Решение № 7249 от 3.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез гл.юриск. К. Стоянова, срещу Решение 395 от 27.02.2023г., постановено по адм. дело 15/2022г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001621000918-091-001 от 24.09.2021 г., издаден от Началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 645 от 13.12.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта досежно определена на жалбоподателя отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задълженията на "АДЛЕР - МК" ООД с [ЕИК] по ЗДДС, ЗКПО - корпоративен данък, ЗДДФЛ данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, вноски за ДОО, ЗО, УПФ и ППФ в общ размер на главница 832 394, 16 лв. и лихви 306 032, ЗЗ лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в случая са налице всички предпоставки на чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на ответника в касацията, в качеството му на съдружник и член на орган на управление на "АДЛЕР - МК" ООД. Претендира присъждане на направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът Р. Томбаков, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Харизанов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и обосновано. Претендира присъждане на разноските за касационната инстанция.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил РА Р-16001621000918-091-001 от 24.09.2021 г., издаден от З. Велиева на длъжност Началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 645 от 13.12.2021г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта досежно определена на Р. Томбаков отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК за задълженията на "АДЛЕР - МК" ООД с [ЕИК] по ЗДДС, ЗКПО - корпоративен данък, ЗДДФЛ данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, вноски за ДОО, ЗО, УПФ и ППФ в общ размер на главница 832 394, 16 лв. и лихви 306 032, ЗЗ лв. По делото е установено, че за ревизираните периоди от 01.01.2015г. до 31.12.2020г. Р. Томбаков е бил съдружник в "АДЛЕР - МК" ООД. През този период управител на дружеството е бил съдружникът Н. Томбаков. За периодите, включени в обхвата на процесната ревизия за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК, е констатирано, че на длъжника "АДЛЕР - МК" ООД, не е извършвана ревизия. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 22.07.1998г. и дерегистрирано на 06.01.2017 г., поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Ангажирането на отговорността на ревизираното лице на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК, е мотивирано с обстоятелството, че е съдружник в "АДЛЕР - МК" ООД и притежава 15 % от капитала на дружеството, че е член на Общото събрание на съдружниците и в този смисъл е член на органа на управление на "АДЛЕР - МК" ООД. В това си качество е приемал и одобрявал за публикуване изготвените ГФО на дружеството за 2015 г. 2019 г., съгласно Протоколи за взети решения на Общото събрание - 3/26.06.2015г.; 6/21.03.2016г.; 20.04.2017г.; 8/28.02.2018г. и др. В качеството си на член на Общото събрание на съдружниците е имал право да взема решения и да одобрява разходи на дружеството. Той е знаел и/или е бил длъжен да знае какво е имущественото и финансово състояние на дружеството, за наличието на неплатени от дружеството публични задължения, както и за действията на управителя, целящи отклоняване на парични средства и намаляване ликвидността на дружеството с цел избягване на плащане на данъци и осигурителни вноски, декларирани с подадените за ревизирания период справки-декларации по ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО, декларации обр. 1 и обр. 6, като това било видно и от представените от РЛ множество сигнали пред различни публични администрации (НОИ, НАП, АС, ДИТ, РП Пловдив, ОС Пловдив и др.). Прието е от ревизиращия орган, че Р. Томбаков е бил назначен на трудов договор в "АДЛЕР - МК" ООД за периоди от 26.01.2004 г. до 12.12.2016 г. и от 19.02.2018 г. до 22.03.2018 г. като началник цех, следователно за тези периоди е бил и материално-отговорно лице в "АДЛЕР - МК" ООД, подписвал е фактури за получаване на материали за производство и монтаж на дограма, разходни и приходни касови ордери, като всички те са били предавани в счетоводството на дружеството. Прието е също, че ревизираното лице, знаейки за изградения механизъм от управителя на "АДЛЕР - МК" ООД за отклоняване на парични средства чрез свързаното дружество "АДЛЕР - ИН" ЕООД, е подписал, в качеството си на солидарен длъжник, Договор за поръчителство от 29.11.2016г., сключен между "ПроКредит Банк (България)" ЕАД - кредитор, "АДЛЕР - ИН" ЕООД - поръчител и длъжник "АДЛЕР - МК" ООД; Анекс 1 към споразумение от 17.05.2016г. за разсрочено плащане на предсрочно изискуеми задължения по Договори за кредит 020-356722/16.10.2007 г., 020-574348/11.01.2010 г. и 020-913815/05.07.2013 г., сключен между "ПроКредит Банк (България)" ЕАД - кредитор, "АДЛЕР - ИН" ЕООД - поръчител и длъжник "АДЛЕР - МК" ООД. Твърди се, че ревизираното лице не е предприело никакви мерки и действия за погасяване на декларираните данъчни и осигурителни задължения на "АДЛЕР - МК" ООД. Направен е извод, че с бездействието си Р. Томбаков е подържал неправомерните действия на управителя Н. Томбаков по повод възпрепятстване на публичните изпълнители да удовлетворят натрупаните данъчни и осигурителни задължения на "АДЛЕР - МК" ООД към НАП. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и приетата СТЕ, и въз основа на тях е извел правни изводи, че Ревизионният доклад е съставен, съответно ревизионният акт е издаден в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК и в изискуемата се форма. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на административнопроизводствените правила. Всички актове на органите по приходите, в т. ч. и ИПДПОЗЛ са били надлежно връчени на ревизираното лице, следователно му е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем. Приел обаче, че не са налице всички кумулативни материалноправни предпоставки по чл.19, ал.1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на Р. Томбаков за задължения на "АДЛЕР - МК" ООД към НАП. Счел, че първият и вторият елементи на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК ревизираното лице е член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК, безспорно са налице. Съдът мотивирано обосновал извод, че третият елемент от фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК - наличието на укриване на факти и обстоятелства, които по закон субектът на отговорността е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, не е налице. Развил доводи, че укриването на факти и обстоятелства като проявна форма на поведението на субекта на отговорността предполага активно, съзнателно действие, т.е. лицето не просто да не изпълни задължението си за заявяване на фактите и обстоятелствата, но да ги укрие. Кои са тези факти и обстоятелства, следва да бъде установявано за всеки конкретен случай, тъй като законът придава правно значение на укриването на фактите и обстоятелствата, които са определящи за събирането на данъчните задължения и задължителните осигурителни вноски. С подробни съображения приел, че ревизираното лице в ревизирания период реално не е участвало в управлението на "АДЛЕР - МК" ООД, тъй като цялата оперативна и ръководна дейност на дружеството се е извършвала и упражнявана и контролирана от управителя Н. Томбаков, счетоводната дейност е извършвана от лицето М. Динкова - Петрова за периода 01.12.2013 г. 13.03.2018 г. и от "ИНТЕР КОНСУЛТ 2010" ЕООД за периода 13.03.2018 г. 31.07.2019 г., а информация към НАП, НОИ, НСИ е подавана от управителя, от съдружника С. Томбакова и от "ИНТЕР КОНСУЛТ 2010" ЕООД с КЕП. Р. Томбаков, в качеството му на член на органа на управление на дружеството не е вземал решения и не е одобрявал разходи на дружеството, не е подписал в качеството си на солидарен длъжник договори за поръчителство за кредит и анекси към тях . Приел, че някои решения за приемане на ГФО са подписани от Р. Томбаков и в този смисъл може да се приеме, че този елемент от фактическия състав е налице, но само от обективна страна като реално проявено действие, но без да е установен умисъл в извършването на тези действия. Напротив, жалбоподателят не само, че не е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, но и е сезирал същите за нередности в дейността на дружеството през ревизирания период, като липсват данни той да е получил отговор на сигнали си, респ. от страна на публичния изпълнител да са предприети действия по предотвратяване на намаляване на имуществото на задълженото лице, съответно по събиране на публичните вземания. По следващият елемент от фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК - обективната невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, съдът приел, че законът го поставя обективната в причинно-следствена връзка с действията по укриването на фактите и обстоятелствата и тя трябва да е доказана по несъмнен начин. За да е налице тя, вменените във вина на Р. Томбаков действия по укриване на факти и обстоятелства трябва да са необходимо условие за настъпване на последицата - на невъзможността да се съберат установените задължения. Такава обусловеност не е налице. Доводите на ревизиращите органи, че ревизираният, в качеството му на член на орган на управление на "АДЛЕР - МК" ООД не е присъствал на изпълнителните действия, бил е безучастен и с нищо не е подпомогнал дейността на органите на НАП при организиране на търговете и не е съдействал при продажбите и огледите на потенциалните купувачи, не могат да обосноват наличието на тази причинно-следствена връзка. Твърдяното и недоказано неправомерното попълване на СД по ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО и декларации обр. 1 и обр. 6 може да епредпоставка за възникване на самите данъчни задължения, но не и за невъзможността те да бъдат събрани. Тази невъзможност трябва пряко и непосредствено да произтича от укриването на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите. Не се установява ревизиращият екип да е изследвал имущественото състояние на "АДЛЕР - МК" ООД през ревизирания период и как действията на Р. Томбаков са рефлектирали върху последното, съответно са довели до невъзможност за събиране на процесните задължения. Не е доказано от страна на органите по приходите, че именно това лице е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите. Несъбираемостта на задълженията се явява опосредена от факти и обстоятелства извън субективното поведение на ревизираното лице. Административния съд правилно е заключил, че при условията на главно пълно доказване фактическият състав на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК, не е установен. Изводите на органа по приходите, че е налице основание за реализиране отговорност по този ред, са незаконосъобразни, поради което отменил обжалвания ревизионен акт с произтичащите от това последици, досежно дължимост на направените и своевременно поискани разноски за съдебното производство. Решението е валидно и допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя напълно всички изводи на първоинстанционния съд, които са изведени след пълен и задълбочен анализ на всички доказателства, приобщени по делото, и отнесени към относимата правна норма. С разпоредбата на чл.19, ал.1 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци/осигурителни вноски субекти задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. При тълкуването на разпоредбата на чл.19, ал. 1 ДОПК първоинстанционният съд правилно е приел, че нейният фактически състав включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл.14, т.1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на това лице, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. невъзможност за събиране на установените публични вземания данъци и задължителни осигурителни вноски и 4. причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски. Тежестта за установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да ги докаже, съгласно изискванията на чл.170, ал. 1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. При процесуалната пасивност на органа по приходите задължение за съда е да приеме за ненастъпили недоказаните факти, в какъвто смисъл е практиката на ВАС. В настоящия случай не може да бъде установена еднозначно невъзможността за събиране на процесните публични вземания като пряка последица единствено от действията на ревизираното лице, след като е налице недостатъчно активно поведение от страна на органите по приходите. Налице е разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на член на орган на управление за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на този член и невъзможността за събиране на вземанията на дружеството, а такава причинно-следствена връзка със задълженията на "АДЛЕР - МК" ООД не е доказана от ревизиращите органи. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на касационния ответник следва да се присъдят своевременно поисканите и доказано направени разноски за настоящата инстанция в размер на 13000/тринадесет хиляди/ лева по договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,