Решение № 2144 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5724/2013 г.

Решение № 2144 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5724/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на адв. Паулина Христева и адв. Любина Карамитева, в качеството им на процесуални представители на "ЮНАЙТЕД" ЕООД, срещу Решение № 705 от 22.03.2012 г., постановено по адм. дело № 2091/2012 г. от Административен съд Пловдив. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на обжалвания акт и присъждане на понесените по делото разноски.

Ответната страна - Кметът на Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Хършева, в приложения писмен отговор на касационната жалба, излага съображения за недопустимост, тъй като е подадена срещу съдебен акт, за който изрично е предвидено, че не подлежи на касационен контрол по арг. от чл. 215, ал. 7 от ЗУТ. Алтернативно пледира за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения:

С обжалвания съдебен акт съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на "ЮНАЙТЕД" ЕООД, представлявано от Ангел Тодоров срещу Заповед № 120А1370 от 08.06.2012 г., издадена от зам.-кмета на Община гр. Пловдив. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваният пред него административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на материалния закон и процесуалните правила и в съответствие с целта на закона.

Решението е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил изводи в противоречие с установените факти.

1. Неоснователно е възражението за недопустимост на касационното обжалване. В случая чл. 215, ал. 7 от ЗУТ не намира приложение.

Правните основания на административния орган да нареди да се отнеме Разрешение № 13-022 от 01.06.2011 г. за ползване на имот - общинска собственост за разполагане на временен обект не произтичат от Закона за устройство на територията, а от ЗМСМА, ЗМДТ и Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив (наричана по-нататък Наредбата), а фактическите са свързани с Решение на ЕСУТ при общината, с което е одобрено задание за проектиране в техническа фаза на проект за паркоустрояване и благоустрояване в УПИ-VII, кв. 59 по плана на Старинна градска част и издаване на виза за проучване и проектиране на обекта - 15.05.2012 г. - от Главния архитект на общината след възникването на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план. Правото да се ползва общинския имот от 153 кв. м в случая произтича не от договор за наем, а от Решение № 91 по Протокол № 10 от заседание на ОбС, проведено на 07.04.2011 г. и издаденото въз основа на него Разрешение за ползване на имот - общинска собственост за търговска дейност за обект с временен устройствен статут, изграден по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), като съгласно т. 9.4 разрешението за търговска дейност се отнема "при започване на процедура по прилагане на ПУП на съответната територия", какъвто е конкретния случай. Ето защо административният акт, с който се прекратява действието на издаденото разрешение за ползване на недвижим имот - общинска собственост е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред две съдебни инстанции.

Заповедта за премахване на временния строеж - в случая Заповед № 12ОА1954 от 15.08.2012 г., издадена от Кмета на община Пловдив по реда на чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ засяга друго правно отношение - изграждането на временен обект в общинския имот. Тази заповед, с която е наредено премахването му, е била предмет на контрол за законосъобразност, както е отразил в мотивите си решаващия съд, като с влязъл в сила съдебен акт - Решение от 18.10.2012 г., постановено по адм. дело № АД № 2839/2012 г. от Административен съд Пловдив, оспорването е отхвърлено като неоснователно, т. е. заповедта е влязла в сила и е породила правното си действие.

1. Възражението на касатора, че оспорваният пред съда административен акт е издаден от некомпетентния административен орган, е основателно.

Съгласно чл. 80 от ЗМДТ: "Общинският орган, издал разрешението за ползване на място, може да го отнема, когато мястото не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това."

Съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА в изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди.

В случая Разрешението за ползване на имот - общинска собственост за търговска дейност № 13-022 от 01.06.2011 г. е издадено от Кмета на община Пловдив въз основа на Решение № 91, взето по Протокол № 10 от заседание на Общинския съвет Пловдив, проведено на 07.04.2011 г. (л. 124). Следователно, по арг. от чл. 80 на ЗМДТ и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, общинският орган, който е оторизиран от закона да отнеме разрешението за ползване "на място" е кметът на общината.

Видно от приложените по делото доказателства Заповед № 12ОА1370 е подписана от зам.-кмета на общината Пловдив, "съгласно заповед № 12ОА1291 от 30.05.2012 г." (л. 114), но такава заповед не е приложена в кориците на делото. Първостепенният съд не е изследвал въпроса за компетентността на административния орган и въпреки това в мотивите си е приел, че не е налице нарушение по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Този извод настоящият съдебен състав намира за необоснован. Допуснатото нарушение е от категорията на особено съществените процесуални нарушения, водещи до отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение