Решение № 6854 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7197/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Велянова, в качеството и на директор на Основно училище (ОУ) Цар Симеон І, град Варна срещу Решение 363/20.03.2023 г. на Административен съд (АС) Варна, постановено по адм. дело 2725/2022 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на ОУ Цар Симеон І - гр. Варна, представлявано от директора С. Велянова срещу Решение 507/02.11.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка 229, по описа на КЗД за 2021 г., в частта на т.1, с която е установено, че при осъществяване на своята дейност ОУ Цар Симеон І, гр. Варна е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до обекта, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признак увреждане и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство, както и по т. 4, с която е предписано на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр. на ОУ Цар Симеон І гр. Варна, представлявано от директора С. Велянова в тримесечен срок от постановяване на решението да предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда до и в обект ОУ Цар Симеон І, гр. Варна. Решение 363/20.03.2023 г. на АС Варна, постановено по адм. дело 2725/2022 г., в частта, в която по жалба на ОУ Цар Симеон І, представлявано от директора С. Велянова е отменено Решение 507/02.11.2022 г. на КЗД, постановено по преписка 229, по описа на КЗД за 2021 г., в частта му по т. 3 и в частта му, в която е оставена без разглеждане жалбата на ОУ Цар Симеон І, представлявано от директора С. Велянова срещу т. 2 на Решение 507/02.11.2022 г. на КЗД, постановено по преписка 229, по описа на КЗД за 2021 г., не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на касационна проверка. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати процесуални нарушения и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да се отмени и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, респ. да се реши по същество. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Нелковски и адв. Иванова. Ответникът по касация - Комисия за защита от дискриминация оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касация Община Варна не изразява становище по касационната жалба. По делото е постъпила писмена молба от кмета на Община Варна, който не е страна по делото. Ответникът по касация А. В. Д. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна такава по чл. 210, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. За да постанови решението в обжалваната му част първоинстанционният съд, след като е установил въз основа на събраните по делото доказателства относимите към спора факти, е приел, че оспорваното Решение 507/02.11.2022 г. на КЗД, постановено по преписка 229, по описа на КЗД за 2021 г. е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение т. 1 и т. 4 от решението на КЗД е приел, че същото е издадено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е недопустимо. На основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Производството по адм. дело 2725/2022 г. по описа на АС - Варна е образувано по жалба на С. Велянова, в качеството ѝ на директор на ОУ Цар Симеон І гр. Варна срещу Решение 507/02.11.2022 г. на КЗД, постановено по преписка 229, по описа на КЗД за 2021 г. С Решение 507/02.11.2022 г. на КЗД, постановено по преписка 229, по описа на КЗД за 2021 г. КЗД е: 1. Установила, че при осъществяване на своята дейност ОУ Цар Симеон І - гр. Варна, представлявано от директор, е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до обект: ОУ Цар Симеон, с адрес гр. Варна, ул. Неофит Бозвели 33, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признак увреждане и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство; 2. Установила, че ответната страна Община Варна, представлявана от кмета е извършила нарушение на ЗЗДискр., по признак увреждане; 3. Наложила на основание чл. 47, т. 3, вр. чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр. на ответната страна ОУ Цар Симеон І гр. Варна, представлявано от директор, поради установена дискриминация по признак увреждане имуществена санкция в размер на 250 (двеста и петдесет) лева; 4. Предписала на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр. на ответната страна ОУ Цар Симеон І, представлявано от директор, в тримесечен срок от постановяване на решението да предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда до и в обект ОУ Цар Симеон І и в едномесечен срок от получаване на решението да уведоми писмено КЗД за предприетите мерки по изпълнение на така дадените задължителни предписания. Видно от Доклад заключение по преписка 229/2021 г. изготвен от В. Стоименова докладчик по преписката като ответна страна в административното производство е конституирано ОУ Цар Симеон І, гр. Варна, представлявано от директор. Основното училище е призовано за участие в заседанията на КЗД и видно от отразеното в протоколите от проведените заседания на КЗД (на 07.04.2022 г. и 06.10.2022 г.) е участвало в административното производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. С оглед изложеното следва извод, че страна в административното производство е било ОУ Цар Симеон І, гр. Варна. Решението на КЗД е неблагоприятно за училището, поради което същото има правен интерес да го обжалва. Жалбата до съда срещу постановеното от КЗД решение е подадена лично от директора на ОУ Цар Симеон І, гр. Варна, чрез упълномощен адвокат. Видно от намиращото се в кориците на първоинстанционното дело пълномощно на адв. Нелковски същият е упълномощен да представлява директора на ОУ Цар Симеон І, гр. Варна. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В случая решението на КЗД засяга правата и законните интереси на ОУ Цар Симеон І, гр. Варна, но не и на директора на училището. Надлежен оспорващ по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК следва да е училището, представлявано от директора, а не персонално неговия директор. В съответствие с чл. 153, ал. 1 АПК съдът е конституирал страните в съдебното производство като жалбоподател директора на ОУ Цар Симеон І, но не е съобразил, че директорът на ОУ Цар Симеон І, гр. Варна няма активна процесуална легитимация да оспорва административния акт, тъй като той не засяга негови права и законни интереси и не създава задължения за него. Училището е самостоятелен правен субект чл. 29, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и като такова може и следва да защитава правата и интересите си. Училището се управлява и представлява от директор чл. 257, ал. 2 ЗПУО. Същият, ако ще подава жалба като представляващ училището, на което е директор следва ясно и недвусмислено да посочва това. В случая, по начина по който е посочен подателят на първоиинстанционната жалба С. Велянова, в качеството ѝ на директор на Основно училище Цар Симеон І, гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. Неофит Бозвели 33, чрез адв. И. Нелковски и предвид упълномощаването на адв. Нелковски да представлява С. Веланова, в качеството ѝ на директор на ОУ Цар Симеон І не възниква съмнение, че подател на жалбата, с която е сезиран АС Варна и по която е образувано адм. дело 2725/2022 г. е директорът на училището, а не самото училище. Първоинстанционната жалба е подадена от лице, което няма право на жалба, поради което същата е била процесуално недопустима. Като е разгледал жалбата първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, в което е посочил, за да санира пропуска си при преценка допустимостта на жалбата, че производството е образувано по жалба на ОУ Цар Симеон І гр. Варна, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото да се прекрати. Тъй като няма съмнение в подателя на жалбата делото не следва да се връща за отстраняване на нередовност на жалбата относно нейния подател. С оглед изхода на спора претенцията на КЗД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да се уважи като се присъди такова в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение