Решение № 7609 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3115/2014 г.

Решение № 7609 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3115/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК. Образувано е по касационна жалба на З. В. З. срещу решение № 43/22.01.2014. на Административен съд Плевен по адм. д. № 1094 по описа за 2013 г., с което отхвърлен иска му против Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Общо се твърди, че решението е нищожно и незаконосъобразно, като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Конкретни са касационните оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Касаторът оспорва изводите на първостепенния съд за липса на причинна връзка между включените в основанието на исковете му прояви на административна дейност и твърдяните неимуществени вреди. Сочи опущения на съда в процеса на доказване с ограничаване на възможностите му да установи с гласни доказателствени средства релевантни за спора факти. Описва наблюденията си върху поведението на участници в първоинстанционното производство във време предхождащо провеждането на откритото съдебно заседание по делото на 13.01.2014 г. Иска отмяна, като "порочно, нищожно" на оспореното решение и уважаване на исковете му срещу КЗД. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Комисията за защита от дискриминация, чрез повереника си юрисконсулт Бешков, в писмено становище отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: Съдебното производство пред АС Плевен е образувано по два обективно кумулативно съединени искове на Звездомир Здравков с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и предмет правото му на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност. Всеки от исковете е с цена 5 000 лева. Елементи на основанията на исковете са прогласеното за нищожно разпореждане на председателя на КЗД за връщане на жалба вх. № 44-00-2962/03.08.2012 г. и бездействието на председателя на КЗД в продължение на 10 месеца и 21 дни да разпредели жалбата на състав, който да са произнесе по нея. По установяванията на административния съд разпореждане на председателя на КЗД, обективирано в писмо изх. № 44-00-459/07.02.2013 г. е прогласено за нищожно с определение № 2652/15.03.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. дело № 2263/2013 г., оставено в сила с определение № 6639/15.05.2013 г. на ВАС по адм. дело № 5599/2013 г. С акта на председателя на КЗД е разпоредено връщане на подадената от З. жалба вх. № 44-00-2962/03.08.2012 г. В изпълнение на определението на АССГ преписката е върната на комисията. Образувана е преписка № 198/2013 г., по която с разпореждане № 448/24.06.2013 г. е определен състав. Към момента на приключването на съдебното дирене на 13.01.2014 г. и към момента на постановяване на първоинстанционното решение липсва произнасяне с краен акт от КЗД. Пред административния съд са представени медицински документи и решение на ТЕЛК № 2998/164/13.11.2013 г. за установяване на неимуществени вреди. Според съда медицинските документи установяват заболяванията на ищеца с водеща диагноза стенокардия и диабет тип 2. По протокол от биохимично изследване в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" от 17.04.2013 г. са отчетени отклонения от посочените като референтни стойности по проверените показатели. По отразеното в епикриза от МБАЛ "Проф. д-р П. Стоянов" град Ловеч на З. е проведена манипулация по поставяне на два стента и ангиопластика. Лечението е проведено от 05.07.2013 г. до 07.07.2013 г. Обобщението на съда е, че според медицинските документи както сърдечното, така и ендокринното заболяване са отключени преди повече от 4 години. За да отхвърли иска, административният съд е изключил съществуването на пряка причинна връзка между прогласения за нищожен акт на председателя на КЗД и здравословното състояние на ищеца. Отречено е и способността на незаконосъобразното разпореждане на председателя на КЗД да породи отговорност на държавата при неясното съдържание на заключителния акт на комисията по жалбата на З. Бездействието на председателя на комисията по разпределянето на преписката пък не представлявало самостоятелен обект на проверка, тъй като било част от процедурата и с арг. от чл. 21, ал. 5 АПК не подлежало на самостоятелно оспорване. При липсата на незаконосъобразно бездействие не съществувало и основание за претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доктрината и съдебната практика са дефинирали като основания за нищожност на съдебното решение постановяването му от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната дейност на съда без да е спазена писмената форма за действителност, при напълно неразбираема воля на съда и неподписано решение /така в ТР № 1/2011 г. от 10.02.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ВКС, ОСГТК/. Изводите на съда относно значението на разпореждането на председателя на КЗД за производството пред комисията, както и начинът на пресъздаване на разпореждането не опорочават съдебния акт. Опущение на първостепенния съд, отстранимо по реда на чл. 247 ГПК е формулирането на синтетичен диспозитив - разпоредено е отхвърляне на предявения от З. иск по чл. 1 ЗОДОВ срещу КЗД, макар съдът да е сезиран с два иска. С иска са заявени две отделни притезания за неимуществени вреди. Различни са и основанията на исковете. По единия иск правопораждащия фактически състав включва незаконосъобразен юридически акт, а по другия - незаконосъобразно фактическо бездействие. Мотивите на първоинстанционното решение съдържат фактически констатации и правни изводи по всеки от исковете. Непълнотата на диспозитива се възприема като очевидна фактическа грешка. Верен е крайният правен извод на съда, че не е осъществен пораждащия отговорността на държавата фактически състав по исковете на Здравков. Притезанието по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е насочено към репариране на вредите от противоправна административна дейност. Възможен източник на увредата са актове и/или действия/бездействия на администрацията. С оглед различните възможни прояви вредоносната административна дейност установяването на неправомерността й се извършва предварително и като условие за допустимост на исковото производство /за унищожаемите административни актове - чл. 204, ал. 1 от АПК/ или преюдициално от съда, пред който е предявен иска /за нищожни или оттеглени административни актове - чл. 204, ал. 3 от АПК и за действия или бездействия - чл. 204, ал. 4 от АПК/. На репариране подлежат както имуществените, така и неимуществените вреди, който са пряка и непосредствена последица от вредоносната дейност /чл. 4 от ЗОДОВ/. Заявените от ищеца прояви на незаконосъобразна административна дейност, като част от основанията на исковете, са в отношение на конкуренция и взаимно се изключват. Отказът да се образува производство пред комисията /правомерен или не/ изключва по хипотеза възникването на правомощието на председателя да разпредели преписката на решаващ състав /вж. чл. 54 ЗЗД/. Без да породено следващото от закона задължение за процесуално действие /като вид юридическо, а не фактическо действие/, то липсва неоснователно бездействие. Това бездействие има несамостоятелен характер /вж. чл. 21, ал. 5 АПК/, защитата срещу него е недопустима отделно от заключителния акт, а следователно е немислимо като елемент от вредоносния фактически състав. Отсъствието на който и да е от елементите на правопораждащия фактически състав изключва възникването на спорното право. Отричането на това право с първоинстанционното решение по иска за вреди от неоснователно бездействие е правилно. Като елемент от пораждащия отговорността на държавата фактически състав следва да се дисквалифицира и прогласения за нищожен отказ на председателя на КЗД да образува производство пред комисията. Волеизявлението му е част от производството по издаване на акт за защита от дискриминация, който по хипотеза е индивидуален административен акт - вж. чл. 65 от ЗЗД във вр. с чл. 21, ал. 1 АПК. Затова и разпореждането на председателя не притежава белезите на индивидуален административен акт. Това е причината защитата срещу него да е осъществена по реда на раздел IV от гл. Х на АПК, а не по раздел I от същата глава. Незаконосъобразните юридически актове на администрацията, които не представляват административни актове, не са от категорията на юридически факти, пораждащи отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Основателно е отречена причинната връзка между акта на администрацията и влошеното здравословно състояние на ищеца, като източник на страдания, които да бъдат обезщетени. Ищецът обосновава логическа причинна връзка на вредата от обявеното за нищожно разпореждане на председателя на КЗД. Между двете правни явления липсва отношение на причинност. От гледна точка на теорията за равноценността /conditio sine qua non/ причинна връзка между противоправния акт и вредата съществува, ако при мисленото премахване на поведението на административния делинквент от съвкупността от факти, представляващи необходими условия, вредоносния резултат не настъпва. С познанията от адекватната теория е необходимо вредите да се определят като редовна, правилна, нормална, типична последица от административната дейност. От разпореждането на председателя на КЗД изначално не биха могли да възникнат релевираните от ищеца последици с изискванията за причинността по чл. 4 от ЗОДОВ. Прогласеният за нищожен юридически акт отказва да постави началото на административно производство, в което постигането на облагоприятстващ ищеца административен акт на установяване на засягането му от извършено нарушение на правилата за защита от дискриминация е бъдещо несигурно събитие. Необходимостта от наслагването и на друг юридически факт /решението по чл. 65, т. т. 1 и 2 ЗЗД/ за реализирането на правното очакване за защита от дискриминация дисквалифицира получаването на защитата като типична и необходима последица от акта за образуване на производството, а оттук и неосъществяването на защитата като причинено пряко от нищожния отказ. Недоказано е и разстройството на здравето на ищеца да е резултат от неправомерния отказ. Съдът правилно е отчел времето на възникването на промените в здравословното състояние на З.. Трайните от тях далеч предхождат сочените вредоносни прояви на администрацията, а внезапните ги следват значително. В първоинстанционното съдебно производство не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Несъгласието на касатора със съдържанието на съдебния протокол от проведеното на 13.01.2014 г открито съдебно заседание е абстрактно, а и средството за изправяне на недостатъците му е институтът на поправка и допълване по чл. 151 ГПК. Доказателственото искане на ищеца в първоинстанционното производство за събиране на гласни доказателствени средства е нередовно, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 156, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Противоречащ на правилото на чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК е пропускът на съда да укаже нередовността и начина на изправянето ?. Нарушението не е съществено, тъй като за същите обстоятелства са представени и събрани писмени доказателствени средства. Неотносими към касационните основания по чл. 209 АПК са разказите на касатора за преживяванията му във времето предхождащо провеждането на откритото съдебно заседание на 13.01.2014 г. Основаното на възприятията му от този период съмнение в безпристрастието на съда е следвало да се реализира по реда на чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Основания за отвод не са доказани. Без да са доказани юридическите факти, представляващи основание на предявените от Здравков искове, отхвърлянето им с оспореното решение е правилно. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 300 лева на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 226 АПК и по аналогията на § 1 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 9, ал. 1 от същата наредба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение