Решение № 12936 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5171/2018 г.

Решение № 12936 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5171/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по жалба на В. Д. срещу решение № 211/26.02.2018 г. на Административен съд София област по административно дело № 962/2017 г., с което е отхвърлена жалбата ? против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № АУ000201/02.02.2012 г. на длъжностно лице с функциите на орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при община Ботевград. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва констатациите на съда във връзка с извършването от общината на услугата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа и правният му извод за дължимост на такса за тази услуга. Отправя упреци към процесуалната дейност по оценка на заключенията на СТЕ, която установява по-малки размери на местните данъци и такси от определените с АУЗД. Сочи пропуск на съда да възприеме ненадлежното връчване на АУЗД, противоречието между мотивите и разпоредителната част относно дължимостта на лихви за такса за битови отпадъци за 2008-2011 г. Обсъжда писмо от 08.01.2015 г. на община Ботевград до държавния съдебен изпълнител при Районен съд Ботевград. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът по касация директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Ботевград отрича основателността на жалбата. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспореният пред АС София-област АУЗД са установени в тежест на В. Д. задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за данъчни периоди 2008 – 2011 г. в общ размер 61. 32 лева и за такса за битови отпадъци /ТБО/ за същите периоди в общ размер 45. 74 лева с лихви за забава съответно 12. 55 лева и 5. 72 лева. Задълженията са обвързани с притежаването от Д. на * ид. ч. от правото на собственост върху дворно място с жилищно предназначение в гр. Ботевград. При определена от Общинския съвет данъчна ставка 1. 5 промила и данъчна оценка съответно 7 502. 90 лева за 2008 г. и 11 125 лева за останалите данъчни периоди са установени задължения за ДНИ съответно 11. 25 лева за 2008 г. и по 16. 69 лева за 2009 – 2011 г. Размерът на ТБО по периоди е определян при съобразяване на диференцирането му с решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и наредбата по чл. 9 от ЗМДТ. С позоваване на чл. 16, ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ботевград таксата е определена пропорционално върху основа съизмерена с данъчната оценка на притежавания недвижим имот за услугите по обезвреждане в депо за битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. С първоинстанционното решение е разрешен в полза на общинската администрация спорът за съществуването и размера на установените с АУЗД публични вземания. При липса на спора относно дела на жалбоподателя в правото на собственост и данъчната оценка на имота по периоди /и за частта на жалбоподателя/, съдът е приел че имотът е обект на облагане, а Д. е ДЗЛ. Съизмерил е установените от администрацията задължения за ДНИ с изчислени от него при съотнасяне на определената от общинския съвет данъчна ставка към данъчната оценка за установяване на тъждество. Позовал се е на разпоредбите на чл. 10, ал. 1; чл. 19 и чл. 22 ЗМДТ. Констатациите на административния съд за предоставяне от общинската администрация по отношение на притежавания от жалбоподателя имот на две от категории услуги по чл. 62 от ЗМДТ - обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддръжка на чистота на териториите за обществено ползване. Не се предоставя услугата по събиране и извозване на битови отпадъци. Съдът е обусловил възникването на задължение за ТБО от включването на услугите по чл. 62 ЗМДТ в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и определянето на районите, в които те се предоставят; ситуирането на имота в границите на районите, в които услугите ще се предоставят и фактическото осъществяване на дейността по предоставяне на услугите. По мотивите на съдебния акт за община Ботевград е налично депо, а процесният имот попада в район, определен в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за поддръжка на чистота на местата за обществено ползване. Проверен е размерът на ТБО в пропорцията на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ по решенията на общинския съвет за всеки от отчетните периоди и за двата компонента от таксата в корелация с предоставените услуги. Съдът не е основал решението се на приетите СТЕ, тъй като размерът на ТБО по тях не включва елементът за депо за битови отпадъци. Касационната жалба е неоснователна. Пред първостепенният съд не е бил спорен обхвата на услугите по чл. 62 ЗМДТ, предоставяни по отношение на адресата на АУЗД за притежавания от него недвижим имот в процесните периоди, поради което този факт е извън обхвата на доказване с арг. от чл. 153 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В първоинстанционната жалба е отречено единствено предоставянето на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, за която в АУЗД се признава, че не е предоставяна. Затова и при липса на спора по този правно релевантен факт, разрешаването на спора от съда е съобразено с материалния закон. Жалбоподателят в първоинстанционното производство е от кръга на лицата по чл. 11, ал. 1 ЗМДТ и е субект на задължението по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ за заплащане на ТБО. Поддръжката на местата за обществено ползване и на депото за битови отпадъци не е обвързана с количеството на отпадъците, поради което размерът на ТБО е определен по правилото на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ с прилагане към данъчната оценка /това е определената от общинският съвет основа/ на ставките за предоставените услуги. Основателно при оценката по чл. 202 ГПК на заключенията на съдебните експертизи съдът не е основал констатациите си на тях, доколкото определеният с тях размер на ТБО не държи сметка за пълният обем предоставени услуги по чл. 62 ЗМДТ, което е в противоречие с правилото на чл. 71 ЗМДТ. За надлежното упражняване на правото на оспорване на АУЗД, а не за законосъобразността на утежняващия административен акт е значима редовността на връчването му. В обжалваното решение е прието, че правото на съдебно производство на Д. съществува и е надлежно упражнено. Не е пропуск на съда да възприеме противоречие между мотивите и разпоредителната част на АУЗД относно лихвите върху ТБО. Отбелязванията по партидата на имота на наличието или отсъствието на задължения за лихви за забава е различно от установяването на такива задължения с декларативния административен акт. Констатациите в абзац 3 от стр. 2 на АУЗД са за неначисляване на лихви по партидата заради неправилното определяне на размера на задължението за ТБО. При изправянето на този пропуск с определянето на действително дължимия размер на таксата се обвързва и задължението за лихви за забава. Неотносими към преценката за законосъобразност на АУЗД са записванията в кореспонденция между общинската администрация и ДСИ във връзка със събирането на публичните общински вземания, които следват с близо три години издаването на акта. Липсата на касационни оплаквания срещу частта от решението, разрешаваща спора за съществуването и размера на ДНИ и лихвите за забава, установени с АУЗД, изключват дължимостта на инстанционния контрол върху тази част от съдебния акт – арг. от чл. 212, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 218, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК. Правилното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 300 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 36 от ЗАдвокатурата и по аналогия на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение