Решение № 8368 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1822/2021 г.

Производството е по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба и частна жалби на "Омега Трък Сървиз ООД гр.София, подадени чрез процесуалния представител адв. С. Атанасова, съответно против решение 6447/16.11.2020г. и определение от 31.07.2020г., постановени по адм. Дело 14318/2019г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението, основаващи се на неправилно приложение на материалния закон, необоснованост, както и на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на обжалваното решение. С частната жалба обжалва определението по делото, постановено в закрито заседание на 31.07.2020г., с което оставено без уважение искане за допускане на съдебно-техническа експертиза. Твърди се, че определението е неправилно и и се иска неговата отмяна. Ответникът - директор на Басейнова Дирекция Дунавски район, взема становище за неоснователност на касационната и на частната жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: По касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд София град е Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 125/28.11.2019г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Дунавски район Плевен, с който на Омега Трък Сървиз ООД са установени публични вземания, представляващи незаплатени дължими такси за водовземане от подземни води за период 13.08.2013г.-22.07.2016г. по Разрешително за водовземане от подземни води 11590789/23.07.2012г., отнето с Решение РО-66/22.07.2016 г., издадено от Басейнова дирекция "Дунавски район Плевен, от които: за периода от 13.08.2013 г. до 31.12.2013 г. - главница 974,59лв., платима до 31.03.2014 г., изискуема от 01.04.2014 г., като лихвата е дължима до пълното погасяване на главницата; за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. - главница 2522,88 лв., платима до 31.03.2015 г., изискуема от 01.04.2015 г., като лихвата е дължима до пълното погасяване на главницата; за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. - главница 2522,88 лв., платима до 31.03.2016 г., изискуема от 01.04.2016 г., като лихвата е дължима до пълното погасяване на главницата; за периода от 01.01.2016 г. до 22.07.2016 г. - главница 1399,30лв., платима до 31.03.2017 г., изискуема от 01.04.2017 г., като лихвата е дължима до пълното погасяване на главницата. Общата дължима такса е установена в размер на 7419,65лв., без лихвата, като същата е дължима до пълното погасяване на главницата. За да отхвърли жалбата като неоснователна, съдът е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Приел е по съществото на спора, че щом адресатът на акта не е подавал декларации за отнетия обем вода за процесния период, измерено и отчетено чрез измервателно устройство, то по аргумент на противното и на основание чл.6 от Тарифата за водоползване, правилно таксата е изчислена на база максимално разрешеното годишно водно количество. Съгласно установената фактическа релевантно за спора е, че Омега Трък Сървиз ООД е било титуляр на Разрешително за водовземане от подземни води 11590789/23.07.2012г., отнето с Решение РО-66/22.07.2016 г., издадено от Басейнова дирекция "Дунавски район Плевен, относно обект тръбен кладенец, в УПИ II, кв.1 по плана на гр.София. Срокът на действие на разрешителното е от 23.07.2012г. до 23.07.2018г. като за начален срок на упражняване на правото на водовземане е посочено до 12 месеца от влизане в сила на разрешителното, при монтиран пломбиран водомер. Разрешителното е стабилен административен акт, влязъл в законна сила. От страна на титуляра на разрешителното няма заплащане на такса за водоползване за периода от издаването му до издаване на АУПДВ. Дружеството е имало задължение по реда на чл. 194б ЗВ да представя декларации за иззети/добити водни количества и справки - отчети, като същото не е било изпълнено. Предвид това, че в Басейнова дирекция "Дунавски район - Плевен не са постъпвали декларации за иззети/добити водни количества за периода от 13.08.2013г. до 22.07.2016 г. и/или справки-отчети за иззети/добити водни количества за същия период, таксите по разрешителното са били изчислени на база максимално разрешеното общо годишно водно количество. С уведомително писмо изх. КД-04-96/18.10.2019 г., дружеството е уведомено, че започва административно производство по издаване на АУПДВ. Постъпило е възражение от Омега Трък Сървиз ООД, в което е посочено, че поради негодност на водата издаденото разрешително не е било реализирано, не били пломбирани съоръжения за водочерпене или за отчитане, не са подавани декларации, не са извършвани проверки на място за периода. От служители на Басейнова дирекция е извършена проверка на дружеството, за която няма данни да е направена и на мястото на водовземането, съставен е Констативен протокол от 04.11.2019 г. В издадения протокол е отразено, че възражението за недължимост на таксите, тъй като обектът на разрешителното не бил реализиран, не се споделя, тъй като съгласно чл. 194 ЗВ таксата се дължи за правото на използване на водите. Издаден е процесният АУПДВ. При така фактическа обстановка административният съд е направил извод, че издаденият акт е законосъобразен по съществото си. Според съда съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 177824.06.2011 г., таксата се изчислява по разрешено количество, когато липсва монтирано измервателно устройство, респективно когато не са изпратени декларации по чл. 194б ЗВ за изчисление на таксата или по отчет на измервателното устройство, когато такова е монтирано. При разглеждане на делото, в първото съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за назначаване на СТИ и ССчЕ във връзка с направените оплаквания за незаконосъобразност на АУПДВ поради липса на основания за начисляване на таксата поради липса на монтирано и пломбирано измервателно устройство и поради направено оспорване на правилността на изчисляване на таксата, измерена по годишни разрешени обеми, при неяснота на алгоритъма за адресата. Поискано е и допускане на гласни доказателства двама свидетели, което да установяват твърдяните в жалбата обстоятелства във връзка за невъзможност за извършване на водовземане по издаденото разрешително. Исканията са оставени без уважение от съда като неотносими като относно СТЕ е уточнено, че проверката ще касае настоящия момент, а не релевантния момент, за който се отнася АУПДВ. Постановеното и обжалвано решение на АССГ е неправилно. При разглеждане на делото и установяване на фактическата обстановка съдът е допуснал съществени нарушения на процеусалните правила като не е събрал поискани от жалбоподателя и релевантни за спора доказателства и доказателствени средства. Съдът не е уважил искане за назначаване на ССчЕ, което е относимо с оглед направеното оплакване за неправилност и неяснота в алгоритъма на изчисляване на дължимите такси, вкл. и в хипотезата на определянето им по максимално разрешен обем. Съдът не е уважил и исканията за назначаване на СТЕ, както и за допускане на гласни доказателства, относими с оглед действието на договора при наличие на пломбиран измервателен уред. Дружеството е титуляр на разрешително за водовземане от подземни води 11590789/23.07.2012г с фиксиран срок на действие и едновременно с това е фиксиран началният срок за упражняване правото на водовземане от монтиране и пломбиране на водомер за отчитане на ползваните водни количества. В случая възникването за титуляра на правото на водоползване като определящо за дължимостта на таксата освен с фиксиран начален срок дата, е обвързано кумулативно и със сбъдване на условие, а именно до 12 месеца от влизане в сила на разрешителното, при монтиран пломбиран водомер. От значение за спора и законосъобразността на оспорения ИАА е да се установи дали условието е сбъднато и съответно дали дейностите, за които е дадено разрешението за водоползване, са осъществени. Доколкото разрешителното за водоползване е актът, който определя съществените параметри на правото на водоползване, вкл. и началния момент, от който това право възниква за титуляра на разрешителното, следва да се приеме, че в случая е налице отлагателно условие, след осъществяване на което за титуляра възниква възможността да упражнява дейността, за която му е издадено разрешителното. При несбъдване на условието, правото на водоползване не може да бъде упражнявано, не се счита за възникнало, поради което не се дължи и съответната такса, предмет на процесния АУПДВ. Само при евентуално сбъдване на условието в срока на действие на разрешителното биха били налице основания за заплащане на таксата и то без значение дали фактически се извършва водовземане на подземни води. С оглед изложеното дотук, касационният съд намира, че делото е останало непопълнено с доказателства поради процесуалното поведение на съда, който без надлежно основание не е допуснал исканите от страната доказателства и доказателствени средства. За отстраняване на неяснотите по формулираната задача на СТЕ съдът е имал задължение да съдейства и напътства страната по реда на чл.171,ал.5 АПК. Нарушението на съда е съществено, тъй като е препятствано правото и възможността на жалбоподателя за ефективна защита, а при евентуално събиране на исканите доказателства, е налице реална възможност крайният съдебен акт да е различен от вече постановения такъв. Обжалваното решение на АССГ като процесуално незаконосъобразно следва да се отмени. На основание чл.222,ал.2, т.1 и т.2 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере исканите от жалбоподателя СТЕ, ССчЕ и гласни доказателства като съдейства на страната и я напътства за формулиране на въпроси, изясняващи със специални знания релевантните за спора обстоятелства относно начина и правилността на изчисляване на таксите по издадения АУПДВ и относно наличие на отлагателното условия за започнало действие на разрешителното монтиран и пломбиран водомер на водоизточника, за който е издадено разрешителното. С частната жалба Омега Трък Сървиз ООД обжалва определение по делото, постановено в закрито заседание на 31.07.2020г., с което оставено без уважение искане за допускане на съдебно-техническа експертиза. Частната жалба е недопустима като просрочена и подадена срещу акт извън тези, за които е предвидена възможност за обжалване с частна жалба по реда на чл.229,ал.1,т.1 и 2 АПК не прегражда по-нататъшното развитие на производството. Като недопустима частната жалба следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на спора по разноските за водене на делото пред ВАС, на основание чл.226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение