и съда от задължението да установят релевантните факти по делото чрез всички допустими доказателствени средства. Наведено е и неправилно приложение на чл. 55, ал. 1 КСО, доколкото при нетравматични остри състояния, вкл. остър сърдечносъдов инцидент, трудовият характер не се изключва при наличие на функционална връзка между условията на труд (стрес, продължително управление, седяща поза, нервно-психическо натоварване) и настъпило внезапно увреждане. Според касатора административният орган и съдът не са събрали относими доказателства от испанските медицински служби, компетентни органи (в рамките на обективните възможности), вместо което са „санкционирали“ наследниците за липса на аутопсия, не е назначена съдебно-медицинска експертиза, която въз основа на наличните доказателства да даде професионално становище за вероятната причинност и връзката с условията на труд. Искането е за отмяна на решението, вместо което да бъде постановено друго такова по съществото на спора, с което да се отмени административният акт, преписката да се върне на административния орган, да се присъдят деловодните разноски по списък. Ответникът по касационната жалба, директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез юрк. Панов, в писмен отговор оспорва основателността й с доводи, че първоинстанционното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Постъпила е и частна жалба от „Фичевтранс“ ЕООД, ЕИК 115590718, [населено място], общ. Родопи, обл. Пловдив, представлявано от управителя Т. Ф., чрез адв. Кавръкова, срещу Определение №1693/16.02.2026 г., постановено по адм. д. № 1247/2025 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение на Решение № 11783/30.12.2025 г. в частта за разноските. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради несъответствие с разрешенията, дадени с ТР № 6 от 6.11.2013 г. по ТД 6/20212 г. на ОСГТК на ВКС и се иска отмяната му и осъждане на насрещната страна да заплати на дружеството сторените за представителството пред АС Пловдив разноски. В писмен отговор адв. Паров, пълномощник на касатора, оспорва основателността на частната жалба по съображения, че АС Пловдив правилно е разграничил доказателствата за договорено възнаграждение, за наредено плащане и за реално постъпила при получателя сума. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, намира касационната и частната жалби за подадени своевременно, от надлежни страни, при липса на процесуални пречки за разглеждане на всяка от тях и наличие на положителните процесуални такива за възникване и упражняване правото на оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество на наведените в нея основания и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон в обхвата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Пред АС - Пловдив е оспорено Решение № 1040-15-121/28.04.2025 г., издадено от и.д. директор на ТП на НОИ – Пловив, с което е оставена без уважение жалбата на И. Р. Т. и на Р. Р. Т., действащ със съгласието на своята майка Д. П. Т., срещу Разпореждане № 5104-15-204/27.07.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ – Пловдив, и същото е потвърдено изцяло. Според фактическите установявания на инстанцията по същество на 05.01.2023 г. от осигурителя „Фичевтранс“ ЕООД е декларирана трудова злополука, станала с Р. И. Т. на 08.12.2022 г. при изпълнение на служебните му задължения като „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, като последица от която е настъпила смърт. Според декларацията злополуката е станала в 20:00 ч. на 08.12.2022 г., на Parking Trucks SOL – Jonquera, Spain/Ла Хонкера, обл. Херона, Испания, К. Н. ІІ, km 772.5, по време на почивка. Посочен е вид на увреждането [заличен текст]“ с последица смърт, без свидетели. Според предхождащия декларацията протокол за трудова злополука няма отклонение от нормалните действия и условия, респ. материален фактор, свързан с това отклонение и се заключава, че злополуката не е във връзка с извършваната работа. От осигурителния орган е разпоредено разследване, назначена е комисия, включваща и представители на осигурителя. В хода му е изискана етапна епикриза, съдържаща данни за всички хронични заболявания на починалия и приложеното лечение, както и заверени копия на документи от медицинското му досие от „Д-р Кувенджиев – АИППМП“ ЕООД; Негови наследници по закон са дъщеря му И. М. и касаторът. Според декларация на И. М. на баща й Р. Т. не е извършвана аутопсия; прието е сведение от управителя на „Фичевтранс“ ЕООД, съгласно което на 08.12.2022 г. е получил обаждане около 19:00 ч. от лице, говорещо български език от испански телефонен номер, което е обяснило, че Р. Т., с когото заедно престояват на паркинг в Ла Хонкера, Испания, тъй като 08.12.2022 г. е почивен празничен ден, се е почувствал зле и на място е пристигнала линейка с медицински екип, а при последвалото второ обаждане около 20:30 ч. мъжът е съобщил, че въпреки усилията за реанимиране Р. Т. е починал и тялото му е откарано в болница за констатиране на смъртта; приети са документи, издадени от властите в Испания – документ № 1192/2022 г. за вписване на смъртта в Гражданския регистър и заповед за погребение на Първоинстанционен съд и следствие № 4 във Фигерес, Формуляр С, том 00027, стр. 124, издаден от кметството на Хонкера, Граждански регистър – препис извлечение от смъртен акт, в които е посочено, че смъртта на Р. Т. е настъпила на 08.12.2022 г. в 20:00 ч. по причина – [заличен текст]. За резултатите от разследването е съставен Протокол № 5103-15-7/17.02.2023 г. Съгласно Заповед № 0335/19.11.2022 г. на работодателя, считано от 19.11.2022 г. за срок от 1 месец, до 19.12.2022 г., Р. Т. е командирован в страните от Европейския съюз със задача „Осъществяване на превоз на товари от и в страните от Европейския съюз, по релации, възложени от спедиторска фирма „LKW WALTER – AUSTRIA“. Спирането за почивка на Р. Т. се потвърждава от разпечатката за данните за движението и почивките от дигиталната карта на водача за периода от 05.11.2022 г. до 11.12.2022 г., съгласно които Т. на 07.12.2022 г. е пропътувал 681 км. по маршрут от Франция до Испания, около 14:28 ч. същия ден е спрял за почивка на посочения паркинг в Испания, извадил е картата си и не я е поставял отново. На основание чл. 10, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки във вр. чл. 61, ал. 1, т. 6 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ са изпратени декларацията за трудовата злополука, съставеният от „Фичевтранс“ ЕООД Протокол № 1/09.12.2022 г. относно проведено вътрешно разследване на трудовата злополука, Протокол № 5103-15-7/17.02.2023 г. на ТП на НОИ – Пловдив относно резултатите от проведеното разследване на злополуката с приложените към него документи за произнасяне относно „причинна връзка – трудова злополука“. Уведомена е и Окръжна прокуратура – Пловдив, прокурор при която се произнесъл с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 1517/2023 г. с извод, че няма данни за извършено престъпление от общ характер, доколкото от материалите се установява, че Р. Т. е починал от ненасилствена, скоропостижна смърт, в резултат внезапно увреждане на здравето, при липса на травматичен момент. Според Експертно решение № 0214/04.04.2023 г. на ТЕЛК – І състав към УМБАЛ „Пловдив“ АД извършваната експертиза е частична – причинна връзка – трудова злополука, ТЕЛК се произнася в отговор на писмо № 5101-15-2#9/20.02.2023 г. на ТП на НОИ – Пловдив. Като водеща диагноза е посочено „[заличен текст]“. В мотивите на решението се сочи, че ТЕЛК не приема причинна връзка – трудова злополука, тъй като липсва протокол от аутопсия на починалия съгласно чл. 66, ал. 2 НМЕ. РЗИ – Пловдив уведомява ТП на НОИ – Пловдив, че ЕР № 0214/04.04.2023 г. на І състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД е влязло в сила на 20.07.2023 г. Последвало издаването на Разпореждане № 5104-15-204/27.07.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ – Пловдив, с което станалата на 08.12.2022 г. злополука не е приета за трудова. Разпореждането е обжалвано от И. М. и от Р. Т. със съгласието на майка му Д. Т. със заявление, че се оспорва ЕР № 0214/04.04.2023 г. Жалбата е оставена без разглеждане като просрочена с Акт за прекратяване № 1040-15-104/13.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и производството е прекратено. Този акт е отменен с влязло в сила Определение № 2485/23.10.2023 г., постановено по адм. дело № 2352/2023 г. по описа на АС – Пловдив и преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ – Пловдив за произнасяне по същество по жалбата. Издаден е Акт № І-9839/10.10.2023 г. на НЕЛК – Специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови болести за отказ от възобновяване на административното производство по издаване на ЕР № 0214/04.04.2020 г. на ТЕЛК – І състав към УМБАЛ „Пловдив“ АД. Този акт е отменен с влязло в сила Определение № 947/29.01.2024 г. по адм. дело № 2709/2023 г. по описа на АС – Пловдив и преписката е върната на НЕЛК за произнасяне по искането за възобновяване. С Експертно решение № 00005/08.01.2025 г. на Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови болести при НЕЛК е отменено ЕР № 0214/04.04.2023 г. на основание чл. 66, ал. 2 НМЕ и НЕЛК „не се произнася по причинна връзка“. ЕР на НЕЛК е постъпило в ТП на НОИ – Пловдив на 31.01.2025 г. Не се твърди и не се установява актът да е оспорен по реда на АПК. Първостепенният съд е приел, че починалият е осигурено лице; че е настъпило увреждане на здравето, което е нетравматично и е довело до неблагоприятен резултат – смърт; че тя е настъпила по време на изпълнение на трудовите задължения на Т., на мястото, на което той е спрял за почивка – платен паркинг „SOL“ – в La Jonquera, Испания. Според органа не се установява връзка между увреждането и условията на труд, доколкото с влязло в сила ЕР № 00005/08.01.2025 г. на НЕЛК на основание чл. 66, ал. 2 НМЕ не се произнася по причинната връзка. Органът обобщава, че не се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 КСО. При тази фактическа установеност административният съд е мотивирал извод, че административният акт е издаден от компетентен по материя и място орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, без в производството да са допуснати нарушения на процесуални норми, носещи белега същественост. При липсата на спор относно настъпилото внезапно увреждане, резултата от него - настъпила смърт, както и че увреждането е станало през време на изпълнение на трудовите задължения на Т., при действащо трудово правоотношение, първостепенният съд е концентрирал спора по наличието на причинна връзка между увреждането (смъртта) и условията на извършваната работа. Приел е, че съобразно чл. 60, ал. 2 КСО вр. чл. 66, ал. 1 НМЕ преценката дали при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е следствие (резултат, последица) на извършваната работа, е от компетентността на ТЕЛК и НЕЛК. За квалифицирането на злополуката като трудова решението на органа по чл. 60, ал. 1 КСО е обусловено от акта на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Влязлото в сила тяхно решение по силата на чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето има действие erga omnes. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО дефинира трудовата злополука като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Когато внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК (чл. 60, ал. 2 КСО), които при внезапно починало лице, какъвто е разглежданият случай, се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията (чл. 66, ал. 1 НМЕ). По аргумент от § 1, т. 36 от Закона за здравето нетравматичното увреждане е другото име на заболяване, болест, а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него, което според динамиката на протичане може да бъде остро или хронично. Нетравматичното увреждане на здравето, което е следствие на извършваната работа, обикновено е професионална болест (легалната дефиниция на това понятие е в чл. 57, ал. 1 КСО), но може да бъде и трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Въз основа на разграничението в чл. 61, ал. 1, т. 5 и т. 6 НМЕ, причинната връзка включва установяването на: функционална връзка (между настъпилата трудова злополука и условията на труд) и причинна връзка (между увреждането и настъпилия резултат). Безспорно установено по делото е, че по отношение на наследодателя на касатора е настъпило внезапно увреждане на здравето от рода на нетравматичните. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за медицинската експертиза, "нетравматично увреждане" е болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и други). Налице е и втората кумулативна предпоставка по чл. 55, ал. 1 КСО - злополуката е настъпила през време на извършваната работа. Не е налице обаче третата кумулативна предпоставка, необходима за квалифициране на злополуката като трудова - увреждането да е настъпило "във връзка или по повод на извършваната работа". Този извод на инстанцията по същество е съобразен с постоянната съдебна практика, според която в случаите, при които внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК (съгласно чл. 60, ал. 2 КСО), които се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация, както и че обсъждането на всички въпроси при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане и крайният извод дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е следствие (резултат, последица) на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. влязлото в сила тяхно решение по тези въпроси е задължително за всички по аргумент от чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, включително за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал фактите от значение за спорното право и е обосновал правилни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Неоснователна е и подадената от „Фичевтранс“ ООД частна жалба срещу Определение № 1693/16.02.2026 г., постановено по първоинстанционното дело, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение на Решение № 11783/30.12.2025 г. в частта за разноските. Съдебният акт е постановен при съобразяване на постоянната съдебна практика, според която паричното задължение се изпълнява чрез плащане. Когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, същото се смята за извършено с постъпване на сумата по сметката на кредитора, което практически се извършва чрез заверяване на сметката, т. е. от момента на преминаването на сумата в патримониума на кредитора. Това правило съответства на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД, която разпоредба предвижда същия момент, в който задължението за безкасово плащане се счита за изпълнено. Договорите за платежни услуги, включително тези с небанкови институции, са специфични и подлежат на специална регулация, а за настъпване на погасителен ефект е необходимо сумата да е постъпила по сметката на кредитора. В съответствие с разпоредбата на чл. 305 от ТЗ нареденото по банков път плащане се смята за валидно осъществено със заверяване сметката на кредитора. В разглеждания случай доказателства за настъпване на този факт не са ангажирани от адвокатското дружество дори в производството по чл. 176а АПК. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение