Решение № 14008 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9246/2015 г.

Решение № 14008 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9246/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1395/10.07.2015 г. на Административен съд Пловдив постановено по адм. д. № 731 по описа за 2014 г. на този съд. С решението е отменен Ревизионен акт № 261304489 от 22.11.2013 г. поправен с Ревизионен акт № 1337341 от 02.12.2013 г. за поправка на ревизионен акт издадени от Л. П. Ц. на длъжност началник сектор лРевизииы - орган възложил ревизията и Н. А. А. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. Пловдив. В касационната жалба се сочи основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че законосъобразно ревизията е извършена по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 7 вр. чл. 124, ал. 2 ДОПК. Извършените от лицето разходи надвишавали неговите приходи, респективно налице е недостиг. Констатациите на РА не били опровергани. Ревизираното лице не можело да докаже документално своите разходи Липсвали писмени доказателства за процесните суми. Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП моли за отмяна на решението на АСП, отхвърляне жалбата на РЛ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по КЖ - ЕТ "Николай Велев - Неси", редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е установил следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Ревизионен акт № 261304489 от 22.11.2013 г. поправен с Ревизионен акт № 1337341 от 02.12.2013 г. за поправка на ревизионен акт издадени от Л. П. Ц. на длъжност началник сектор "Ревизии" - орган възложил ревизията и Н. А. А. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. Пловдив. Административният съд е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. В мотивите на решението много подробно е възпроизведена установената фактическа обстановка по време на ревизията, както и основанията на органа по приходите за провеждане на същата по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК, а именно наличие на хипотезите по чл. 122, ал. 1, т. 7 от същия кодекс, начина на определяне на данъчната основа съгласно чл. 122, ал. 2 от ДОПК и размера на задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. Съдът е установил, че неправилно не е приета като налична сумата от 15 000 лв. към началото на 2007 г., получена като дарение - разписка с нотариално заверен подпис на дарителя, както и неправилно от разхода за закупеното жилище през 2007 г. не е приспадната сумата в размер на 10 000 лв., предоставена от зета на жалбоподателя. С оглед незаконосъобразността на РА в частта по ЗДДФЛ, е отменена и частта за определените задължения за ЗОО. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорния по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Ревизията обхваща периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2012 г. Ревизираното лице Николай Велев по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ /от 01.01.2007 г./ е местно физическо лице и е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл. З, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ /от 01.01.2007 г./ за доходите, получени от него през отделните години, попадащи в обхвата на ревизията. Установено е, че Николай Велев е регистрирал ЕТ "Николай Велев - Неси". Неоснователно е възражението в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда относно получаването на парично дарение в размер на 15 000 лв. от третото лице Шабан Исмаил Мустафа., баща на съпругата на жалбоподателя. Правилно е приел първостепенният съд, че представеното в хода на ревизията обяснение не е просто декларация, а е обективирано като разписка с нотариално заверен подпис на дарителя. След като става въпрос за отношения между родители и дете и предвид обстоятелството, че Шабан Исмаил Мустафа към 2006 г. е бил на 66 години, то няма пречка той да е успял да спести сумата в размер на 15 000 лв. По въпроса за придобития през 2007 г. недвижим имот, правилно е прието, че 10 000 лв. от продажната цена Силвия Велева е получила от зет си Севдан Атанасов. От същия е представена декларация за дадената сума, която е получена от дядо му и е нотариално заверена. По отношение на извършените дарения от родители и близки роднини, необоснован е изводът както на органите по приходите, за липса на доказателства за произход на дарените средства. Такива доказателства в ревизионното производство не са изисквани, не са направени и проверки за имущественото състояние на родителите и роднините. Изводът, че те не са имали имуществената възможност да направят посочените от касатора дарения, е следвало да се направи след като се изяснят фактите по делото. А и в случая е представен писмен документ за дарение с нотариално заверени подписите, съгласно изискванията на ЗЗД. След като е анализирал направените приходи и разходи за 2007 г., съдът е направил верен извод за превишение на приходите над разходите. Оттук следва извода, че неправилно приходните органи са приложили реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и затова правилно РА е отменен в тази част. Неоснователна е жалбата и относно отменените ЗОВ. С оглед незаконосъобразността на РА в частта по ЗДДФЛ, на отмяна подлежи и в частта за определените задължения за ЗОО. Освен това разпоредбата на чл. 124а ДОПК е в сила от 15.02.2011 г. тя не придава ретроактивно действие. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени правила, позволяващи прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави според материалния закон. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е материалноправна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма, е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК за 2005 г. -2009 г. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,