Решение № 10410 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8156/2015 г.

Решение № 10410 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8156/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Еней Георгиев Георгиев от гр. Петрич против решение № 903/27.01.2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, постановено по адм. дело № 9212/2014 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Ответникът министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че обжалваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР е законосъобразна - издадена от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Еней Георгиев срещу заповед № К-4777/31.05.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.) е прекратено служебното му правоотношение от длъжността "началник на Гранично полицейско управление I степен - Златарево към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Кюстендил при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Установените по делото фактически обстоятелства обосновават приетия от съда правен извод. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.) служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съгласно който държавните служители по ЗМВР "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.), законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които отговарят на изискванията на чл. 69 КСО за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР. И при двете хипотези на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.) по инициатива на органа по назначаване или по молба на служителя единствената предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. В случая е налице законоустановената предпоставка за освобождаването на жалбоподателя от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.). Тълкуването на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО, в приложимата й редакция изрично предвижда, че тя се прилага спрямо държавните служители по ЗМВР. В същият смисъл е и редакцията на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.), която предвижда възможност за органа по назначаването по своя инициатива да прекрати служебното правоотношение с държавния служител в МВР при условията на чл. 69 КСО. Нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.) има две хипотези, които могат да бъдат реализирани при наличието на материалноправните предпоставки по чл. 69 КСО - едната е по искане на служителя, а втората е по инициатива на органа по назначаване. В случай, че лицето, което отговаря на изискванията по чл. 69 КСО, не подаде молба, органът по назначаване има възможност да упражни правомощието си, поради което така дадената законова редакция на нормата изключва възможността административният орган да упражнява принуда по отношение на служителя, при наличие на правомощие да упражни и без негово съгласие това свое правомощие. В разглеждания случая, видно от приложената по делото справка за осигурителен стаж към 20.05.2014 г. жалбоподателят има общ осигурителен стаж 27 години и 10 месеца, от които 25 години и 10 месеца служебен стаж в МВР. В закона към момента на издаване на заповедта няма нормативно изискване за изготвяне на предложение в определена форма, тъй като в разпоредбата на чл. 268 ППЗМВР е предвидена само правна възможност, а не задължение. Следователно касационното оплакване за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователен. Обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят по своевременно направеното искане в полза на ответника, който е представляван от юрисконсулт и до размер на минималното адвокатско възнаграждение- чл. 143, ал. 4 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд