Решение № 12891 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5731/2015 г.
ВАСII отделение01.12.2015 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1192/2015 г., постановено по адм. д. № 14049/2012 г. по описа на Административен съд София град. ОСЪЖДА ЕТ "Иван Иванов", ЕИК - 1220080050 да заплати на дирекция "ОДОП", гр. София, при ЦУ на НАП, разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 3592.08 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 12891 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5731/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Иван Иванов", чрез проц. представител адв. Десислава Георгиева, против решение № 1192/2015 г., постановено по адм. д. № 14049/2012 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на ЕТ "Иван Иванов", ЕИК - 1220080050, с адрес за кореспонденция: с. Драговищица, ул. "23-та" № 1 и адрес по ДОПК - гр. София, ул. "Захари Стоянов", № 8, представлявано от Иван Никифоров Иванов, срещу Ревизионен акт (РА) № 2001202490 от 31.05.2012 г., издаден от Евелина Стоянова Колева, на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 2205/10.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Националната агенция за приходите - София (сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Националната агенция за приходите - София) за отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07.2007 г., м. 05, м. 06 и м. 07.2008 г., м. 06, м. 07, м. 08 и м. 10.2009 г., формиран по фактури, издадени от доставчиците "Жордан Строй" ООД, "Чери 777" ЕООД, "Рафид Трейдинг" ЕООД и "СНС Билд" ЕООД, в общ размер на 140 816,26 лв., в т.ч. ДДС в размер на 106 208,49 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 34 607,77 лв. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещите лица по назначените и приети, неоспорена ССчЕ и СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Неоснователни са твърденията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Възраженията на касатора касателно евентуалната нищожност на оспорения административен акт са неоснователни, същият е валиден и е постановен в съответствие с изискванията на закона. Правилно съдът е приел въз основа на доказателствата по делото, вкл. заключенията на ССЕ и СТЕ за недоказано реалното изпълнение на облагаеми доставки по издадените от "Жордан Строй" ООД, "Чери 777" ЕООД, "Рафид Трейдинг" ЕООД и "СНС Билд" ЕООД фактури. Законосъобразно е прието за недостатъчно за обосноваване реалност на сделките, наличието на фактури, договори и актове обр. 19. За да направи този свой извод, съдът е обсъдил наличните документи поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото като е изложил верни и обосновани мотиви. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е съобразил заключенията на вещите лица по ССЕ и СТЕ и това е видно от мотивите на обжалваното решение. Правилно е прието, че наличието на счетоводно отразяване на сделките по процесните фактури така, както са приели експертите, не е равнозначно на реално изпълнени услуги. При установените факти и обстоятелства, правилно е прието, че данъчнозадълженото лице не е успяло да обори констатациите на органите по приходите и да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане в тази връзка на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер, съобразно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на 3592.08 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав