Решение № 3895 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16280/2010 г.

Решение № 3895 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16280/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът е обжалвал решението от 03.08.20010 г. постановено по адм. д. № 5036/2006 г. на Софийски градски съд, административна колегия, III "Г" състав, с което е отхвърлено оспорването против заповед № РД - 14-1256/10.08.2006 г. на зам.-началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ ресторант " Рай", находящ се в поземлен имот 1493, част от УПИ I - за ЖС, магазини, супермаркет и трафопост, кв. 69 - София като неоснователно. Ответникът ДНСК гр. София не изразява становище. Ответникът Йордан Цветков счита решението за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията за наличие на незаконен строеж, извършен от касатора без необходимите строителни книжа - разрешение за строеж е одобрен проект. След като не е спазен редът по § 50а от ПЗР на ЗТСУ и не е предоставен траен градоустройствен статут по този ред за строежа, при което издаденото разрешение за строеж на временна постройка, изградена по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) е загубило своето правно действие, законосъобразно е прието, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т 2 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. По делото не са представени доказателства и за узаконяване на обекта по смисъла на § 184 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. В конкретния случай предвижданията на регулационния план от 1998 г. са неотносими. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за нарушението му е неоснователно. Изводите на съда кореспондират със установените факти и обстоятелства по делото, а решението е изградено въз основа на тях и закона, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на съдебния акт. Като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т 3 АПК същото на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховния административен съд, второ отделение