Решение № 8789 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6353/2014 г.

Решение № 8789 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6353/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Д. С. от гр. С., чрез адв. С. като процесуален представител, против решение № 7570 от 3.12.2013 г., постановено по адм. дело № 7860/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-229/23.07.2012 г., издадена от началника на РДНСК - ЮЗР. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованест, нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави се искане за неговата отмяна. Ответникът - началникът на РДНСК - ЮЗР не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след като обсъди доводите в жалбата и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на С. Д. С. срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-229/23.07.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЗР за премахване на незаконен строеж: "преустройство на ап. 61 (ателие)", в УПИ I- за ЖС, гараж и КО, кв. 18 по плана на гр. С., м. Л. - зона В, който да се възстанови във вида, съществувал преди извършване на незаконния строеж съгласно одобрения на 19.02.1990 г. проект на СГНС, управление "Архитектура и благоустройство". За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма и с предвиденото в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдържание с посочване на фактическите и правни основания за постановяването й, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за незаконност на строежа, като изграден без издадени строителни книжа - без одобрен инвестиционен проект съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 147 от ЗУТ (съответно чл. 37, ал. 1 от ЗТСУ и чл. 225 от ППЗТСУ) и без разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ (съответно чл. 55 от ЗТСУ), което обуславя упражненото от административния орган правомощие да разпореди премахването му по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Обжалваното решение е правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти, а правните му изводи са обосновани. По делото е установено, вкл. и от неоспореното заключение на вещото лице, че извършените след 22.10.1997 г., когато сградата е въведена в експлоатация, строително-монтажни работи представляват преустройство на жилището, собственост на С., като помещението за колички и велосипеди от вх. Г, ет. 1 на бл. 25 е сменило предназначението си и е превърнато в жилищно такова, приобщено функционално и пространствено към апартамента (ателието) на жалбоподателя. По този начин площта на ап. 61 (ателие) е увеличена със 17,15 кв. м. за сметка на помещението за общо ползване, което е загубило функциите и предназначението си на помещение за съхранение на колички и велосипеди. Безспорно е установено, че за това преустройство липсват одобрени проекти и др. строителни книжа. Фактическите констатации в акта по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, въз основа на който е издадена оспорената заповед, не са оборени от касатора с допустими даказателства. Правилно административният орган и съдът са приели извършените дейности за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който представлява преустройство с промяна на предназначението на обект - обща собственост. При безспорна установеност на извършването на преустройството без правно значение се явява доводът на жалбоподателя, че е закупил жилището от строителя в състоянието, което е констатирано от длъжностните лица, извършили проверката. Това негово твърдение се опровергава от заключението на назначената по делото съдебно - техническа експертиза, както и от обстоятелството, че в нот. акт № 56/1998 г., с който апартаментът е закупен, като граница на имота изрично е посочено помещение за колички и велосипеди. Отделно от това липсва твърдение за дадено в предписаната от чл. 45 от ЗТСУ (отм.) или от чл. 185, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ форма съгласие на най-малко две трети от собствениците на жилища и други помещения в сградата, респ. на всички собственици за завземане на обща част, каквато е общото помещение и присъединяването му към друг самостоятелен обект, като евентуалното наличие на такова съгласие е само условие за разрешаване на преустройството. В случая липсват одобрен инвестиционен проект и разрешение за преустройство, поради което строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване. С оглед липсата на категорични данни за времето на извършване на строежа правилно съдът е разгледал и двете хипотези по § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като е направил обоснован извод за неприложимост на разпоредбата за търпимост на строежа. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,