Решение № 3852 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12551/2020 г.

Решение № 3852 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12551/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Р. чрез процесуален представител против решение № 4807 от 08.09.2020 г. по адм. дело № 3698/2020 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против принудителна административна мярка (ПАМ) наложена с протокол за изземване на вещ по чл. 84, ал. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) с рег. № 513 р-27756/08.04.2020 г., с който е иззет лек автомобил марка "KIA", модел "CEED" с регистрационен [рег. номер на МПС], номер на рама U5 YHN816 AGL154327, червен на цвят. По наведени доводи за неправилност на решението, като незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната ПАМ бъде отменена, като постановена при допуснати нарушения на предвидените административнопроизводствени правила и изискванията за нейната форма, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – полицейски орган – служител при 07 сектор, отдел "Противодействия на криминалната престъпност" (ПКП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против наложена ПАМ от лице, чийто права и интереси са засегнати с нея, но разгледано по същество е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е наложена с протокол № 513 р-27756/08.04.2020 г. ПАМ изземване на вещ по чл. 84, ал. 3 ЗМВР – описания по–горе автомобил наложен от служител в МВР – разузнавач при 07 сектор в Отдел ПКП – СДВР, който е полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1, предл. 5 ЗМВР, относно който факт няма спор между страните. При това правилен е изводът, че мярката е наложена от компетентен орган – полицейски орган. Наведеният довод за постановяване на акта в нарушение на изискванията за форма по принцип е основателен но не по доводите изложени в касационната жалба Неоснователни са наведените доводи в касационната жалба относно постановяване на акта в предвидената форма поради липсата на мотиви в акта. Правилно в обжалваното решение е прието, че е допустимо мотивите към акта да бъдат изложени допълнително, което в случая е сторено от полицейския орган, наложил процесната ПАМ с изготвянето на справка № 513 р-33484/29.04.2020 г., която съгласно ТР № 16/31.03.1976 г. на ОСГК на ВС е изготвена от органа постановил оспорената ПАМ и в указания срок – до изпращане на делото в съда, макар неправилно АССг да приема, че тези изисквания са спазени поради наличието на предхождащ акт – писмо вх. № 513 В-628/30.03.20 г. на Началник отдел "Интерпол и ММО". На първо място издателят на това писмо не е органът – издател на акта и съответно издадени от него документи не могат да бъдат приети като такива, съдържащи мотивите към акта предвид приетото в цитираното тълкувателно решение, а освен това с цитираното писмо е поставено началото на административното производство, а мотивите към акта се изготвят от органа, издател на акта най–рано с постановяването му, предвид изискването да съдържат фактическите и правни основания за постановяването му. Основателни са и наведените доводи за постановяване на акта при допуснати нарушения на предвидените административно-производствени правила, довело и до липсата на предвидените в закона реквизити. Редът за налагане на процесната ПАМ е изчерпателно уреден в чл. 84 ЗМВР, като в ал. 6 е предвидено, че съставения протокол по ал. 3 от полицейския орган следва да бъде утвърдена незабавно, но не по-късно от 24 часа от конкретно и изчерпателно посочени длъжностни лица, а именно: ръководителят на териториално звено на ГДГП, гранично полицейско управление, база гранично-полицейски кораби или районно управление на областна дирекция на МВР, в което се съхранява вещта, както и уведомяване на държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол. В случая протоколът е съставен от компетентен орган, но е утвърден от лице, което не е измежду изчерпателно изброените в текста на чл. 84, ал. 6 ЗМВР. Първоинстанционният съд приема, че в случая е налице надлежно упълномощаване, но настоящият състав намира, че лицата, оправомощени да утвърдят протокола са изчерпателно изброени в законовата норма. Този извод е незаконосъобразен и необоснован – разпоредбата на чл. 84, ал. 6 ЗМВР не предвижда правомощия на Министъра на вътрешните работи, както и на директорите на Областни дирекции на МВР, каквато е СДВР да утвърждават актовете по чл. 84, ал. 3 ЗМВР, при което направеният извод за делегиране на правомощия е неправилен и необоснован. С оглед на така установеното настоящият състав намира, че оспорената пред АССг ПАМ е постановена при неизпълнение на изискванията за нейната форма, предвидени в закона и в нарушение на предвидените административнопроизводствените правила за постановяването й. За пълнота на изложението допълнително следва да бъде посочено, че цитираната в решението заповед № 8121 з-529/31.03.2017 г. на Министъра на вътрешните работи не е приложена по делото, при извършена проверка не се намира на сайта на МВР, а освен това липсва публикуване в ДВ, което е допълнително сочи на необоснованост на решението, тъй като съдът е формирал изводи въз основа на доказателства, които не са приети от съда по надлежния ред и не се намират по делото. Предвид така установеното настоящият състав намира, че изводът в обжалваното решение за законосъобразност на оспорената пред него ПАМ на всички основания по чл. 146 АПК е неправилен, при установеното наличие на отменителните основания по т. т. 2 и 3 на цитираната разпоредба. При това същото следва да бъде отменено като неправилно, вместо което следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което обжалваната ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна – постановена при допуснати нарушения на изискванията за форма и предвидените административно-производствените правила за налагането й. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника следва да бъде осъдена да заплати на жалбодателя направените в производството деловодни разноски в размер на 982, 60 лв., от които заплатени държавни такси в размер на 10, 97 лв. и 71, 63 лв., съответно за първа и касационна инстанция и възнаграждение за един адвокат в размера на 600 лв. и 300 лв., също за посочените инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение