Решение № 10297 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12717/2016 г.

/18.03.2015 г, на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, чрез процесуалния представител е постъпил писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага доводи за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

/18.03.2015 г, на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община да издаде удостоверение за търпимост за строежи: "Втори етаж (подпокривен) с площ 72 кв. м, тераса на етажа с площ 30 кв. м., масивна сграда с площ 44 кв. м. и масивна сграда с площ 30 кв. м., находящи се в УПИ V-644, кв. 41, м. "Кв. Враждебна", район "Кремиковци" с идентификатор 68134.8553.644. Съдът е приел, че обжалваният отказ е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването му и същият е в съответствие с целта на закона. В подкрепа на тези изводи, съдът е изложил съображения за отсъствието на предпоставките по § 127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ПЗР на ЗИДЗУТ) относно посочените строежи, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Въз основа на подробен анализ на всички събрани доказателства и неоспорено от страните заключение на вещо лице, съдът е изградил правилни и обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят и от доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за липса на отменителни основания по отношение на оспорения отказ е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. От данните по делото безспорно е установено, че посочените в заявлението за издаване на удостоверението за търпимост обекти са изградени в периода 2008 - 2011 г, което обстоятелство се подкрепя и от заключението на вещото лице. За да бъде приложима цитираната разпоредба и даден строеж да бъде определен като търпим, следва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ: да е изграден до 31.03.2001 г, за него да няма строителни книжа, но да е бил допустим по действащите разпоредби по време на извършването му, или съгласно разпоредбите на ЗУТ. Тежестта за доказване наличието на условията за издаване на исканото удостоверение за търпимост е върху оспорващия отказа. По делото не са събрани никакви доказателства, които да сочат, че процесните строежи са били изградени до 31.03.2001 г. Ето защо, при липсата на първата от кумулативно предвидените предпоставки за търпимост, отказът за издаване на удостоверение се явява законосъобразен, независимо дали строежът е допустим по действащите разпоредби по време на извършването му или по ЗУТ. Като е достигнал до този извод и е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу отказа на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община да издаде удостоверение за търпимост за посочените обекти, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Наведените в касационната жалба твърдения относно достоверността на гласните и писмени доказателства, събрани в първоинстнационното производство, не водят до различен от посочения по-горе извод, относно годината на изграждане на обектите, който е от основно значение в настоящия случай. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Столична община направените пред касационната инстанция разноски в размер на 200,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството.