Решение № 7448 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2401/2019 г.

Решение № 7448 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2401/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на ръководител звено "Местни приходи" при Община В., подадена чрез пълномощник адв. Дойчинов, против решение № 51 от 14.01.2019 г., постановено по адм. дело № 392/2018 г. по описа на Административен съд - Р., с което е отменен акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 142-1 от 11.06.2018 г. на орган по приходите в община В., в частта потвърдена с решение № 4/23.07.2018 г. на ръководител звено "Местни приходи" при Община В.. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), . Моли да бъде отменено решението и да се постанови ново потвърждаващо изцяло АУЗД. Ответникът - "Водоснабдяване – Дунав" ЕООД – гр. Р., чрез управителя си в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли да бъде потвърдено решението. Подробни съображения развива в писмена бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е решението на Административен съд – Р., отменящо АУЗД № 142-1 от 11.06.2018 г. на орган по приходите в община В., в частта потвърдена с решение № 4/23.07.2018 г. на ръководител звено "Местни приходи" при Община В., с която на "Водоснабдяване – Дунав" ЕООД са установени публични задължения за такса битови отпадъци за периода от 2013 г. до 2018 г. по партида № 1805156 – главница 1 975 лв. и лихва 480, 53 лв., по партида № 1805157 – главница 31, 50 лв. и лихва 7, 34 лв. и по партида № 1805155 – главница 5911, 99 лв. и лихва 1645, 44 лв. По делото няма спор за факти. Първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено и в съвкупност релевантните за спора обстоятелства и писмени доказателства, поради което не следва да бъдат излагани повторно. Съдът е установил, определените задължения за ТБО са за компонент "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищни образования" за недвижими имоти, представляващи земя и сгради, намиращи се в землищата на с. С. и с. К., общ В.. Приел е за безспорно от представените АДС № 189, № 136 и № 137, че имотите са държавна собственост, предоставени за управление на "Водоснабдяване – Дунав" ЕООД с предназначение помпени станции и облекчителни водоеми. Не е било спорно също обстоятелството, че имотите не попадат в регулационните граници на с. С. и с. К., общ В., а пътищата, свързващи имотите със с. С. и с. К., общ В. не са общински, а са заведени като дълготрайни активи на "Водоснабдяване – Дунав" ЕООД и поддържани изцяло от същото дружество. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на предвидената в ДОПК процедура. В съответствие с доказателствата по спора и становищата на страните е определил конкретния правен спор - дължимостта на ТБО за компонент "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищни образования" по отношение на недвижими имоти по партида № 1805156, по партида № 1805157 и по партида № 1805155. От анализа на представените по делото релевантни писмени доказателства съдът е достигнал до извод, че "Водоснабдяване – Дунав" ЕООД не дължи ТБО за периоди 2013 г. – 2018 г., тъй като имотите не са включени в границите на определените в заповед № 548/25.10.2017 г. на Кмета на община В. райони, в който се извършват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Приел е, че предвид статута на тези имоти - санитарно-охранителни зони пояс I, по смисъла на Наредба № 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, Община В. не би могла да предостави каквито и да е услуги за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, тъй като достъп до имотите имат само длъжностни лица от експлоатиращата фирма и контролните органи. Решението е правилно. Административен съд – Р. е установил по безспорен начин, а и по делото не е било спорно, че процесните три имота не попадат в границите на районите, в които Община В. организира услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и обезвреждането им в депо. Съгласно представената по делото заповед № 548/25.10.2017 г. на Кмета на Община В., са определени границите на районите, в които се предоставя услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като е посочено, че това са всички имоти, попадащи в регулационните граници на населените места, включително за територията на с. С. и с. К., общ В.. Конкретният спор и възраженията на касатора са за дължимостта на ТБО за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места по отношение на процесните имоти, макар да не попадат в границите на районите, в които съгласно заповед № 548/25.10.2017 г. на Кмета на Община В. се предоставят услугите. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. От представената заповед № 548/25.10.2017 г. на Кмета на Община В. е видно, че коментираните недвижими имот не попада в границите на районите, в които общината организира услуги по сметосъбиране, сметоизвозване на битови отпадъци и в границите на районите, в които се предоставя услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга, т. е. следва да бъде доказан фактът на извършени дейности по горепосочената услуга. Когато услугата не се предоставя, такса не се дължи, защото, за да възникне задължение за плащане на услугата е необходимо тя да е реално предоставяна. Съгласно чл. 71, ал. 2 ЗМДТ такса не се събира, когато услугата не се предоставя. За услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване условието да не се събира такса е непредоставянето изобщо на услугата от общината. ТБО е финансово вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Т. е. за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на извършени дейности по тези услуги. Следователно, съответен на закона и доказателствата е правният извод на съда, че АУЗД е незаконосъобразен в частта, с която е определена ТБО за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места по отношение на процесните три имота, които са извън границите на районите, в които община В. предоставя услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По изложените съображения, не са налице сочените касационни основания за отмяна на оспореното решение, а същото като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,