Решение № 143 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 89/2011 г.

Решение № 143 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 89/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е от К. С. Ш. решение без дата на Софийски градски съд, IV-г състав, по гр. д. № 7319/2009 г., с което е оставено в сила решение от 19.05.2003 г. на Софийски районен съд, 40 състав по гр. д. № 10421/2001 г. за отхвърляне на предявения от К. С. Ш. против Областния управител на Област С. иск по чл. 108 ЗС за установяване собствеността и предаване на владението върху част от магазин № 33 в [населено място], на [улица], която част е с площ 17,22 кв. м. и понастоящем е придадена към магазин № 32 на същия адрес. С определение № 148 от 15.02.2011 г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: в кои случаи е "стопански неоправдано" възстановяването на предишното положение по смисъла на чл. 3 З. и дали засягането на стопанското предназначение на съседен магазин е пречка за възстановяване на собствеността. Жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Д., поддържа в касационната жалба, че съдът в нарушение на закона и необосновано е достигнал до извода, че собствеността върху спорната част от магазина не е възстановена по силата на закона, тъй като са налице предпоставките за това: 1. магазинът е изкупен по ПМС № 60/1975 г.; 2. продажната цена е върната от продавачите в предписания от закона едногодишен срок; 3. магазинът съществува във вида, в който е продаден или извършеното с него преустройство отговоря на изискванията на чл. 3 З. В случая съдът, без да изложи съображения, е приел, че евентуалното преустройство за възстановяване на предишното положение би засегнало стопанското предназначение на съседния магазин и поради това е отказал да признае настъпването на реституционния ефект. Ответникът по жалбата Областен управител на Област С.-град не е представил писмен отговор на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Ищецът К. С. Ш. твърди, че е собственик на магазин № 33 в [населено място] на [улица] площ 69,17 кв. м. Собствеността върху магазина е възстановена по З., но в него е извършено преустройство като чрез изграждане на нови преградни стени част от площта на магазина е придадена към съседен магазин № 32, собственост на държавата и стопанисван от Областния управител. По делото е безспорно установена собствеността на наследодателя на ищеца върху магазина, извършеното през 1980 г. изкупуване на имота по реда на ПМС № 60/1975 г., връщането на цената от продавача. Установено е също извършеното след продажбата на магазина по реда на ПМС № 60/1975 г. преустройство, при което е изградена преградна неносеща стена и 16,77 кв. м. от магазина са присъединени към съседния магазин № 32, който е държавна собственост. Спорът е за това дали възстановяването на предишното положение може да стане без значителни затруднения за собствениците и дали това е стопански оправдано по смисъла на чл. 3 от закона. Дадени са указания в предходно отменително решение на ВКС, че въпросът следва да се реши като се прецени възможността магазин № 32 да функционира като годен стопански субект след намаляване на площта му. Приетата експертиза е посочила, че при възстановяване на старото положение площта на магазин № 32 ще остане 22,20 кв. с лице 1,15 м. и дълбочина 6,90 м. и същият може да се използва за различни услуги - бижутерийни, часовникарски, ксерокс, обущарски, пакетиране на стоки и др. Отразено е, че към момента на огледа магазин № 32 се ползва като склад към часовникарски магазин. При тези данни въззивният съд е счел, че стопанското предназначение на магазин № 32 се засяга от евентуалното преустройство, поради което магазин № 33 не подлежи на реституция и претенцията за част от площта му от 16,77 кв. м. е неоснователна. По основанието за допускане на касационно обжалване. Същото е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с цел осигуряване точното прилагане на закона чрез изясняване на въпроса кога е "стопански неоправдано" възстановяването на предишното положение по смисъла на чл. 3 З. и дали засягането на стопанското предназначение на съседен магазин е пречка за възстановяване на собствеността. Разпоредбата на чл. 3 З. урежда хипотеза на възстановяване на собствеността когато е извършено преустройство на продадените обекти и постановява, че при невъзможност да се възстанови първоначалното положение без значителни затруднения за собствениците и това е стопански неоправдано, то се възстановява имота в съсобственост. Следователно, в обратната хипотеза - когато възстановяването на предишното положение може да стане без значителни затруднения и е стопански оправдано, се възстановява реално и изцяло собствеността върху имота, във вида му преди преустройството. За стопанската оправданост на дадено действие следва да съди по съотношението на ползите и вредите, които то причинява. То би било стопански оправдано, ако разходите и усилията по осъществяването му, както и вредите, които нанася, са по-малки в сравнение с очаквания положителен ефект от него. През призмата на горното настоящият състав намира, че преценката дали е стопански неоправдано възстановяването на предишното положение на преустроен магазин следва да се извърши въз основа на конкретни критерии като: а/ стойност и сложност на това преустройство - ако е свързано с високи разходи, предвид стойността на магазините и бъдещото им ползване, то би било стопански неоправдано; б/ засягане на чужди права - ако преустройството създава съществени неудобства и накърнява съседни имоти, така че да не могат да се ползват по предназначение, тогава то също е стопански неоправдано. Съобразно горното следва да се отговори и на втората част на въпроса. Засягането на стопанското предназначение на съседен магазин, така че вследствие на преустройството да не може да функционира, обуславя стопанска неоправданост на преустройството и е пречка за възстановяване на собствеността в първоначалното положение по смисъла на чл. 3 З. По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът приема следното: Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Безспорно е установено, че необходимото преустройство за възстановяване на предишното положение на магазина на ищеца се изразява в преместване на една от преградните стени - тази откъм магазин № 32, която не е носеща. Стойността на това преустройство е 1260 лв. Въведените от закона изисквания за процеса на преустройството са: 1/. възможност да се извърши без значителни затруднения и 2/. да е стопански оправдано. Очевидно е, че преместването на стена не създава значителни затруднения за собствениците. Остава да се отговори дали преустройството е стопански оправдано. Несъмнено то би било такова, ако не пречи на съществуването и функционирането на помещението, чиято площ се намалява. Решаващият извод на съда, че с предвиденото преустройство /преместване на преградна стена/ се засяга стопанското предназначение на съседния магазин № 32, не съответства на данните по делото. Видно е, че този магазин се използва като склад към часовникарски магазин, а след преустройството площта му остава 22,20 кв. м. и едно от възможните му предназначения, посочени от вещото лице, е именно като склад, като часовникарско, обущарско или бижутерийно ателие. Следователно не е налице каквато и да е промяна /засягане/ на стопанското предназначение на този магазин при предвижданото намаляване на площта му. Той би могъл да продължи да функционира с досегашното си предназначение. Ето защо следва да се приеме, че преустройството е стопански оправдано. Следователно налице са предпоставките за възстановяване собствеността върху магазина във вида, в който е съществувал преди изкупуването. При тези изводи постановеното въззивно решение, с което искът е отхвърлен, подлежи на отмяна, като вместо това претенцията следва да бъде уважена. Според приетите експертизи спорната част, която е отнета от магазина на ищеца след изкупуването и подлежи на възстановяване е с площ 16,77 кв. м. Именно за тази площ следва да бъде уважен ревандикационния иск. При този изход на спора и на основание чл. 78 ГПК касаторът - ищец в процеса има право на направените разноски в трите инстанции, включващи държавни такси, възнаграждения на вещи лица и възнаграждение на един адвокат и това е сумата 2 395 лв. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.