Решение № 4497 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10450/2012 г.

Решение № 4497 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10450/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Делта гард" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Димитър Спасов Спасов, чрез адв. Балкански, против Решение № 3362 от 19.06.2012 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 5270 по описа за 2011 г. с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 2001008087 от 8.02.2011 г., потвърден с Решение № 832 от 20.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението "София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", в частта му, с която на ревизираното лице е отказан данъчен кредит за данъчни периоди през 2008 и 2009 г. по доставки на "Транс груп" ООД и "Ка Инвест Петролиум" ЕООД и със стойността по фактурите на тези доставчици са увеличени финансовите резултати за 2008 и 2010 г. и е определен корпоративен данък. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за недоказана реалност на доставките по процесните фактури. Спорно било само извършването на доставките именно от посочените доставчици, а не изобщо извършването на доставките. Предметът на дейност на ревизираното лице изисквал получаването на тези доставки и със съдебно-счетоводната експертиза било доказано, че предметът на фактурите бил използван за осъществяване на независимата икономическа дейност на РЛ. Съдът не съобразил липсата на корекция на начисления ДДС в издадени на доставчиците РА по ЗДДС за периоди, включващи процесните и така не санкционирал нарушаването на принципа на данъчен неутралитет. По доставките на дизелово гориво, недопустимо бил изследван произходът на стоката и отношения между предходни доставчици, не били признати за достатъчни доказателства приемо-предавателните протоколи за предаване на горивото по преките доставки, въпреки че не са били оспорени. Позовава се на съдебна практика на ВАС и на Съда на европейския съюз. Иска отмяна на решението и на РА в посочената част, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Минкова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорна пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките на авто-технически услуги по една фактура на първия доставчик и на дизелово гориво по три фактури на втория доставчик с получател ревизираното лице, като първа предпоставка за признаване на данъчен кредит по тези фактури, съответно за признаване на разходи по тях. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, съдът е приел за обосновани фактическите изводи на ревизиращите органи, че тази реалност не е доказана, поради което данъчен кредит е отказан законосъобразно, съответно не е следвало да се признават и разходи по процесните фактури. Отказаният данъчен кредит по доставката на "Транс груп" ООД е в размер на 5 600 лв. по една фактура № 980/21.08.2008 г. Към фактурата е представена спецификация с калкулация на всяка една услуга по ремонт и техническа поддръжка на МПС, фигуриращи в активите на ревизираното лице. Плащането е станало по банков път. Не е установено, прекият доставчик да е разполагал с активи и персонал за осъществяване на услугите. По отношение на персонала са представени доказателства за назначени на трудов договор при доставчика 21 строителни работници. Жалбоподателят е твърдял, твърди и сега, което не се оспорва от приходните органи, че наличните му МПС са използвани за патрулиране и се нуждаят от техническа поддръжка и ремонти. Спорно е било осъществяването на услугите. Отказаният данъчен кредит по доставките на дизелово гориво е по три фактури съответно от м. 04, 05 и 09.2010 г. общо в размер на 11 551,66 лв. Доказателства за предаването на горивото не са представени на нито един етап от развитието на ревизионното производство и оспорването на РА. Договор между доставчика и ревизираното лице не е представен. В първоинстанционното производство жалбоподателят е твърдял, че не е разполагал със собствени бази за съхранение на горивото, а е наемал такива в селата Поликраище и Страхилово, където горивото е било съхранявано след предаването му в с. Ресен, обл. В. Търново. За доказване на всички тези твърдения са представени пред съда само два договора за наемане на бази в посочените села, които са оспорени относно автентичността им от процесуалния представител на ответника. Жалбоподателят е твърдял, твърди и сега, че е доказал, че получените стоки - гориво са използвани за независимата икономическа дейност на РЛ по охрана на земеделски площи и имущество на физически и юридически лица. Необосновано първоинстанционният съд на стр. 9 от мотивите си, абзац трети, е приел, че не се оспорва самото осъществяване на авто-услугите, съответно доставката на горивото, а осъществяването на тези доставки именно от посочените преки доставчици, по чиито фактури се претендира данъчен кредит. В ревизионния доклад, в ревизионния акт и потвърждаващото акта Решение на директора на Д "ОУИ" София изрично е посочено, че собствеността на горивото като родово определена вещ се прехвърля с предаването му, което в случая не е доказано и че няма доказателства от къде са зареждани автомобилите на ревизираното лице. По доставките на авто-услуги, също е оспорено самото извършване на услугите, предвид обстоятелството, че не са събрани никакви доказателства с какъв персонален и технически капацитет доставчикът ги е осъществил. Именно това различава съществено процесния случай от казусите по главните производства по дела С-80/11, С-142/11 и С-324/11 на Съда на Европейския съюз, цитирани от касационния жалбоподател в подкрепа на твърденията му за неправилност на решението. Посочените решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. При внимателен прочит на фактите по главните производства, прави впечатление, че в описаните случаи реалността на доставките не е спорна и е доказано използването на предмета им за последващи облагаеми доставки, спори се единствено относно извършването на доставките именно от посочените доставчици. Настоящият случай, обаче не е такъв, защото признание на реалния предмет на процесните доставки от страна на органите по приходите липсва, поради което решаващите фактически и правни изводи на административния съд са правилни като краен резултат. За извършване на авто-услугите като доказателство е представена само спецификация към спорната фактура, която не може да се приеме като доказателство за реалност на услугите освен като такова за конкретизация на предмета на фактурата. Никакви доказателства не са събрани къде и от кого физически са извършвани фактурираните услуги, при положение, че фирмата - пряк доставчик е имала назначени строителни работници на трудови договори. Твърдението, че видът на работниците бил грешно посочен от страна на фирмата работодател, освен че не е доказано, не е подкрепено от никакви доказателства и дори твърдения за място и начин на осъществяване на фактурираните услуги. За предаване на дизеловото гориво, предмет на доставките на "Ка Инвест Петролиум" ЕООД, при ревизията са представени три приемо-предавателни протоколи, в които е записано, че предаването на количествата горива е станало на датите на издаване на фактурите в с. Ресен, обл. В. Търново. С писмена декларация - обяснение на представляващия ревизираното лице, представено в откритото съдебно заседание на 7.12.2011 г., е обяснено, че в посоченото село РЛ не разполага с база, там само са подписани протоколите, а реално горивото е било транспортирано до бази, наети от ревизираното лице в селата Страхилово и Поликраище, за което пред съда са представени договори за наем. Как и от кого е било транспортирано горивото по описания начин, обяснен едва след приемане на основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, нито е посочено, нито са представяни доказателства. Неоснователно, при тези доказателства, в касационната жалба се поддържа, че право на данъчен кредит по доставките на гориво било отказано поради недоказан произход на стоката, след като именно преките доставки между "Ка Инвест Петролиум" ЕООД и ревизираното лице не са доказани. В крайна сметка, липсват доказателства от къде са зареждани автомобилите на ревизираното лице, за което е установено, че има нужда и използва МПС за извършване на охранителна дейност. Неоснователно в касационната жалба се поддържа и че било доказано, че предметът на процесните доставки бил използван за извършване на независимата икономическа дейност на РЛ. По задача № 5 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е посочило, че получените авто-услуги и дизелово гориво са предназначени за собственото автомобилно стопанство на ревизираното лице, което е реализирало приходи в определен обем за период от два месеца. Още при потвърждаването на РА по административен ред е било признато, че предметът на дейност на ревизираното лице изисква доставки от рода на процесните, но това общо разсъждение не е достатъчно да докаже реалното получаване на предмета на процесните доставки. Още повече, че при приемането на заключението в откритото съдебно заседание на 7.12.2011 г., вещото лице, което не е и имало такава задача, не е потвърдило липсата на други доставки от подобен род за същите периоди, което да обоснове по някакъв начин невъзможност за осъществяване на дейността на РЛ без фактурираните стоки и услуги. Изтъкваната в касационната жалба невъзможност за събиране на относими доказателства във връзка с доставката на "Транс груп" ООД, поради изземване на счетоводната документация на фирмата с Протокол за претърсване и изземване, не може да обоснове основание за касационна отмяна на първоинстанционното решение в тази част, тъй като никакви доказателствени искания не са правени в посочената връзка пред първоинстанционния съд. Реалността на доставките е фактически въпрос, който при прехвърлянето на право на собственост на родовоопределени вещи /както е в случая с дизеловото гориво/ или осъществяването на услуги, се свежда до доказателства за предаване, евентуално транспортиране на стоките и в крайна сметка - физическото им наличие при ревизираното лице, евентуално - използването им за последващи облагаеми доставки от страна на получателя, съответно получаване на резултата от услугите, който да е свързан с дейността на получателя. Нищо от това не е доказано категорично както в ревизионното производство, така и в производството по оспорване на РА по административен и съдебен ред. Осчетоводяването на фактурите при ревизираното лице може да бъде само косвено доказателство за реалното наличие на стоките по тях, евентуално за използването им за независимата икономическа дейност на РЛ, което не е достатъчно при липса на каквито и да било преки доказателства. По отношение на значението на РА на прекия доставчик, с който за процесния период по ЗДДС не е коригиран начисленият ДДС, с Решение от 31.01.2013 г. по дело C-643/11 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Административен съд - град Варна, Съдът на европейския съюз е приел, че чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка, както и че само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Юрисконсултско възнаграждение на ответника по касационната жалба не се дължи поради присъждането на такова от първоинстанционния съд в размер до минималния, както изисква чл. 161, ал. 1 ДОПК. Предвид всичко изложено и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,