Решение № 7037 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2292/2015 г.

Решение № 7037 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2292/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ [населено място] при ЦУ на НАП и [фирма] [населено място], представляван от адв. Тъпов. Касаторът Д "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП обжалва Решение № 384 от 29.10.2014 г., постановено по АД № 151/2014 г. по описа на Административен съд [населено място], с което е отменен Ревизионен акт № 071200557/06,04.2012 г. на ТД на НАП - гр. В. Т., поправен с РАПРА № 1227265/16.05.2012 г. и РАПРА № 1235232/06.07.2012 г., потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 400/26.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - [населено място], в частта му, с която са установени задължения на жалбоподателя за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. както следва: за 2008 г. Ч в размер над 13 197,34 лв. и съответните лихви; за 2009 г. - в размер над 7 354,42 лв. и съответните лихви и за 2010 г. - в размер над 1 854,00 лв. и съответните лихви. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. Ответникът по тази жалба - [фирма], изразява становище за неоснователност на касационната жалба на ДД "ОДОП" В. Т. при ЦУ на НАП. Х. С. Ш., в качеството му на едноличен търговец е фирма "Ш. - Х. Ш." с ЕИК[ЕИК] [населено място], обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА. Касаторът твърди, че решението в тази му част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като е неправилно, постановено в нарушение на материалния данъчен закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяната на решението в тази част. Ответникът по тази жалба - ДД "ОДОП" В. Т. при ЦУ на НАП, в писмено становище развива доводи за неоснователността на касационната жалба на [фирма]. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбите са допустими, а по съществото им съобрази следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА № 071200557/06.04.2012 г. на ТД на НАП - В. Т., поправен с РАПРА № 1227265/16.05.2012 г. и РАПРА № 1235232/06.07.2012 г., с който по определена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК са установени задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., както и са определени за довнасяне задължителни осигурителни вноски за 2006 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. за фонд "Здравно осигуряване". Делото е за втори път на производство пред ВАС. С Решение № 2329/18.02.2014 г. по адм. дело № 5853/2013 г. на Върховен административен съд, постановеното по първоинстанционното дело Решение № 91/18.03.2013 г. на Административен съд [населено място] е отменено и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно да бъдат събрани и обсъдени първичните счетоводни документи, отразяващи предоставянето на суми под формата на служебни аванси от Д. "Екогаз" на Х. С. Ш., сочени като източник на средствата, внесени от същия в предприятието на [фирма] и ако е необходимо при новото разглеждане да бъде допуснато изслушване на нова съдебна експертиза. С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че констатираните неотчетени приходи са определени от ревизията като обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 7 от ДОПК, даващи основание за определяне на данъчната основа за облагане на доходите за 2006, 2007, 2008, 2009 и 2010 години, на вноските за ДОО, ДЗПО и здравните вноски за самоосигуряващите се лица за периода 01.01.2006-31.12.2010 г., по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Съдът е посочил, че от органа по приходите са предприети предвидените процесуални действия по чл. 124 от ДОПК и е извършен анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Въз основа на съдебно-счетоводните експертизи и представените счетоводни документи първоинстанционният съд е стигнал до заключението, че счетоводството на [фирма] за процесните периоди от 2006 г. до 2010 г., включително, не е водено в съответствие с основните принципи на чл. 4 от ЗСч и че същото не отразява вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието на едноличния търговец. Съдът е приел, че като спорни от жалбоподателя се въвеждат два момента - първият е относно разполагаемите средства на ревизираното лице /началното салдо/ към 01.01.2006 г., а вторият относно произхода и характера на сумите отнесени като приход при формиране на паричните му потоци през ревизираните периоди - внасяни от Х. Ш. в предприятието на едноличния търговец и постъпили суми по банковата сметка му сметка с наредители различни физически лица. По отношение на началното салдо е прието, че същото правилно е определено от органите на приходите, тъй като твърденията на ревизираното лице относно сумата от 30 000 долара са останали недоказани. За недоказани са приети и твърденията на оспорващото лице за произхода на сумите в размер на 120 000.00 лв. за 2008 г. и 180 000,00 лв. за 2009 г" които същият е внесъл в брой в предприятието на [фирма] /отразени по сметка 501 "Каса"/, поради липсата на първични счетоводни документи. Съдът е счел обаче, че от органите на приходите неправилно са определени данъчните основи по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., тъй като са използвали месечна база за отчитане и съпоставка на приходите и разходите при определяне на недостига на средствата, от там погрешно са изчислили несъответствието между същите като сбор от тези месечни суми на превишение на разходите над приходите, и съответно неправилно е определила данъчните основи за облагане. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора, събраните по време на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите и основанието и вида на установените задължения, след което е пристъпил към разглеждане на възраженията на жалбоподателя. Административният съд е разгледал подробно направените оплаквания за процесуалната незаконосъобразност на РА. По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" В. Т. Касационната инстанция намира, че с обжалваното съдебно решение правилно и законосъобразно е отменен РА, като е преизчислил данъчните основи на годишна база. Обосновано съдът е приел, че данъчната основа е определена неправилно. В случая се касае за подоходно облагане, като данъчната основа се определя на базата на годишния облагаем доход. Размерът на данъка при ревизия по чл. 122 ДОПК, се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа, но не позволява определянето й в противоречие с материалния закон помесечно, вместо годишно. При годишния характер на облагането с данък по ЗДДФЛ несъответствието между приходи и разходи следва да е налице, като резултат за отчетния период, като по закон е данъчната година, съвпадаща с календарната. Поради това съдът при направените преизчисления съобразно законовата норма, е приложил правилно закона с определяне на годишна база за трите данъчни периода. Въз основа на всички тези релевантни обстоятелства, са направени правилни фактически и правни изводи, поради което РА в тази му част се явява незаконосъобразен, съответно решението, с което е отменен - правилно. С оглед на изложеното, касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" В. Т. се явява неоснователна. По касационната жалба на [фирма]: К. В. административен съд е отбелязвал и в други свои решения, всяко предприятие - търговец трябва да организира и осъществява счетоводната си отчетност по установения в Закона за счетоводството ред. Пропуските и нарушенията в това отношение водят до непризнаване като достоверна отчетността и са основание за установяване на задължения при данъчни ревизии. Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в чл. 7 от Закона за счетоводството. От обсъждането на заключението на вещото лице и доказателствата за проверяваните субекти е установено, че са налице стопански операции, за които не са представени първични счетоводни документи. В заключенията на експертизата изрично е посочено, че не са представени такива документи, които да съответстват на записванията в счетоводните сметки. Нарушен е един от основните принципи при осъществяване на счетоводството - принципа на документално обоснованост на всички стопански операции /чл. 4, ал. 3 ЗСч./. В такъв случай не може да се прецени вярно ли са отразени стопанските операции във вторичните счетоводни регистри. Поради това, липсата на документална обоснованост и свързаните с това недоказаност на извършване на твърдените операции, правилно са приети, като установяващи липсата на редовно водено счетоводство. Настоящата инстанция споделя и подробните мотиви на първоинстанционния съд относно правилното определяне от страна на приходните органи на началното салдо. При проследяване на паричния поток и при правилно установено начално салдо за периода е направена съпоставка на приходите и разходите на жалбоподателя, при което надвишаването на последните е доказано от приетите за установени факти за всяка година. Констатациите обосновават извършване на ревизия по чл. 122 от ДОПК. Направен е анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 - 16 от ДОПК за определяне на данъчната основа по години за облагане по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. При установяване на тези обстоятелства е приложима и презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Съответно на закона са извършените корекции с неотчетени приходи от лихви. С оглед изложеното, касационната жалба на [фирма] се явява неоснователна. Предвид изхода на спора за фазата на касационното обжалване следва да се присъдят на Дирекция "ОДОП" [населено място] поисканите разноски с отговора на касационната жалба. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,