Решение № 9347 от 29.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4701/2016 г.

Решение № 9347 от 29.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4701/2016 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. Стара Загора, чрез пълномощника юрисконсулт Станка Терзиева против решение № 18/25.02.2016 г., постановено по адм. дело № 291/2015 г. по описа на Административен съд гр. Сливен, с което е отменено задължително предписание № ЗД06/0003/26.06.2015 г., издадено от директора на дирекция "СП" гр. Стара Загора. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - С. А. Г. от гр. Стара Загора, оспорва жалбата, като излага подробни съображения за правилност на решението в писмен отговор. Ответната страна по касационната жалба - И. Л. Б. от гр. Стара Загора, изразява становище за основателност на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Сливен, по жалба на С. А. Г. е отменено задължително предписание № ЗД06/0003/26.06.2015 г., издадено от директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Стара Загора, на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЗДет., във връзка с чл. 18, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет./, с което са дадени задължителни предписания на С. А. Г., като родител на детето А.-С. С. Г. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон, което обуславя неговата незаконосъобразност. Приел е, че не са изпълнени предпоставките по чл. 18, ал. 4 ППЗЗДет., тъй като бащата на детето С. Г. не е отказал да съдейства на служителите от дирекция "СП" за изпълнение на мерките за закрила на детето. Посочил е, че в резултат на извършеното социално проучване за детето е отчетена необходимостта от психологическа помощ и подкрепа, целяща преодоляване на стреса и отрицателните емоции, възникнали в семейството, поради което е съставен план за действие и са издадени направления за ползване на социална услуга "Социално консултиране и подкрепа" в Комплекс за социални услуги за деца и семейства /КСУДС/ в гр. Стара Загора, която бащата е ползвал. Съдът е направил извода, че не се установява поведение на бащата, което да се определи като отказ за сътрудничество или за изпълнение препоръките на социалния работник, поради което оспорените пред съда задължителни предписания са издадени без да е налице основание за това. Наред с това, съгласно чл. 142, ал. 2 АПК съдът е взел предвид новонастъпил факт от значение на делото - определение за привременни мерки, постановено на 27.01.2016 г. по гр. дело № 6413/2015 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, според което, считано от 27.01.2016 г. до приключване на делото с влязло в сила решение, родителските права по отношение на детето А.-С. С. Г. са предоставени на бащата С. А. Г., местоживеенето на детето е определено при бащата и е определен режим на лични отношения между майката И. Л. Б. и детето. Първоинстанционният съд е извел извод, че издаденото задължително предписание следва да бъде отменено в частите, свързани с правото на детето да осъществява контакти с майка си, тъй като разпореденото в тези части е осъществено чрез постановеното определение на съда за привременни мерки, а в останалата част предписанието следва да бъде отменено, тъй като липсват доказателства оспорващият да е отказал съдействие за осъществяване на мерките за закрила на детето или да ползва социалните услуги в КСУДС, за което му е издадено направление. Така постановеното решение е правилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е задължително предписание № ЗД06/0003/26.06.2015 г., издадено от директора на дирекция "СП" гр. Стара Загора, на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЗДет., вр. чл. 18, ал. 4 ППЗЗДет., с което на С. А. Г., като баща на малолетното дете А.-С. са дадени задължителни предписания, обособени в 10 пункта, както следва: да съдейства на ОЗД/ДСП - Стара Загора за осъществяване на мерките за закрила спрямо детето, съгласно оценката на случая и плана на действие; да договори с майката начина, мястото и интензитета на срещите между детето и майката; да подготви детето за предстоящата среща с другия родител по подходящ позитивен начин; да спазват добър тон при комуникацията по между си и да не допускат нарушаване на авторитета на другия родител; да не оставя детето да решава самостоятелно дали да се среща с майка си и да не подкрепя безрезервно негов отказ, тъй като по този начин му делегирал права и отговорности, неподходящи за неговата възраст; да предостави в ОЗД/ЗСП - Стара Загора документ, от който да е видно дали са предприети от негова страна действия за решаване на важния въпрос след раздялата му с майката на детето - с кого от родителите си ще живее детето и кой от двамата ще полага основни грижи за него, както и правно регламентиран режим на контакти с отсъстващия родител; да ползва социални услуги в КСУДС в гр. Стара Загора, въз основа на издаденото му направление; да информира майката на детето за важни събития и промени в неговия живот; да не въвлича детето в конфликтите си с майката, като не допуска детето да става свидетел на вербални и физически стълкновения между родителите си; да изпълнява предприетите по този закон мерки за съдействие при осъществяването на дейностите по закрила на детето. В мотивите на задължително предписания е изложено, че повече от година и половина родителите не постигали съгласие относно упражняването на родителските права спрямо детето и личните отношения с него; било установено, че бащата лишава или възпрепятства детето от контакти с неговата майка и че при детето са налице симптоми на родителско отчуждение от майката; бащата демонстрирал несъдействие по отношение консултациите на служителите за контактите на детето с майката и съзнателно или не отчуждавал детето от майка му; установено било, че двамата родители въвличат детето в конфликтите помежду си; в ДСП - Стара Загора не бил регистриран документ за наличие на съдебно или извънсъдебно производство относно упражняването на родителските права по отношение на детето и режима на лични контакти. Първоинстанционният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по спора е и отразил релевантните факти и обстоятелства. Безспорно е установено, че С. Г. и И. Б. са съпрузи от 07.01.2009 г. и родители на малолетното дете А.-С. С. Г. , родена на 26.06.2010 г.; същите са във фактическа раздяла от края на м. септември 2013 г.; от 07.11.2013 г. детето живее в дома на баща си в гр. Стара Загора, който се грижи за него с помощта на детегледачка. От бащата на детето С. Г. е подадена молба от 04.11.2013 г. в дирекция "СП" гр. Стара Загора за предприемане на мерки за закрила спрямо детето; на 08.11.2013 г. е подаден последващ сигнал от бащата; в резултат на извършеното първоначално проучване и оценка на сигнала от социален работник в отдел "Закрила на детето", за което е изготвен социален доклад от 13.11.2013 г. е предложено да се открие случай за малолетното дете Анна-София. Проведени са срещи с двамата родители в дирекцията; на 19.11.2013 г. е подадено заявление от бащата за ползване на социални услуги, предлагани в КСУДС, заедно с детето; такова заявление е подадено и от майката. Изготвен е последващ социален доклад от 29.11.2013 г., в който е обоснована необходимостта от предприемане на мерки за закрила на детето в семейна среда, като е изготвен и план за действие, съгласуван с двамата родители. На 04.12.2013 г. е подадена молба и от майката на детето с искане за предприемане на мерки за защита на неговите интереси. Извършено е последващо проучване, изготвен е социален доклад от 13.12.2013 г., в който е посочено, че двамата родители и детето са насочени към ползването на социални услуги в КСУДС - гр. Стара Загора, за което е издадено направление изх. № ЗД-65/0255 от 13.12.2013 г. - психологическо консултиране за срок от шест месеца, посочено е също, че двамата родители посещават консултациите в КСУДС. В хода на развитие на случая от двамата родители последователно са подавани множество молби, жалби и сигнали. При проведеното социално проучване, за което са изготвени съответни социални доклади, е прието, че двамата родители разполагат с необходимия родителски капацитет, отношенията им са влошени, детето се нуждае от подкрепата и на двамата си родители, бащата ограничава контакта на майката с детето, с поведението си родителите създават опасност от увреждане на психо-емоционалното развитие на детето и го поставят в риск от родителско отчуждение. Във връзка с изпълнението на направлението за ползване на социални услуги е изготвен тримесечен доклад, както и заключителен доклад от 17.07.2014 г., в който е направен извод, че не се е стигнало до подобряване на отношенията между родителите. На 22.06.2015 г. е изготвен социален доклад относно оценяване на случая на детето, в който е констатирано, че е необходимо спрямо детето да продължи прилагането на мерките по чл. 23 ЗЗДет. за закрила в семейна среда; издадено е направление изх. № ЗД-65/0149/24.06.2015 г. за ползване на социални услуги, с което са насочени детето и бащата до КСУДС при ЦОП - гр. Стара Загора за психологическо консултиране. На 26.06.2015 г. е изготвен доклад-предложение от социалните работници, водещи случая, до директора на дирекция "СП" за издаване на задължителни предписания, като е обосновано, че детето Анна-София е "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" ДР ЗЗДет. От правна страна, в разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЗДет., посочена като правно основание за издаване на оспореното пред съда предписание, е предвидено, че по този закон дирекция "Социално подпомагане" извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. В чл. 18, ал. 1 ППЗЗДет. е предвидено, че целта на мерките за закрила в семейна среда /изброени в чл. 23 ЗЗДет./ е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето, според ал. 2, мерките, предвидени в чл. 23 от закона, се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3, мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. В чл. 18, ал. 4 ППЗЗДет. е предвидено, че при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание. Предвид установените по делото фактически обстоятелства, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано наличието на основанието по чл. 18, ал. 4 ППЗЗДет. за издаване на задължителни предписания - отказ за сътрудничество от страна на бащата на детето. От данните, събрани при извършеното социално проучване през периода след подаване на първата молба от бащата и откриване на случая в ОЗД се налага извода, че детето А.-С. е дете в риск по смисъла на определението на това понятие, дадено в чл. 1, т. 11, т. б. "в" ДР ЗЗДет., според което "дете в риск" е дете, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Този извод се налага предвид направените констатации и изводи на социалните работници относно поведението и психоемоционалното състояние на детето, като опасността от увреждане на психическото, нравствено и социално развитие на делото в случая е обусловена от създадената ситуация, при която детето израства и формира личностните си качества без участието на майката в неговото отглеждане и възпитание и в условията на определено и ясно изразени конфликтни отношения между двамата родители, които макар да са разделени, не са разведени. Тези обстоятелства, преценени едновременно с ранната възраст на детето, при която се формират личностните качества и ценностна система на детето и се осъществява неговото физическо, емоционално и и психологическо израстване, налагат извода, че за детето е налице необходимост от предприемане на мерки за закрила с цел преодоляване на негативното въздействие на тези отношения, на несигурността и стреса, породени от раздялата между родителите и развилите се впоследствие отношения между тях, включително свързани с упражняването на родителските права и грижите за детето, за възстановяване на емоционалната връзка между А.-С. и майката. В изготвения план за действие са предвидени мерки, които съответстват на отчетената необходимост за закрила на детето с оглед специфичните отношения между него и двамата родители, потребностите му от грижи, психологическа подкрепа и т. н., а в съответствие с този план и изразеното желание от двамата родители са издадени посочените по-горе направления за ползване на социални услуги. В мотивите на оспорения пред съда акт - задължителни предписания, издадени от директора на дирекция "СП" гр. Стара Загора не е посочено ясно в какво се изразява липсата на съдействие от страна на бащата на детето за осъществяване на мерките за закрила. Мотивите на акта имат характер на изводи, а не на изложение на фактически основания, поради което не може да бъде направена преценка кое поведение на бащата С. Г. е прието като отказ за сътрудничество. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е посочил, че в административната преписка се съдържат документи, сочещи на извод за активно съдействие от страна на бащата за изпълнение на мерките за закрила на детето в семейна среща, включително констатации на социални работници, направени в изготвените от тях доклади, доказателства за ползване на социалната услуга по издаденото му направление - психологическо консултиране, предхождани от съгласуване на плана за действие, осигуряване присъствието на детето за насрочените срещи с майката. В приложимите нормативни актове не е дадено указание в какво следва да се изразява съдействието от страна на родителя за осъществяване на мерките за закрила на детето, респективно - кое поведение би следвало да се приеме за липса на съдействие, поради което във всеки конкретен случай следва да бъде направена преценка с оглед съдържанието на предприетите мерки за закрила в съответствие с плана за действие, поведението на лицата, които са отговорни за отглеждането и възпитанието на детето /в случая двамата родители/, цялостното физическо, емоционално и психологическо развитие на детето и конкретните му прояви, които служат като индикация за поставянето му в риск, както и несъмнено следва да се отчетат предприетите от съответните социални работници конкретни действия за постигане на целите на закрила на детето в риск. От мотивите на акта не може да се направи извода, че такава преценка в случая е извършена и че въз основа на нея е направен обоснован извод за поведение на бащата, което да се квалифицира като отказ за сътрудническо при изпълнение на мерките за закрила. Следва в тази връзка да се има предвид, че липсата на положителни резултати в разрешаването на конкретните проблеми в отглеждането и възпитанието на детето, респективно относно изпълнението на плана за действие, не може да се идентифицира с липса на съдействие от страна на родителя. От съдържанието на дадените задължителни предписания се налага извода, че с тях са преповторени целите, дейностите и мерките, които са приети в плана за действие, а повечето от тях имат характеристиките на желан модел за поведение и резултат от изпълнението на мерките, а не на конкретни предписания, които да доведат до изпълнението на тези цели. Правилно съдът е съобразил междувременно постановеното определение по гр. дело № 6413/2015 г. на РС гр. Пловдив, с което са определени привременни мерки относно упражняването на родителските права, мястото на живеене на детето и режима на лични отношения с другия родител, поради което предписанията за решаване на тези въпроси са станали и безпредметни. От представените пред настоящата инстанция писмени документи, съставени през м. февруари 2016 г. и представляващи протоколи за проведени телефонни и присъствени разговори между социални работници и родителите на детето, протоколи за удостоверяване на възприети от социалните работници факти, обстоятелства и разговори, за проведени срещи в дирекция "СП" и т. н. са свързани с изпълнението на привременните мерки по съдебното определение. Съгласно чл. 220 АПК пред касационната инстанция не могат да се правят нови фактически установявания, поради което съдържанието на тези документи не следва да бъде обсъждано по същество. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че решението е валидно и допустимо. Затова обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски за производството не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение