Решение № 13920 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8465/2013 г.

Решение № 13920 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8465/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по Глава четиринадесета, Раздел II от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Пенка Георгиева Найденова от с. Крумово, община Родопи, област Пловдив, за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 от АПК на влязло в сила решение № 1228/23.05.2012 г. по адм. дело № 2620/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Ответникът - началник РДНСК - Южен централен район гр. Пловдив, не е изразил становище. Ответникът Ангел Стойков Найденов счита искането за основателно. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна, подадено в срока по чл. 247 във вр. чл. 240 от АПК, за неоснователно по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Ангел Стойков Найденов против заповед № ДК-02-ЮЦР-439/17.08.2011 г. на началника на РДНСК - ЮЦР гр. Пловдив, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж "вилна сграда в незавършен вид", намираща се в ПИ 44-ДГФ по КК на "Връховръх", землище на с. Скобелево, община Родопи, изградена от Найденов. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 13556/30.10.2012 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. За да е налице хипотезата на чл. 246, ал. 1 от АПК лицето, което не е било страна по делото, е следвало да има качеството на заинтересувана страна в съдебноадминистративното производство, в което е постановено влязлото в сила решение, имащо сила и неблагоприятно за него. В случая тази хипотеза не е налице. Адресат на заповедта по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконния строеж е съпругът на молителката - Ангел Стойков Найденов, надлежно упражнил правото си оспорване по реда на чл. 215 от ЗУТ. обстоятелството, че строежът представлява семейна имуществена общност не прави съпругата заинтересувана страна. Право на участие в съдебното производство по оспорване срещу заповеди за премахване на незаконни строежи имат адресатите на административния акт, които са записани като носители на вещно право в документа за собственост или в имотния регистър или разписен лист. Оттам административният орган може и длъжен да направи справка за носителя на вещното право, респ. за това кой следва да бъде адресат на административния акт. По делото не са представени доказателства, че молителката е посочена като носител на вещно право в имотния регистър или разписния лист, поради което като адресат на акта е записан единствено съпругът й, на чието име се води имота. Следва да се има предвид, че спорът относно законосъобразността на заповедта по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ няма вещно правен характер и участието на единия от съпрузите, посочен като адресат на административния акт в производството по делото представлява обикновено управление на съсобствената вещ съгласно чл. 22, ал. 1 от СК (отм.). Извън горното, съдебното решение, с което се отхвърля жалба срещу индивидуален административен акт, е установително и няма сила за трети лица. Това решение е обвързващо само за страните по делото и не рефлектира в правната сфера на трети неучаствали в делото лица, вкл. съпрузи. С оглед изложеното подаденото на основание чл. 246, ал. 1 от АПК искане за отмяна се явява неоснователно, поради което и на основание чл. 248 от АПК, Върховният административен съд в настоящия петчленен състав