Решение № 3291 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14577/2011 г.

Решение № 3291 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14577/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена на Кмета на Столична община, против решението на Софийски градски съд от 17.08.2011 г. по адм. дело № 1397/2008 г. по описа на Софийския градски съд, административно отделение, с което е отменен като незаконосъобразен мълчаливия отказ на Кмета на Столична община да се произнесе по заявление вх. № ДИ-94-92/21.05.1998 г. на Снежана Светославова Стамболийска, Милена Александрова Стамболийска, Балбара Александрова Стамболийска-Рьосслер, Мария Асенова Стамболийска-Кожухарова, Милена Асенова Стамболийска, Димитър Добрев Добрев, Никола Николов Чалашканов, Георги Асенов Саръиванов, Асен Георгиев Саръиванов и Иван Георгиев Саръиванов, всички от София и вместо него е постановено решение по съществото на спора, с което е отменено отчуждаването на имот № 10/1652 от кв. 6, м." III-та Индустриална зона-НПЗ Орион", с площ от около 2200 кв. м, отчужден със Заповед № 442/05.09.1969 г. на Председателя на ИК на СНС, и на имот пл. № 1, от кв. 6, м." III-та Индустриална зона-НПЗ Орион", с площ от 454 кв. м, отчужден със Заповед № 155/08.05.1973 г. на Председателя на ИК на СНС. Твърденията в жалбата са за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се сочи, че към влизането в сила на реституционния закон - 25.02.1992 г. и двата имота по отношение на които е постановена отмяната на отчуждаването са включена в общата площ на "Енергоснабдяване-София, подстанция "Орион" и изцяло са застроени съобразно целите на отчуждаването - за нуждите на Енергоснабдяване, подстанция Орион. със съответните надземни и подземни обслужващи комуникации. Според жалбоподателя, липсата на доказателства за законност на извършеното застрояване е неотносимо при приложение разпоредбата на чл. 2 от реституционния закон. Наличието на отпочнало застрояване върху имота, за които е проведено отчуждителното мероприятие е достатъчно основание за отказ на искането за отмяна на отчуждаването, без да е необходимо фактическо застрояване върху имотите, предмет на претенцията. С оглед изложеното се прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което съдът да потвърди изцяло отказа на СО за отмяна на отчуждаването. В писмения отговор от 3.11.2011 г. пълномощника на ответниците по касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата като излага доводи, че двата имота спрямо които е постановено отмяната на отчуждаването са отделни имоти, в които не е реализирано отчуждителното мероприятие, за разлика от съседните имоти, в които е извършено такова. Изградените върху двата имота постройки са незаконни, поради което според ответниците, не може да представлява пречка за отмяна на отчуждаването. Участващия по делото прокурор при Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационната жалба а по същество за нейната неоснователност. Според него са обосновани изводите на съда за наличие на предпоставките по чл. 2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. за отмяна на отчуждаването. Върху отчуждените имоти не е извършено строителство по отчуждителното мероприятие а изградените две постройки в двата имота са незаконни според експертизата, което е достатъчно основание за отмяна на отчуждаването. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Софийския градски съд по адм. д. № 1397/2008 г. е образувано по жалба на настоящите ответници по касация, против мълчаливия отказ на Кмета на Столична община да се произнесе по Заявление вх. № ДИ-94-92/21.05.1998 г. за отмяна отчуждаването на притежавани от наследодателите им недвижими имоти - имот пл. № 10/1652,от кв. 6 по рег. план на м. "III-та Индустриална зона-Орион" с площ от 2200 кв., одобрен със Заповед № 528/25.02.1949 г., отчужден със Заповед № 442/05.09.1969 г. на Председателя на ИК на СНС по реда на ЗПИНМ и ППЗПИНМ и със Заповед № 155/08.05.1973 г. на Председателя на ИК на СНС по реда на ЗТСУ за нуждите на ДСО "Енергоснабдяване" и за озеленяване, и на част от имот пл. № 1, кв. 6 по плана на м. "III-та Индустриална зона-Орион", с площ ведно с построената върху имота паянтова жилищна сграда с площ от 133 кв. м, с площ за имота от 454 кв. м, отчужден по реда на ЗТСУ със Заповед № 155/08.05.1973 г. на Председателя на СНС за нуждите на Електроснабдяване, подстанция "Орион". Жалбоподателите са претендирали, че съществува възможност за отмяна на отчуждаването по отношение на горните имоти, които не са засегнати от проведеното отчуждително мероприятие и отговарят на изискванията на чл. 19 от ЗУТ за образуване на самостоятелен парцел. От заключението на назначената по делото съдебно-техническата експертиза е установено, че върху двата имота след отчуждаването им са построени по две помощни сгради, по отношение на които не са открити доказателства за законността на построяването им. С оглед липсващите данни за законност на постройките със СТЕ вещото лице е дало заключение, че от имот № 10/1652, от кв. 6, в съответствие с изискванията на ЗУТ може да се обособи самостоятелен урегулиран поземлен имот с площ от около 2200 кв., заключен между букви A, B, C, D, E, F, J, K, L, M и А по скица приложение № 8, съставляваща неразделна част пот заключението на вещото лице а по отношение на имот пл. № 1, кв. 6 по същите съображения според заключението на СТЕ може да се обособи самостоятелен УПИ с площ от 454 кв. м, заключен между букви B, G, M, K, L и В по скицата приложение № 8, представляваща неразделна част от СТЕ. С решението предмет на касационната жалба първоинстанционния съд е приел, че с оглед липсата на данни за законното изграждане на постройките върху двата имота след отчуждаването им, същите към влизането на реституционния закон в сила - 25.02.1992 г. са незастроени и са налице всички законови предпоставки по чл. 2 от от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. за отмяна като незаконосъобразен на мълчаливия отказ на Кмета на Столична община. Отменил го е като такъв и вместо него е постановил решение по съществото на спора, с което е отменил отчуждаването на имот № 10/1652 от кв. 6, м. "III-та Индустриална зона-НПЗ Орион", извършено със Заповед № 442/05.09.1969 г. на Председателя на ИК на СНС, с площ от около 2200 кв. м, заключена между букви A, B, C, D, E, F, J, K, L, M и А по скица приложение № 8 от заключението на вещото лице, представляваща неразделна част от съдебното решение и на имот пл. № 1, от кв. 6, м. "III-та Индустриална зона-НПЗ Орион", отчужден със Заповед № 155/08.05.1973 г. на Председателя на ИК на СНС, с площ от 454 кв. м, заключена между букви B, G, M, K, L и В по скицата приложение № 8 от заключението на вещото лице, представляваща неразделна час от решението. Върховния административен съд намира обжалваното решение за неправилно. На първо място, в противоречие с разпоредбите на материалния закон съдът е квалифицирал искането за отмяна отчужждаването на имот пл. № 1 от кв. 6, м. "III-та Индустриална зона-НПЗ Орион", с площ от около 454 кв. м, като такова попадащо под разпоредбата на чл. 2 от реституционния закон. По делото е установено и възприето от съда обстоятелството, че към отчуждаването на имота през 1973 г. същият е бил застроен с паянтова жилищна сграда със застроена площ от 133 кв. м, която е била надлежно оценена. При извършено отчуждително мероприятие по реда на ЗТСУ и при наличието на застрояване върху имота към момента на отчуждаването на същия, което застрояване след отчуждаването е премахнато, реституционната претенция се квалифицира като такава по чл. 1, ал. 2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др., а не по чл. 2 от същия закон, която разпоредба регламентира отмяната на отчуждавания върху незастроени недвижими имоти при условие, че към момента на влизане в сила на реституционния закон, върху имота не е започнало фактически строителство. На второ място, неправилни и в противоречие с разпоредбите на чл. 1, ал. 2 и чл. 2 от реституционния закон са изводите на съда за отмяна като незаконосъобразен мълчаливия отказ на кмета на Столична община и за отмяна отчуждаването на двата недвижими имота. Отмяната на отчуждаването по реда на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. е допустимо при кумулативната даденост на следните три предпоставки - сградите да са съборени, върху имота да не е отпочнало фактическо строителство, предмет на отчуждителното мероприятие, и дворното място да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел, при спазване на съответните правила, норми и нормативи. В конкретния случай от заключението на неоспорената от страните по делото съдебната експертиза е установено, че съществуващата в имот пл. № 1 от кв. 6, м. "III-та Индустриална зона-НПЗ Орион" жилищна сграда е разрушена и върху имота след отчуждаването, за нуждите на "Енергоснабдяване-подстанция Орион" според т. 3 от раздел II на заключението има реализирано строителство - две помощни сгради. Този имот, ведно с други имоти, е отчужден за терен, отреден изграждането на ел. подстанция "Орион" и за озеленяване. Имотът към изготвяне на експертизата попада в двора на "Енергоснабдяване-София-ЕСП "Запад", за който е отреден парцел I-762, от кв. 20, м. "НПЗ Орион". При условие, че след отчуждаването върху имота са изградени две помощни постройки, Върховния административен съд счита, че се касае до фактически отпочнало строителство по смисъла на чл. 1, ал. 2 по ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др., което е достатъчно основание за отказ за отмяна на отчуждаването. Осъществяване на фактическото строителство преди влизане в сила на реституционния закон по смисъла на цитираната разпоредба означава осъществяване на който и да е елемент от отчуждителното мероприятие, като са релевантни е обстоятелствата свързани с незаконното застрояване на имота. По идентичен начин стои и въпросът с имот № 10/1652 от кв. 6, м. "III-та Индустриална зона-НПЗ Орион", отчужден със Заповед № 442/05.09.1969 г. на Председателя на ИК на СНС. Правилна е квалификацията на решаващия съд, че реституционната претенция е такава по чл. 2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. Отмяната на отчуждаването по реда на чл. 2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. е допустима при наличие на следните кумулативно дадени предпоставки - да е отчужден незастроен недвижим имот, това да е извършено по някои от актовете изброени в чл. 1, ал. 1 от закона и върху него към влизането в сила на реституционния закон - 25.02.1992 г., да не е отпочнало фактическо строителство. В случая са налице две от трите изискуеми се от закона предпоставки - имота е отчужден през 1969 г. по ЗПИНМ и ППЗПИНМ и към отчуждаването му не е бил застроен. Не е налице третата изискуема предпоставка а именно, към влизането в сила на реституционния закон - 25.02.1992 г., да не е отпочнало фактическо строителство върху имота. От доказателствата по делото, както и от заключението на вещото лице, неоспорено от страните е безспорно, че целият имот, включително и възприетите като годни за възстановяване 2200 кв. м, попада в терен, отреден за "Ел. подстанция Орион", като мероприятието ел. подстанция е реализирано. Това е достатъчно основание да се счита, че върху имота не само е започнало, но е и приключило фактическото строителство. Осъществяване на фактическо строителство по смисъла на чл. 2 означава осъществяване на който и да било елемент от отчуждителното мероприятие, а не застрояване върху самия имот предмет на реституционната претенция в тесния смисъл на думата. Отделно от изложеното, в конкретния случай от раздел I, т. 3 от заключението на неоспорената от страните по делото експертиза се установява, че след отчуждаването върху самият имота са построени две помощни сгради, които съставляват елементи на мероприятието по повод на което е извършено отчуждаването. При осъществено отчуждително мероприятие по отношение на претендирания от жалбоподателя имот и при извършено върху него фактическо застрояване, са ирелевантни обстоятелствата свързани с незаконното застрояване на двете помощни сгради, за каквито вещото лице в заключението си в раздел I, т. 3 и 4 говори. Изискването на разпоредбата на чл. 2 от реституционния закон е за отпочнато фактическо строителство, без да се поставя въпрос за неговата законност. При така изложеното по-горе Върховния административен съд намира за неправилни и противоречащи на разпоредбите на чл. 1, ал. 2 и чл. 2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. изводите на административния съд за незаконосъобразност на мълчаливия отказ на Кмета на Столична община да се произнесе по заявление вх. № ДИ-94-92/21.05.1998 г. подадено от жалбоподателите и постановеното от него решение, с което е отменил отчуждаването на имот № 10/1652 от кв. 6, м. "III-та Индустриална зона-НПЗ Орион", с площ от около 2200 кв. м, отчужден със Заповед № 442/05.09.1969 г. на Председателя на ИК на СНС, и на имот пл. № 1, от кв. 6, м. "III-та Индустриална зона-НПЗ Орион", с площ от 454 кв. м, отчужден със Заповед № 155/08.05.1973 г. на Председателя на ИК на СНС. Това налага отмяната му и вместо него Върховния административен съд да постанови решение по съществото на спора, с което отхвърли като неоснователна жалбата на Снежана Светославова Стамболийска, Милена Александрова Стамболийска, Балбара Александрова Стамболийска-Рьосслер, Мария Асенова Стамболийска-Кожухарова, Милена Асенова Стамболийска, Димитър Добрев Добрев, Никола Николов Чалашканов, Георги Асенов Саръиванов, Асен Георгиев Саръиванов и Иван Георгиев Саръиванов, всички от София, срещу мълчаливия отказ на Кмета на Столична община да се произнесе по заявление вх. № ДИ-94-92/21.05.1998 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение