Решение № 9068 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1152/2019 г.

Решение № 9068 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1152/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Стоянов, чрез процесуален представител срещу решение № 423/6.12.2018 г., постановено по адм. дело № 547/2018 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане рег. № 192000 - 12922 от 05.10.2018 г., издадено от полицейски орган - младши полицейски инспектор при Първо районно управление - Перник при ОД на МВР - Перник. По наведени доводи за неправилност на решението, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила се претендира отмяната му и отмяна на издаденото разпореждане. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - П. Петрова - младши полицейски инспектор при Първо РУ - Перник към ОД на МВР - Перник, в писмено становище по делото, чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата с доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна с всички произтичащи законни последици. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Перник е отхвърлил жалбата на К. Стоянов против разпореждане рег. № 192000 - 12922 от 05.10.2018 г., издадено от полицейски орган - младши полицейски инспектор при Първо районно управление - Перник при ОД на МВР - Перник, с което на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи му е разпоредено: 1. Да не отправя закани и заплахи за живота и здравето и да не нанася физически и психически тормоз на Т. Стоянова от [населено място]; 2. Да не се саморазправа с Т. Стоянова и 3. Всички спорни въпроси да бъдат решавани по законоустановения ред в Република България. Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд след надлежното му сезиране с жалба против индивидуален административен акт и по съществото си е правилно. Първоинстанционният съд, след извършена проверка за законосъобразност на обжалваното разпореждане е приел, че същото е издадено от компетентен орган - полицейски орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа правно основание - чл. 64, ал. 1 от ЗМВР и въпреки, че фактическите основания за издаването му не са изрично посочени, съдът е приел че се съдържат в приложената и приета по делото административна преписка. Административният съд е посочил, че полицейският орган е издал оспореното разпореждане, след подадено писмено заявление от 28.09.2018 г. от Т. Стоянова за съдействие и молба, касатора да бъде предупреден да не упражнява психически тормоз. Полицейският орган е събрал относимите доказателства, като е снел обяснения от лицето търсещо съдействие и жалбоподателя. Установено е, че спрямо касатора няколко месеца по - рано е издаден протокол за предупреждение, отново по подаден сигнал от Т. Стоянова за упражнен физически и психически тормоз, както и издадени постановления на Районна прокуратура- Перник, отново по повод упражнен физически и психически тормоз върху Стоянова от касатора. Така събраните по делото писмени доказателства, преди издаване на оспореното разпореждане, съдът е счел, че представляват фактическо основание за издаването му и в тази връзка е санирана липсата на мотиви към акта по смисъла на ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС. Решението е правилно. Разпореждането е издадено от компетентен полицейски орган след извършена проверка по заявление от 01.10.2018 г. на Т. Борисова Стоянова до началника на Първо РУ при ОД на МВР - Перник за съдействие и предупреждение на бившия й съпруг К. Стоянов да не упражнява психически тормоз. След извършената проверка и снети обяснения от заявителя и касатора К. Стоянов, полицейският орган установява, че са налице предпоставките по чл. 66 от Закона за министерството на вътрешните работи, при което в рамките на правомощията си по чл. 64, ал. 1 ЗМВР издава оспореното разпореждане, с което се осъществява индивидуална превенция на правонарушения. Същото съдържа реквизитите по чл. 64 от ЗМВР, с изключение на фактическите основания, като настоящата инстанция приема за обосновани и съответни на събраните по делото доказателства, изводите на съда в обжалваното решение, че макар и фактическите основания за издаване на акта да не са посочени, доколкото същите се съдържат в материалите по преписката, разпореждането е постановено при наличие на материалноправните основания посочени в него. Правилни са изводите, че административният акт съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 64, ал. 5 ЗМВР, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е постановено в съответствие с материалния закон. За осъществяване на индивидуалната превенция на правонарушенията полицейските органи извършват действие по отношение на лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред. Правилно от събраните по делото писмени доказателства: заявление от Т. Стоянова за съдействие, обяснения дадени от нея като лице търсещо съдействие и обяснения от касатора, както и издаден по - рано протокол за предупреждение от 18.04.2018 г. полицейски орган, на основание чл. 65 от ЗМВР, с който касатора К. Стоянов е предупреден да не отправя закани и заплахи за живота и здравето на Т. Стоянова, съдът е стигнал до извода, че както за страните, така и за съда стават ясни съображенията на органа за издаване на процесния административен акт. Въз основа на тях, както за касатора К. Стоянов, така и съда са изяснени основанието и конкретните факти и обстоятелства, мотивирали полицейският орган да издаде акта. С издаване на процесното разпореждане е постигната и целта на закона, а именно да бъде предотвратено извършване на противоправно деяние за което полицейският орган е сезиран. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение