Решение № 970 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7767/2018 г.

Решение № 970 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7767/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Д. Борисов от [населено място] против решение № 297 от 15 май 2018 г., постановено по адм. дело № 972/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна, ведно със законните последици. Ответникът началник група в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед за прилагане на ПАМ № 17-0351-000388/05.05.2017 г. на началник група в РУ - Свиленград към ОДМВР - Хасково, с която е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. Въз основа на данните по делото е формирал извод за наличие на твърдяното нарушение, позовавайки се на описаните в акта фактически констатации, и като е приел за осъществена предпоставка по смисъла на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Представените доказателства за психичното заболяване на жалбоподателя, обективирани в съдебно-психиатрична експертиза, са възприети за ирелевантни, тъй като то обосновава факта, че извършеното деяние е извършено без умисъл и не представлява престъпление по смисъла на НК, но не сочи на липса на извършено административно нарушение, за което именно е издадена процесната заповед за ПАМ. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Фактическото основание за издаването на заповед по реда на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (в редакцията на разпоредбата ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Отказът на лицето да бъде проверено с техническо средство и медицинско изследване на кръвта, обосновава съставомерност на деянието и дава възможност за прилагане на ПАМ. В тази връзка е безспорно установено и по делото не е спорно, че Борисов е отказал проверка с техническо средство, както и изследване на кръвна проба. Конкретните факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В контекста на описаната нормативна уредба и при вярно установените правнозначими факти по делото, решаващият съд обосновано е приел за реализиран фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за прилагане на оспорената ПАМ спрямо жалбоподателя. В заповедта са изложени фактическото основание и правната квалификация, въз основа на които административният орган е приложил ограничителната мярка. Освен това, в заповедта е налице изрично препращане към фактическите установявания с АУАН № Г462040/5.05.2017 г., в който надлежно са посочени констатираните факти и нарушените законови разпоредби - чл. 174, ал. 3, пр. 1, чл. 123, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП. Описаните в него обстоятелства не са оборени от жалбоподателя, при което въз основа на събраните по делото писмени доказателства, административният съд е извел верен извод относно правомерността на упражнената от органа властническа компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. При това положение касационното оплакване, че не са налице изискуемите от закона материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ, не се оправдава от фактическа страна. Процесната заповед, обратно на твърденията на касатора, е издадена в унисон с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК - съдържа мотиви от фактическа страна, сочещи на управление на собствено МПС с несъобразена скорост, без да спре и да установи последиците от ПТП, без да носи свидетелство на управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС и при отказ за изследване за употреба на алкохол или наркотично вещество – отказал е проверка с техническо средство дрегер и отказва да даде кръвна проба за изследване в ЦСМП Свиленград. Единственото доказателство, ангажирано в производството както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата е това за психичното състояние на водача на автомобила, според което към момента на нарушението жалбоподателя не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Изложеното във тази връзка оплакване в касационната жалба, че предвид психичното състояние на жалбоподателя към момента на нарушението, същият не следва да носи отговорност за извършеното, е неоснователно. Решаващият съд е изложил подробни мотиви, че ПАМ се налага именно с цел осигуряване на безопасността на участниците в движението, като психичното състояние на водача е било достатъчно основание за това. Правилно е съобразено, че законоустановения ред за издаване или възстановяване на свидетелство за управление на МПС включва и преминаване на психологическо изследване на водачите на МПС, следователно здравословното състояние на водача само по себе си е било достатъчно основание за налагане на процесната ПАМ. Предвид изложеното, настоящият състав намира касационната жалба за неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК Върховният административен съд, второ отделение,