Решение № 9919 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7800/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна Програма „Околна среда“ (ОПОС) 2007-2013 година, чрез правоспособен юрист Никовска, срещу решение №1033/17.06.2026 година на Административен съд гр. Враца по адм.д. № 449/2025 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. При допуснато съществено процесуално нарушение съдът приравнил липсата на документи в архива на НАП с липса на доказателства по делото. Заявява, че унищожаването на документи в архива на издателя не обезсилва екземпляра съхранен при адресата на официалната кореспонденция. Доказателствата били надлежно заверени с КЕП, приети и приложени като доказателства по делото. В съдебно заседание на 18.05.2026 година съдът докладвал постъпило от МОСВ писмо вх. № 1174/07.05.2026 година с приложени към него молба и писмо от Дирекция АФКОС – МВР, заверени с КЕП. Документите към писмото били приети от съда като доказателства по делото. Съдът допуснал съществено процесуално нарушение като не изпълнил задължението си да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Ето защо този съд неправилно установил липса на нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 3 вр. чл. 47, ал. 2, т. 3 ЗОП (отм.), елемент от фактическия състав на нередността по т.14 от Приложение №1 а към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основание за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансови корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление, за която законосъобразно била определена финансова корекция в размер на 25% върху допустимите средства от ЕСИФ по договор № С-220/05.12.2012 г. с предмет „Реконструкция на водопроводната мрежа и реконструкция и удължаване на канализационната мрежа на гр. Враца - етап 2“, с изпълнител „Понсстройинженеринг“ АД на стойност 17 863 362,22 лв. без ДДС. Според касатора, неправилният извод на съда се основавал на факта, че той дал превес на представеното пред възложителя Удостоверение по чл. 87, ал.6 ДОПК (л.41 по делото на АС), за което било безспорно установено, че е с невярно съдържание, вместо на факта дали избраният изпълнител, с когото е сключен договора за възлагане на обществената поръчка реално е отговарял на поставените от възложителя критерии за подбор. Материалната доказателствена сила на официалния удостоверителен документ не била абсолютна и не изключвала възможността удостовереното обстоятелство да бъде оборено при анализа на всички доказателства в тяхната съвкупност, включително последваща информация от компетентния приходен орган, с данни за разследване от ОЛАФ, с кореспонденция от Европейската комисия и документи предоставени от АФКОС. По делото били предоставени и приети като доказателства официални данни от НАП за публични вземания по чл. 162, ал.2 ДОПК срещу „Понсстройинженеринг“ АД за периода 01.06.2012 година – 05.12.2012 година. Тези данни произхождали от компетентния орган по приходите и удостоверявали публични задължения към релевантния период, поради което и съдът не можел да се ограничи до преценка единствено на формалното съществуване на удостоверението с невярно съдържание, представено пред възложителя. Съдът изместил фокуса на установяванията като от значение за спора бил фактът на публични задължения на избрания изпълнител към релевантния момент. Без значение бил фактът дали по образуваното наказателно производство има постановена влязла в сила присъда. Прекратяването на наказателното производство било поради неустановяване на извършителя. Но този факт не рефлектирал върху извода за публични задължения на избрания изпълнител, на когото е възложена поръчката. Касаторът прави анализ на характеристиките на финансовата корекция като административна мярка, като заявява, че от значение за корекцията е единствено фактът на осъществената нередност, а именно избор на изпълнител, който не отговаря на критериите за подбор на възложителя, но с когото е сключен договор за изпълнение, въпреки че същият има публични задължения. Без значение за прилагане на мярката били фактите, дали възложителят е знаел за документа с невярно съдържание; дали по воденото наказателно производство има осъден извършител и прочие. Това нарушение представлявало елемент от фактическия състав на нередността по т.14 от Приложение №1 а към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за който обосновано бил приложен 25 % показател корекция. И на последно място, касаторът твърди неправилно броене от страна на съда на давностния срок. При продължаваща нередност срокът не започвал да тече от датата на сключване на договора за възлагане на обществената поръчка, а от момента на прекратяване на нередността. Този момент не бил установен от първоинстанционния съдебен състав. Не били дадени указания и за ангажиране на доказателства и анализиране на фактите на спиране и прекъсване на този давностен срок с всички предприети действия по разследване от различни служби, като РУО, ОЛАФ, ЕК, АФКОС. Изводът на АС Враца за изтекла давност бил постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на Регламент № 2988/95, без обсъждане на релевантната за спора фактическа обстановка. По подробни съображения прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната стана.

Ответникът по касационната жалба, община Враца, чрез адв. Костова, оспорва същата като неоснователна. Заявява, че съдът правилно е установил липса на доказателства за изискуеми публични задължения от вида на тези в чл. 47, ал.2, т.3 ЗОП (отм.), които да не са били отсрочени или разсрочени, у изпълнителя към релевантния момент на сключване на договора за възлагане на обществената поръчка. Тежестта на доказване била за РУО. Представеното Удостоверение по чл. 87, ал.6 ДОПК изх. № 020201200310472/ 23.11.22012 г. (л. 41), издадено от ТД на НАП – Бургас, било официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК и се ползвал с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти до оборването му по нормативно предвидения ред. Такова оборване не било проведено, поради което и съдът правилно възприел тезата за обвързващото действие на документа. Тъй като община Враца нямала нормативно задължение да проверява представените й официални удостоверителни документи, нямало основание да се твърди, че е осъществено действие или бездействие на икономическия оператор, чрез което същият да е нанесъл вреди на бюджета на ЕС. Като цитира решения по дела С-406/14 и С-408/16, ответникът по касационната жалба сочи като изискуема предпоставка за определяне на ФК установено нарушение на приложимото право, което да е извършено от възложителя на поръчката – икономически оператор, осъществено чрез негово действие или бездействие. В случая тази предпоставка не била осъществена. Като се позовава на решение на СЕС по дело С-465/10, адв. Костова заявява, че от касационната жалба не се установява кога е приключило изпълнението на договора за възлагане на обществената поръчка и с кое конкретно действие е прекъсната давността. Прави искане за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред АС гр. Враца е образувано по жалба на община Враца, представлявана от кмета на общината, чрез адв. Костова, срещу Решение № N-168 от 28.08.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна Програма „Околна среда“ (ОПОС) 2007-2013 година. С последното, на община Враца е определена финансова в размер на 25 % върху допустимите средства от ЕСИФ по договор № С-220/05.12.2012 г. с предмет „Реконструкция на водопроводната мрежа и реконструкция и удължаване на канализационната мрежа на гр. Враца - етап 2“, с изпълнител „Понсстройинженеринг“ АД на стойност 17 863 362,22 лв. без ДДС, като е определена сума за възстановяване в размер на 1 437 328.94 лв. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при нарушение на материалния закон.

Страните не спорят, че между Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и община Враца е сключен Договор № 58111-С065-256/21.12.2009 г. за безвъзмездна финансова помощ (БФП) по оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на ЕС за проект „Интегриран проект за воден цикъл на гр. Враца“. В изпълнение на договора е проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, финализирала с договор № С-220/05.12.2012 г. с предмет „Реконструкция на водопроводната мрежа и реконструкция и удължаване на канализационната мрежа на гр. Враца - етап 2“, с изпълнител „Понсстройинженеринг“ АД. Преди подписване на договора за възлагане на обществената поръчка, „Понсстройинженеринг" АД е представило нотариално заверено Удостоверение за наличие или липса на задължения изх. № 020201200310472/23.11.2012 г., издадено от ТД на НАП - Бургас, в което е отбелязано, че удостоверението се издава на основание чл. 87, ал. 6 ДОПК в уверение на това, че дружеството няма задължения към 23.11.2012 г. С писмо изх. № ARES(2021)620345 от 20.01.2021 г. РУО на ОПОС е уведомен за извършено финансово проследяване на образувано на 08.12.2017 г. от страна на Европейската служба за борба с измамите разследване OLAF № ОС/2017/1103/А5 с предмет обективирано подозрение за наличие на реализиран състав на „измама“, свързана с представен от страна на изпълнителя на договора „Понсстройинженеринг" ЕАД неистински официален удостоверителен документ (Удостоверение по чл.87, ал.6 ДОПК за наличие или липса на задължения). В хода на производството е изискана и представена информация от Териториална дирекция на НАП - гр. София с писмо изх. №20-00-1351# / 21.05.2020 г., като е посочено, че в данъчно-осигурителната сметка на „Понсстройинженеринг“ АД са декларирани и отразени детайлно описани задължителни публични вземания съгласно чл.162, ал. 2 ДОПК в периода от 01.06.2012 г. до 05.12.2012 г. Констатираното с обжалвания индивидуален административен акт нарушение с финансов ефект е определено като незаконосъобразно сключен договор за обществена поръчка с участник в процедурата по възлагане на обществена поръчка в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 3 вр. чл. 47, ал. 2, т. 3 ЗОП (отм.), което е определено като нередност по т.14 от Приложение №1 а към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че Решение №168/28.08.2025г. на РУО на ОПОС 2014-2020г. е издадено от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му. В тази част съставът на ВАС препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение.

Спорът пред касационната съдебна инстанция се състои в това: Осъществено ли е от община Враца констатираното нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 3 вр. чл. 47, ал. 2, т. 3 ЗОП (отм.)? Съставлява ли то нередност по т.14 от Приложение №1 а към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности? Законосъобразно ли е определен размерът на финансовата корекция за това нарушение? Изтекла ли е давността за определяне на корекцията?

За да обоснове неосъществено нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 3 вр. чл. 47, ал. 2, т. 3 ЗОП (отм.) АС гр. Враца приема, че: Обстоятелствата, формирали извода за допуснати нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки, са свързани с твърдяно представяне на неистински официален документ (удостоверение за наличие/ липса на задължение, издадено на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК), с което изпълнителят е удостоверил пред община Враца, че няма задължения, което е довело до сключването на процесния договор. В действителност, от данните по делото се установява, че пред възложителя е представен нотариално заверен препис от оригинал на Удостоверение изх. № 020201200310472/ 23.11.22012 г. (л. 41), издадено от ТД на НАП – Бургас, съдържащо данни, че към 23.11.2012 г. „Понсстройинженеринг“ АД няма задължения. АС гр. Враца е анализирал документа, като е приел, че този документ е издаден от компетентен държавен орган, по описания правен ред и като такъв се ползва с обвързващата материална доказателствена сила на официалните удостоверителни документи, относно удостоверените в него факти и възложителят няма право да го поставя под съмнение. Съдът приема, че от доказателствата по делото не може да се установи, че към датата на сключване на договора за възлагане на обществената поръчка избраният изпълнител е имал „задължителни публични вземания съгласно чл. 162, ал. 2 от ДОПК в периода от 01.06.2012 г. до 05.12.2012 г.“, както и че няма информация дали описаните такива от ТД на НАП са установени с влязъл в сила акт или пък дали са отсрочени/разсрочени (чл. 183 и сл. ДОПК). Като отчита, че разпоредба на чл. 47, ал. 2, т. 3 ЗОП (отм.), създава право, а не задължение за възложителя да отстрани участник от поръчката, при положение, че установи, че същият има задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК; както и че към 5.12.2012 г., датата на сключване на договора, не е съществувала единна информационна система, позволяваща на възложителя да извърши проверка на подадените от участника документи, АС гр. Враца стига до извода, че „няма противозаконно поведение на възложителя, извършено от негов законен или друг представител, няма как да му бъде търсена отговорност, включително чрез определяне на финансови корекции по ОП „Околна среда“ 2007-2013 г.“. За да обоснове липса на нередност по т. 14 от Приложение №1а към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (Наредбата за посочване на нередности), АС гр. Враца е приел, че т. 14 от Приложение № 1а към чл. 2, ал.2 от Наредбата за посочване на нередности систематически се намира в раздел II „Оценяване на предложения“ т.е. описателната част на деянието „незаконосъобразно сключен договор“ с участник, който си е послужил с документ с невярно съдържание представен като част от общите изисквания за участие, не кореспондира на заглавието на раздела, посветено на нередности, свързани с „оценяването на участниците“ - етап, който следва етапа на „подбора“. Според съда, представянето на доказателства за липса на публични задължения по чл. 162 ДОПК е част от предварителните общи изисквания към участниците в поръчката, които са регламентирани в Глава 4-та, раздел 1-ви от ЗОП (чл. 46 ЗОП и сл., отм.), а не от „Правилата и показателите за оценка и класиране на участниците“, които са предмет на регламентация в Глава 5-та, раздел II-ри от закона „Разглеждане, оценка и класиране на офертите“. Освен това т. 14, според съда, предвижда определяне на финансова корекция в размер на 25%, като се посочва, че корекцията може да бъде намалена на 10 на сто или на 5 на сто – в зависимост от тежестта на нарушението. В решението липсвали каквито и да било мотиви защо органът приема, че следва да наложи финансова корекция в размер на 25%, а не например 5% или 10%.

Касационният състав прави извод за валидност, допустимост и правилност на обжалвания съдебен акт, при следните изводи от правна страна:

1.Съгласно чл.1, т.2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 НА СЪВЕТА от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности "нередност" означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход. Разпоредбата на чл. 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 2988/95, съпоставена със съдържащата се в чл. 6 ЗАНН дефиниция за "административно нарушение", ясно показва същностните различия между финансовата корекция като административна мярка и административното наказание, наложено поради извършено нарушение по смисъла на този закон. Такива същностни различия се очертават и между „нередността“ като основание за определяне на ФК и престъплението, като основание за налагане на наказание по НК. В този аспект еднопосочна е съдебната практиката, че финансовата корекция не е санкция, нито наказание. Тя е последица, която законодателят свързва с неизпълнението на нормативно регламентираните задължения на бенефициера. Нейната цел е да възстанови вредата в бюджета на Съюза като отнеме незаконно придобитата облага и в частност като задължи получателят на финансовата помощ да възстанови сумата, която е придобита в резултат на допуснатата нередност. Нормативната регулация досежно нередността не допуска при контрол за законосъобразност върху административния акт за определяне на ФК да се обследват и обсъждат въпроси свързани с виновно поведение на наказателноотговорни лица; действия/бездействия по извършване на измами или друг вид престъпления. Достатъчно е осъществяване на нередност в горния смисъл, която да е осъществена чрез трите й елемента от фактическия състав на нередността, за да се търси връщане на средствата от Европейския съюз. Еднопосочна е практиката на съдилищата: Съгласно член 4 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95) финансовата корекция е административна мярка, а не административна санкция. Това значи, както изрично сочи член 4, параграф 3 от Регламент № 2988/95, че става въпрос за действия, а не за преднамерено извършени или причинени по небрежност нередности по смисъла на член 5 от Регламент № 2988/95, които европейският законодател третира като нарушение, за което се прилага административна санкция. С оглед на това, за целите на административната мярка е достатъчно да се установи, че съответното действие на релевантния икономически оператор е в нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него национално право и нанася или би могло да нанесе вреда на бюджета на Съюза – това прави административната мярка (т. е. финансовата корекция) издадена на годно правно основание досежно основанието на финансовата корекция, а досежно законосъобразността на размера на финансовата корекция, е достатъчно да бъде посочена съответната приложима точка от Наредбата за посочване на нередности. В тази насока за законосъобразното определяне на финансовата корекция е от значение има ли обективно установено нарушение и представлява ли то елемент от фактическия състав на нередността, за която е определена финансовата корекция, без да са от значение категории като виновно поведение, наказание за извършване на противоправно деяние осъществено чрез действие или бездействие.

2. В конкретната хипотеза, РУО на ОПОС е обективирал в обжалвания административен акт нарушение квалифицирано като такова по чл. 74, ал. 2, т. 3 вр. чл. 47, ал. 2, т. 3 ЗОП (отм.), като е приел, че същото съставлява нередност по т. 14 от Приложение № 1а към чл. 2, ал.2 от Наредбата за посочване на нередности. От фактическа страна е описал, че договор № С-220/05.12.2012 г. с предмет „Реконструкция на водопроводната мрежа и реконструкция и удължаване на канализационната мрежа на гр. Враца - етап 2“, е сключен с изпълнител „Понсстройинженеринг“ АД, който не е отговарял на поставен от възложителя критерий за подбор, тъй като дружеството е имало публични задължения. Чл. 74, ал. 2, т. 3 вр. чл. 47, ал. 2, т. 3 ЗОП (отм.) дава право на възложителя (нормативният акт използва глагола „може“) да сключи договор с втория класиран участник, ако класираният на първо място не отговаря на посочените в обявлението изисквания на чл. 47, ал. 2 ЗОП (отм.). Изискването в случая се отнася до задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета) към държавата и към община, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, или има задължения за данъци или вноски за социалното осигуряване съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен.

Нарушението, така както е претендирано от РУО, е квалифицирано като нередност по т.14 от Приложение №1а на Наредбата за посочване на нередности.

Правилен е изводът на АС гр. Враца, че така изписаното в акта за определяне на финансова корекция нарушение не субсумира фактическия състав на нередността по т.14 от Приложение №1а на Наредбата за посочване на нередности. Последната точка изисква “оценяване на участниците/кандидатите при използване на незаконосъобразни критерии за подбор или показатели за оценка“. За да е осъществен състава на нередността по посочената т.14, нормативният акт изисква: По време на оценяването на участниците/кандидатите критериите за подбор да са използвани като показатели за оценка (или съответните подпоказатели или относителната им тежест), или посочените в обявлението и документацията такива да не са били приложени, в резултат на което да се достига до прилагане на незаконосъобразен критерий за подбор или показател за оценка.

РУО в случая не посочва нито едно обстоятелство, което да е релевантно за осъществяване на фактическия състав на т.14 от Приложение №1а на Наредбата за посочване на нередности. Твърдените факти се отнасят до представен от участника документ с невярно съдържание на етап преди подписване на договора за възлагане на обществената поръчка, а не до порок в оценъчната дейност на възложителя по време на оценяването; нито до порок свързан с прилагане на незаконосъобразен критерий за подбор или показател за оценка. Анализът, направен от съда в тази насока е съответен на правилното приложение на закона и подзаконовия нормативен акт. Тъй като изписаното от РУО нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 3 вр. чл. 47, ал. 2, т. 3 ЗОП (отм.) не субсумира фактическия състав на нередността по т.14 от Приложение №1а на Наредбата за посочване на нередности липсват основания за определяне на ФК. Ето защо решението на АС гр. Враца като правилно като краен резултат, следва да бъде оставено в сила. Административният акт за определяне на финансова корекция страда от порок представляващ пълно несъответствие между квалификацията на твърдяното нарушение и тази на нередността, недаващо възможност да се приеме, че това нарушение въобще може да осъществи елемент от фактическия състав на нередността по т.14 от Приложение № 1а на Наредбата за посочване на нередности.

3. За пълнота на изложението, основателни са възраженията на РУО в насока неизясненост от АС гр. Враца на спора от фактическа и правна страна, без обаче този порок да се отразява на крайния изход на съдебния спор, предвид съображенията по т.2 от настоящото решение:

3.1. На първо място, неправилен е изводът на АС гр.Враца за липса на доказателства по делото за задължения към м.06 - м.11.2012 година на „Понсстройинженеринг“ АД по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета) към държавата и към община, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията. Анализът на доказателствата по делото, л.321 – 369, сочи на извод за издадени Удостоверения по чл. 87, ал.6 ДОПК, видно от които дружеството е имало многобройни задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета) към държавата и към община, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, без данни за допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, за периода м.06-м.12.2012 година. Неправилен е изводът на състава на АС гр. Враца за неяснота дали същите са по влязъл в сила акт и не са отстрочени или разсрочени. Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.6 ДОПК, в удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Съдът не е анализирал тези Удостоверения и така представени доказателства. Основателно е възражението на касатора, че унищожаването на документите в архива на издателя им не обезсилва екземпляра съхранен при адресата на официална кореспонденция заверен с КЕП и приет като доказателство по делото. Тези доказателства не са оспорени като официални такива и тяхната материална доказателствена сила не е оборена.

3.2. Основателно е и възражението на касатора в насока неизясненост на спора и в частта досежно представеното от „Понсстройинженеринг“ АД Удостоверение изх. № 020201200310472/ 23.11.22012 г. (л. 41), издадено от ТД на НАП – Бургас, съдържащо данни, че към 23.11.2012 г. „Понсстройинженеринг“ АД няма задължения. Прекратяването на досъдебното производство, ДП № 638/2014г. (писмо от РП Враца – л. 40 по делото), поради непривличане на лице в качеството му на обвиняем, не санира порока на документа – неистински официален удостоверителен документ (предвид твърденията на РУО). Официалните удостоверителни документи се оспорват по надлежен ред в рамките на съдебното административно производство, като в случая съдът нито е открил производство по оспорване на относими към един и същи период документи с противоположно съдържание, нито е разпределил тежестта на доказване при оспорване на официални удостоверителни документи. Всъщност липсва въобще анализ на съдържанието на противоречивите документи, като съдът еднопосочно и без аргументи е дал вяра на твърдения като неистински такъв.

3.3. И не на последно място, неизяснен е и спорът в частта досежно претендираната като изтекла давност. Съдът е приел, че процесният договор за възлагане на ОП е сключен 2012 г., а решението за определяне на ФК е от 2025 г., като е направил необоснован извод, че последното е извън давностните срокове по чл.3 §1 от Регламент № 2988/95, вкл. и извън максималния осемгодишен срок. Неправилен е изводът на съда, че тъй като началният момент на нарушението е датата на сключването на договор С-220/05.12.2012 г. с изпълнителя „Понсстройинженеринг“ АД, давността по сочения параграф е изтекла. Съгласно член 3, пap. 1 от Регламент № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност, давностният срок започва да тече от датата, на която нередността е прекратена, а това е с последното действие по приключване на засегнатия договор, а не с датата на сключването му. В случай на многогодишна програма давностният срок продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността и започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Въпреки това срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок, равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1 (ако е образувано наказателно производство). След като разглежданата нередност е свързана с твърдение на компетентните служби за борба с измамите с образувано наказателно производство и има твърдение за изпълнение на проекта за два програмни периода, при прекратен договор и продължаваща нередност, в случая за изясняване на спора за претендираната като изтекла давност е било необходимо обследване на много спорни пунктове, каквото процесуално действие не е извършено от страна на съда, като не са дадени указания нито за събиране на доказателства относими към решаване на спора за давността, нито са направени изводи относими към това решаване в съответствие с приложимото право.

Предвид гореизложеното, допуснатите съществени процесуални нарушения по неизясняване на спорни пунктове, не дават възможност на касационния състав да направи извод за осъществяване/неосъществяване на твърдяното нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 3 вр. чл. 47, ал. 2, т. 3 ЗОП (отм.). Тъй като въпреки това сочената от органа квалификация на нарушението по чл. 74, ал. 2, т. 3 вр. чл. 47, ал. 2, т. 3 ЗОП (отм.) не субсумира фактическия състав на нередността по т.14 от Приложение №1а на Наредбата за посочване на нередности и липсват основания за определяне на ФК, решението на АС като валидно, допустимо и правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Формалното несъответствие на приложената правна квалификация на нередността е достатъчно основание за отмяна на обжалвания административен акт.

При този изход на спора, на община Враца следва да се присъдят разноски за касационна инстанция. Претенцията и доказателствата са за 84 000 евро заплатено адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на ответника, което съдът намира за основателно. С оглед материалния интерес (1 437 328.94 лв. съответно 734 894.62 евро), фактическата и правна сложност на спора, и при приложение на разпоредбите на чл. 8 ал. 1 вр. чл. 7 ал. 2 т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2024г., както и като съобрази процесуалната активност на процесуалния представител на община Враца на касационна инстанция, обема на приложените писмени материали и извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител на Община Враца, адв. Т. Костова от САК, съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение са прекомерни и се явяват основателни до размера на сумата от 56 000 евро с ДДС, като до пълния претендиран размер - до сумата от 84 000 евро, претенцията следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК съставът на Върховния административен съд