Решение № 22 от 25.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 582/2010 г.

Решение № 22 от 25.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 582/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова Главният прокурор е направил искане за възобновяване на чнд № 429/10 г. на Районния съд-гр. Горна Оряховица, отмяна на постановеното по него определение № 316 от 15.06.2010 г. и връщане на делото за ново разглеждане. Възразява се, че при групиране на наказанията, наложени на осъдения Б. А. И. е нарушен закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като съдът не се е произнесъл по част от осъжданията и не е взел отношение по приложението на чл. 24 НК. Пред ВКС искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият не взема участие в касационното производство. Като съобрази горното и след проверка ВКС, I-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо и основателно. Оспореното определение на Горнооряховския районен съд е влязло в сила на 21.07.2010 г. и не е проверявано от въззивния и касационния съд. От изложените в искането на главния прокурор съображения е видно, че се претендира и наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Обстоятелството, че последно посоченото касационно основание изрично не се съдържа в направеното искане, не е пречка за обсъждането му - оценката на изложените съображения на плоскостта на чл. 348, ал. 1 НПК е в правомощията на ВКС. Когато съдът по същество е пропуснал някое от осъжданията и/или не го е обсъдил в мотивите и/или не го е взел предвид в крайното решение, той допуска нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК - съществено процесуално нарушение. От друга страна, нарушени са и разпоредбите на чл. 23 - 25 НК, тъй като не е извършено пълно и цялостно групиране на престъпленията на осъдения и налагане на общо наказание за тях. Производството пред ГОРС е протекло по реда на чл. 306 НПК, като свързано с чл. 25 във връзка с чл. 23 НК са анализирани общо седемнадесет влезли в сила присъди и приравнени на тях съдебни актове (тези по глава двадесет и девета от НПК). Първите три от тях - по нохд № № 672/97 г., 474/99 и 27/04 г., правилно са изключени от крайното решение на съда, тъй като престъпленията, предмет на същите, са в отношение на рецидив помежду си и с всички следващи ги престъпления, предмет на останалите четиринадесет наказателни дела, като наложените с посочените присъди наказания лишаване от свобода са изтърпени. В тази част дейността на ГОРС не се оспорва. Очевидно е, че липсва произнасяне относно осъждането на И. по нохд № 1018/06 г., макар инкриминираното с него престъпление да е в съвкупност с тези по нохд № № 1029/06 г. и 206/07 г. По идентичен начин стоят нещата и с осъждането по нохд № 414/09 г., въпреки наличието на съвкупност между инкриминираното с него престъпление и тези по нохд № № 589/09, 776/09, 731/09 и 987/09 г. Основателно е и възражението, свързано с приложението или не на чл. 24 НК. В мотивите на оспореното определение липсват каквито и да било съображения по възможността, предвидена в чл. 24 НК. Пренебрегнати са указанията, дадени[населено място] № 4/65 г. на Пленума на ВС на РБ (ВКС) - т. 1, че при налагане на наказания за реална съвкупност от престъпления съдилищата задължително преценяват дали с оглед броя на престъпленията, тяхната последователност, време на извършване, характер и степен на обществена опасност на личността на осъдения и при еднородност на наказанията (като не е необходимо наказанията за всички престъпления да са еднородни, а е достатъчно поне за едно от тях да е определено еднородно с най-тежкото наказание) следва да се увеличи общото най-тежко наказание съгласно чл. 24 НК. Изложеното предопределя отмяна на цитираното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Ето защо на основание чл. 425, ал. 1 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение