Решение № 9212 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15022/2009 г.

Решение № 9212 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15022/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Любчо Здравков Аронов, в качеството му на управител на "Транс-Л" ЕООД, срещу решение № 69 от 24.09.2009 г. по адм. дело № 1301 по описа за 2009 г. на Административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Нина Мутева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил отказ за регистрация по ЗДДС под № 22102080001874 от 27.10.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 24 от 9.01.2009 г. Административният акт е постановен по повод заявление за регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. При извършена служебна проверка е установено, че представляващия дружеството-молител Любчо Здравков Аронов е представляващ и на "Белрим" ЕООД, което има задължения по ЗДДС в размер общо на 172 061.60 лв. На основание чл. 176б, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 176а от ЗДДС на лицето е връчено искане от 17.10.2008 г. за обезпечаване на задължението в посочения размер, което следва да представи в 7-дневен срок. В дадения срок и до момента на издаване на оспорения акт молителят не е представил обезпечение в размер на установените задължение, поради което и на основание чл. 176а от ЗДДС е постановен отказ за регистрация по ЗДДС. В мотивите на обжалваното решение подробно е изложена фактическата страна по спора, обсъдени са подробно възраженията на жалбоподателя във връзка с размера на установените и необезпечени задължения по ЗДДС, анализирани са доказателствата по делото, включително и изслушаното заключение по ССчЕ, като е направена преценка за законосъобразност на обжалвания акт. Съдът се е обосновал с разпоредбата на чл. 176а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в приложимата редакция, според която компетентният орган по приходите отказва регистрация на лице, което не е предоставило в указания срок обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година и за което са налице данни, че един или няколко от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите му: са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5 000 лв. Съдът е обсъдил и легалното определение за понятието "неуредени задължения" в § 1, т. 52 от ДР на ЗДДС, а именно, че "неуредени задължения" са установените изискуеми задължения на лицето, с изключение на обезпечените в пълен размер, разсрочените и отсрочените задължения. Конкретно съдът е преценил, че административният орган е доказал от фактическа страна предпоставките, уредени в чл. 176а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, за да откаже претендираната регистрация. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно чл. 176а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, компетентният орган по приходите отказва регистрация на лице, което не е предоставило в указания срок обезпечение за срок една година и за което са налице данни, че един или няколко от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите му са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5 000 лв. При подадено заявление за регистрация по ЗДДС, правно релевантно с оглед приложението на чл. 176а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е както наличието на неуредени задължения на други дружества, в които визираните в законовия текст лица участват, така и наличието на неуредени задължения на дружеството, за чиято регистрация по ЗДДС е подадено заявление. В случая е налице първата хипотеза, а именно, че основанието за прилагане на цитираната разпоредба е обусловено от неуредени задължения на друго дружество, спрямо което лицето собственик на дружеството - подало заявление за регистрация има статут на собственик на това друго дружество и то има неуреденото задължение по смисъла на § 1, т. 52 от ДР на ЗДДС. Освен това по делото е установено, че липсва и другото кумулативно изискване да се предостави в указания срок обезпечение за срок от една година. Правилна е преценката на съда, че не са налице изискванията за регистрация при обезпечение по реда, уреден в ЗДДС. Касационните възражения са насочени към неправилно определения размер на неуредени задължения, който установен и чрез експертизата по ССчЕ обуславя отказ от регистрация поради липса на една от предпоставките по чл. 176а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, както и от неправилна преценка на съда на административните актове, които формират по основание и размер тези неуредени задължения. Последното не следва да се обсъжда, доколкото предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е законосъобразността на акта за регистрация, а не тази на други административни актове, както и развитото въз основа на тях принудително изпълнение. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба не следва да се присъждат съдебни разноски, понеже такива са присъдени с първоинстанционното решение, което е и съобразено с разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение