Решение № 14870 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6679/2020 г.

Решение № 14870 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6679/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 480 от 11.03.2020 г. по административно дело № 867/2019 г. на Административен съд – Благоевград е отменен Акт за спиране от 1.08.2019 г., издаден от гл. инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – Благоевград, и дирекцията е осъдена да заплати на жалбоподателя "Беласица" АД – Петрич сумата 800 лв. разноски по делото. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Дирекция "Инспекция по труда" – Благоевград, подадена от пълномощника старши юрисконсулт Портокалска. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване на отменения с него акт за спиране като законосъобразен. Ответникът по касация - "Беласица" АД, ЕИК *********, в писмен отговор, подаден от пълномощника адвокат Димитрова, и в съдебно заседание, представляван от преупълномощения адвокат Беров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се остави в сила. Претендира и присъждане на сторените разноски за настоящото производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора, от които е съществено да се отбележи следното: На 22.07.2019 г. в производствено помещение на "Беласица" АД в гр. Петрич (Завод за приборостроене, цех Водомери, участък Леярен) е възникнал инцидент с работника Д. Караджов, при който той е получил изгаряния и наранявания от изпръскване с разтопен метал. По случая е извършена проверка от инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" – Благоевград, които са приели за установено, че работникът е извършвал трудовата си дейност като формовчик, състояща се в зареждане на двукамерна индукционна топилно раздатъчна пещ с материал (месинг блок) на отделни порции, до определено ниво, подготовка на кокил и кокил машина за работа, изчистване на кокил с бормашина, снабдена с телена четка, от шлака, която е наслоена от предишно леене, зареждане на кокил машина с обмаска и пълнене на ваната с вода, като дейността е извършвана при липсваща защита, свързана с безопасността на труда (касае се за наличните, но свалени от работника в момента на инцидента предпазни щитове и за неизползването от работника на предоставените му от работодателя лични предпазни средства). Така констатираното е прието, че е нарушение на изискванията по чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на работните места (Наредбата), поради което с процесния Акт за спиране от 1.08.2019 г. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – спиране работата с двукамерната индукционна топлинно-раздатъчна пещ и работата с кокил машината, с изключение на дейностите по обезопасяването им. За пълнота следва да се отбележи, че във връзка със същия инцидент е стартирала процедура по установяване на трудова злополука по реда на чл. 55 и следв. от Кодекса за социално осигуряване (КСО), дадени са предписания на работодателя по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с обезпечаване на здравословни и безопасни условия на труд, а на дружеството е съставен на основание чл. 416, ал. 1 от КТ и акт за установяване на административно нарушение, като впоследствие е издадено и наказателно постановление, които всички обаче са извън предметния обхват на спора, с който е сезиран първоинстанционния съд. За да уважи жалбата на дружеството против решението на акта за спиране, Благоевградският административен съд е приел, че макар и постановен от компетентен орган при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, той е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя неговата незаконосъобразност. На база на надлежно събраните доказателства и на компетентно изготвеното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза (неоспорено от страните) съдът е извел решаващ извод, че работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 173, ал. 1 от цитираната по-горе наредба, защото процесните машини са обезопасени с предпазни щитове (капаци), поради което липсва основанието по чл. 404, ал. 1, т. 3 от КТ за постановяване на процесното спиране. Поради това е отменил оспорената пред него ПАМ и е присъдил разноски в полза на страната, за която изходът от спора е благоприятен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, а касаторовите възражения не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът правилно е разрешил ключовият за изхода на спора въпрос, пряко рефлектиращ върху материалната законосъобразност на акта за спиране. Съгласно чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на работните места и при използване на работното оборудване, не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда. По делото е установено, че спряното от експлоатация работно оборудване има изправни системи за защита, свързани с безопасността на труда, поради което не е имало основание за налагане на ПАМ по чл. 404, ал. 1, т. 3 от АПК. Доколкото това е така, ирелевантно за изхода на настоящия спор е защо работникът е свалил поставените предпазни щитове/капаци от машините и не е използвал предоставените му от работодателя лични предпазни средства в момента на настъпилия инцидент. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд – Благоевград е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на направените деловодни разноски, които са доказани в размер на 400 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на първоначално упълномощената да представлява страната в това производство адвокат Димитрова. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,