Решение № 7611 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10412/2014 г.

Решение № 7611 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10412/2014 г., III о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Огнян Върбанов Цеков от гр. Монтана срещу Решение № 397 от 14.07.2014 г., постановено по адм. дело № 298 по описа за 2014 г. на Административен съд Монтана. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - "Водоснабдяване и Канализация" ООД - гр. Монтана, чрез процесуален представител адв. Цекова оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд - Монтана е отхвърлил, като неоснователен, предявеният от Огнян Върбанов Цеков против "Водоснабдяване и Канализация" ООД - гр. Монтана иск за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица в системата на дружеството, изразяващи се в прекъсване на водоподаването в дома на ищеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая не са налице и трите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността на "Водоснабдяване и Канализация" ООД - Монтана, а именно незаконосъобразно действие, претърпени вреди и причинна връзка между предприетото действие и претърпените вреди. Съдът е мотивирал този си извод със съображенията, че извършеното фактическо действие - прекъсване на водоподаването в дома на ищеца е законосъобразно, тъй като е предприето в изпълнение на регламентираната процедура, т.е. не е извършено без основание, а по делото не били доказани претърпени вреди и причинната им връзка с извършеното действие. Върховния административен съд, приема оспореното решение за валидно, допустимо и правилно, като краен резултат, но по различни от изложените от първоинстанционния съд съображения: Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Първият елемент от фактическия състав, пораждащ отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е незаконосъобразна административна дейност, а тя се изразява в незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавни или общински органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнението на административна дейност. Тъй като ищеца е претендирал обезщетение за вреди от незаконосъобразно действие на длъжностни лица в системата на дружеството, изразяващи се в прекъсване на водоподаването в дома му, първия въпрос, който е убягнал от вниманието на първоинстанционни съд и който задължително е следвало да намери разрешение е: налице ли е действие, извършено от административен орган или длъжностно лице, при или по повод извършване на административна дейност. Легална дефиниция на понятието "административен орган" е дадена в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Според нея "административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. В случая, ответникът "В и К" ООД - Монтана няма качеството на административен орган, тъй като не принадлежи към системата на изпълнителната власт, нито пък е носител на административни правомощия, въз основа на законово овластяване. "В и К" ООД - Монтана е търговско дружество, което няма властнически правомощия. Преценката дали дружеството е административен орган, не е свързана с характера на собствеността на неговия капитал - държавен или частен, а зависи от това дали принадлежи към системата на изпълнителната власт и дали е носител на административни правомощия, въз основа на законово овластяване. Наред с изискването действието да е извършено от административен орган, незаконосъобразното действие е елемент от състава на отговорността по ЗОДОВ, само когато се осъществява при или по повод административна дейност. Административната дейност се характеризира с властнически правомощия на държавни или общински органи или длъжностни лица, осъществявани в изпълнение на закона. В конкретния случай, действията извършени от служители на "В и К" ООД - Монтана, не са при или по повод на административна дейност. Ето защо, настоящата инстанция счита, че в случая не е налице първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно действие, извършено от административен орган или длъжностно лице, при или по повод извършване на административна дейност. Само при кумулативно наличие на трите елемента от фактическия състав на правната норма, може да се реализира отговорността на държавата и общините за вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отношенията в конкретния случай между ищцата в качеството му на консуматор на вода и ответника "В и К" ООД, в качеството му на доставчик, се уреждат от Закона за задълженията и договорите и правна защита може да бъде потърсена по общия исков ред. По тези съображения, касационната инстанция счита, че оспореното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Огнян Върбанов Цеков против "Водоснабдяване и Канализация" ООД - гр. Монтана иск за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, е правилно, като постановено при правилно приложение на закона. При липса на твърдените в касационната жалба касационни основания за неправилност на решението, предвидени в чл. 209, т. 3 от АПК и след извършена служебна проверка на решението за валидността и допустимостта му, настоящата инстанция счета, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение