Решение № 13252 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7891/2018 г.

Решение № 13252 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7891/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от П. Стайков и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу Решение № 75 от 10.04.2018 г., постановено по адм. д. № 27 по описа на Административен съд – Стара Загора (АС – Стара Загора) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение ГДИН е осъдена да заплати на Стайков обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване в периода 13.06.2011 г. – 1.06.2015 г. на храна, от която да са изключени свинското месо и продукти от свински произход съобразно изискванията на изповядваната от лицето религия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.08.2015 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 8000, 00 лв. и за периода от 21.08.2010 г. до 12.06.2011 г. е отхвърлен. С касационната жалба на Стайков съдебното решение, предмет на контрол, се обжалва в частта, с която искът му е отхвърлен за сумата над присъденото обезщетение в размер на 1000,00 лв. до претендирания размер от 8000,00 лв. и за периода от 21.08.2010 г. до 12.06.2011 г. Релевират се всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че присъденият размер на обезщетението е занижен, тъй като не е спазен принципът на справедливост по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). По подробно изложени в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваната част и уважаване на исковата му претенция изцяло и за целия период. С касационната жалба на ГДИН съдебното решение, предмет на контрол, се обжалва в осъдителната част по съображения за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността му – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според този касатор съдът не е установил незаконосъобразност на бездействията на служителите на затворническата администрация. По делото не било установено и доказано, че Стайков е приобщен към религията ислям, като този факт бил оспорван през цялото производство. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в осъдителната ГДИН част или намаляване размера на присъденото възнаграждение. Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на ГДИН и за неоснователност на подадената от Стайков жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. По основателността на жалбите настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел за установено, че в исковия период храната на лишените от свобода в Затвора – Стара Загора не е била съобразена с изискването на исляма за съдържанието й, като от нея не са били изключени, нито заменяни свинските продукти, както и това, че в Затвора – Стара Загора не е осигурявана храна съобразно различните религии на лишените от свобода. Съдът е определил, че спорът по делото се свежда до отговор на въпроса налице ли е задължение за администрацията на Затвора – Стара Загора да осигури на Стайков безплатна храна, съобразена със специфичните изисквания на заявената от това лице като изповядвана религия – ислям, тоест храна без съдържание на свинско месо и свински продукти, респективно дали непредоставянето на такава храна представлява незаконосъобразно административно бездействие. Като е съобразил чл. 9 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенция/та), Европейските правила за затворите, приети от Комитета на министрите към Съвета на Европа - Препоръка № RЕС/ 2006 на Комитета на министрите от 11.01.2006 г. (т. 22. 1) и съдебната практика на ЕСПЧ, първоинстанционният съд е направил извод, че отказът на затворническата администрация да осигури на лишения от свобода диета съобразно религиозните му убеждения и доколкото за тази диета е достатъчно един продукт да се изключи или замени, без да е необходимо храната да се обработва по специален начин или да се приготвят специални рецепти, следва да се разглежда като нарушаване на правото на лицето на свобода на религията по чл. 9 КЗПЧОС и чл. 10 от Хартата за основните права на Европейския съюз. Нарушаването на това право, според съда, релевира незаконосъобразно административно бездействие. Съдът е изложил съображения, че администрацията на Затвора – Стара Загора е била длъжна след направеното от лицето искане да му осигури полагащата му се безплатно дневна хранителна дажба, съобразена със специфичните изисквания на заявената като изповядвана от него религия. За наличието на такова задължение, според изложеното в решението, необходимо и достатъчно е лицето да е заявило по съответния ред пред затворническата администрация, че изповядва религията ислям и че желае с оглед изискванията на тази религия да му бъде осигурявана полагащата му се безплатно дневна хранителна дажба без съдържание на свинско месо и свински продукти. Липсата на доказателства, че Стайков действително и реално изповядва религията ислям, според съда, е ирелевантно, доколкото от значение е единствено заявеното самоопределяне на лицето че е мюсюлманин, че изповядва религията ислям и че следва и иска да спазва каноните на тази религия, забраняващи му консумацията на свинско месо и продукти. Съдът е приел за безспорно, че на 13.06.2011 г. администрацията на Затвора - Стара Загора е била уведомена за изповядваната от него религия. Изложил е съображения, че ограниченията, иманентно свързани с изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, в случая не сочат на оправдателни причини за несъобразяване с правилото за ненамеса в свободата на религията, до каквото се е стигнало с отказа на администрацията в Затвора - Стара Загора да осигури на лишения от свобода храна, несъдържаща свински продукти съобразно религиозните му убеждения. По тези съображения съдът е направил извод, че предявеният иск се явява доказан в частта, отнасяща се за периода от 13.06.2011 г. до 1.06.2015 г. Мотивирал се е, че за този период по делото било установено по несъмнен начин, че на Стайков е предоставяна обща храна, съобразена само с изискванията на чл. 84 ЗИНЗС. Според състава на АС – Стара Загора той не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че още с постъпването в Затвора - Стара Загора е заявил религиозната си принадлежност, респ. че през периода 21.08.2010 г. до 12.06.2011 г. е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответника да му осигуряват храна, съобразена с изискванията на религията ислям. За периода от 13.06.2011 г. до 1.06.2015 г. съдът е приел, че за Стайков са настъпили вреди вследствие именно на установеното незаконосъобразно деяние. Ограничаване свободата на изповядване на религията, която той е избрал, чрез възпрепятстване възможността да спазва религиозните правила за хранене, неминуемо е довело, според съда, до неблагоприятно засягане, вкл. накърняване на човешкото му достойнство, усещане за глад и лишения и негативни емоционални преживявания. Мотивирал се е със събраните доказателства за неговата потиснатост, недоволство, емоционален и физически дискомфорт в резултат на това, че не са били уважени молбите му предоставяната му в Затвора - Стара Загора храна да не включва в състава си свинско месо и продукти от свински произход. Приел е, че наложените на Стайков ограничения върху правото му да упражнява религията си, вкл. и възможността да се храни съобразно изискванията на исляма, надхвърлят обичайните ограничения, свързани с изпълнението на наложеното му наказание и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на това тежко наказание. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди съдът е определил при отчитане нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Като е съобразил това, вкл. характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания у Стайков, макар и без конкретно увреждане на здравето, както и техния период от около четири години, съдът е направил извод, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер 1000, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 26.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част за горницата над 2000, 00 лв. до размера на претендираното от Стайков обезщетение от 8000, 00 лв. за периода 13.06.2011 г. – 1.06.2015 г., както и за периода 21.08.2010 г. - 12.06.2011 г., искът е отхвърлен като неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при изцяло изяснена фактическа обстановка, след обстойно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните по отделно и в тяхната съвкупност, въз основа на което са формирани обосновани и верни фактически изводи и правилно е приложен материалният закон. По делото са налице достатъчно доказателства, че Стайков действително изповядва религията ислям. Той самият се е самоопределя като такъв, информирал е за това затворническата администрация своевременно, като ясно е заявил и намерението си да спазва каноните на тази религия, забраняващи консумацията на свинско месо и продукти. Подаването на молба до началника на затвора, в която е посочил, че се е самоопределил като мюсюлманин, е достатъчна за установяване на религиозните предпочитания на Стайков, но в тази насока са и изключително подробните свидетелски показания. При тази фактическа обстановка, Върховният административен съд изцяло споделя подробните правни мотиви на Административен съд Стара Загора, базирани на приложението на чл. 9 от Европейската конвенция по правата на човека, на Европейските правила за затворите, приети от Комитета на министрите към Съвета на Европа – Препоръка № REC/2006 от 11.01.2006 г. и цитираната в решението съдебна практика на Европейския съд по правата на човека. Правилен е изводът на административния съд, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие да се осигури гарантираната от чл. 9 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи свобода на изповядване на религията, предвидена и с разпоредбата на чл. 167 от ЗИНЗС. Обоснован е изводът на съда, че доколкото консумацията на храна, съобразена с изповядваната религия, е част от разбирането за свобода на религиозното самоопределение, то неосигуряването на храна без свинско месо съставлява незаконосъобразно бездействие да бъде изпълнено задължение, пряко произтичащо от нормативен акт. От ответника по предявения иск не са представени никакви доказателства за осигуряване на специално разработено меню за лишени от свобода, изповядващи мюсюлманска религия. Поради неосигуряване на храна без свинско месо Стайков е претърпял както отрицателни емоционални преживявания, изразяващи се в потиснатост, чувство на обида и накърнено човешкото достойнство, така и физиологични страдания в резултат от лишаването му от пълноценно хранене, избягвайки част от общата храна, съдържаща свинско месо. Изхождайки от периода на понасяне на вредите и техния характер, както и от липсата на доказателства за трайно увреждане на физическото и психическото здраве на ищеца за този период в резултат от бездействието на администрацията на ответника, административният съд е определил справедлив по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите размер на обезщетение, с оглед на което се явяват неоснователни оплакванията на страните за необосновано завишаване, съответно занижаване на размера на присъденото обезщетение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение