Решение № 16430 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4014/2012 г.

Решение № 16430 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4014/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Столична община, представлявана от кмета Йорданка Фандъкова, срещу решение № 722 от 14.02.2012 г. по адм. д. № 6205/2011 г. на Административен съд София - град с доводи, че е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, алтернативно - неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено изцяло и исковете да бъдат отхвърлени или да се намали размерът на присъденото обезщетение. Ответникът малолетният Илиян Рангелов Георгиев, чрез своята майка и законен представител Латинка Илиева Георгиева, представляван от адвокат Гергана Попова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е осъдена Столична община да заплати на Илиян Рангелов Георгиев, чрез законния му представител майка му Латинка Илиева Георгиева, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4354.00 лева и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30000.00 лева, ведно със законната лихва от момента на предявяване на иска 11.07.2011 г. до окончателното им изплащане, както и да му заплати сумата 200.00 лева направени разноски в производството по обезпечение на доказателствата по гр. д. № 19733/2011 г. на СРС, 37 състав, на основание чл. 209 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. За да уважи претенциите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е събрал всички относими доказателства, които е анализирал подробно и задълбочено, и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи, които настоящата инстанция възприема изцяло. В конкретния случай ищецът претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразно бездействие на административен орган, поради което правилно е прието, че искът попада в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК и е допустим, като дали е налице бездействие и дали то е незаконосъобразно следва да се установи в това производство. Предвид на това, че се претендират вреди от незаконосъобразно бездействие на кмета на Столична община, с оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК, правилно е прието, че Столична община е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. Разпоредбата на чл. 8 от ЗОДОВ е правилно разтълкувана и приложена. Доколкото ЗОДОВ предвижда нов специален ред, въпрос на избор на ищеца е да прецени дали да търси обезвреда по него или по общия ред - в случая по ЗЗД и ЗУТ. В конкретния случай се претендира обезщетение произтичащо от незаконосъобразно бездействие на администрацията, а ЗОДОВ предвижда именно редът за това. По тези съображения, неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че на това основание решението е недопустимо. По отношение основателността на претенциите съдът е изложил подробни съображения, базирани на събраните доказателства - присъединените материали по гр. д. № 19733/2011 г. на СРС, заключения на вещи лица, свидетелски показания. След задълбоченото им обсъждане поотделно и в тяхната съвкупност, правилно е прието за безспорно установено бездействие на кмета на СО, съгласно определението по чл. 257 от ГПК, по отношение на задължението му да следи дали обектите по чл. 195, ал. 1 от ЗУТ се поддържат в добро състояние, както и по отношение на задължението му, произтичащо пряко от закона - чл. 195, ал. 4 от ЗУТ - в случаите, когато се установи, че обект не се поддържа в добро състояние да издаде заповед, с която да задължи собствениците да извършат ремонтни и възстановителни работи, като и задължението в случай, че не се изпълни това, да предприеме действия за сметка на собствениците за ремонтиране на обекта. Към момента на инцидента, сградата на бул. "Христо Ботев" № 56 е била в лошо, опасно състояние, поради отлепени плочи на фасадата, и увреждането е причинено от паднало парче от фасадната облицовка именно на тази сграда. На ищеца са причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното бездействие на ответника. Налице са трите кумулативно предвидени материално - правни предпоставки за уважаване претенцията по чл. 1 от ЗОДОВ. Що се отнася до претендираното обезщетение за претърпените имуществени вреди, въз основа на представените фактури, касови бележки и доказателства за извършени изследвания, манипулации и процедури, както и заключение на СТЕ, правилно е прието, че са установени в пълния им размер. С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, поисканото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е справедливо, като се има предвид продължителността на болките и страданията - месеци наред с две преживяни черепно - мозъчни операции и най - вече с оглед интензитета на претърпените болки, както и интензитета и продължителността и до настоящия момент на усещането за страх, несигурност и невъзможност за нормално общуване с връстниците. В тази насока са и представените в настоящето производство допълнителни писмени доказателства. От изложеното е видно, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция е основателна, но не следва да бъде уважавана, тъй като липсват доказателства такива да са направени. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,