Решение № 6403 от 28.6.2022 г. на ВАС, I о.

ВАСПърво отделение28.06.2022 г.докладчик Лозан Панов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 837 от 18.11.2021 г. по адм. д. 483/2019 на Административен съд Хасково.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на "Виктория 2004" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Хасково, [адрес] разноски за касационната инстанция в размер на 6 000 лв. /шест хиляди лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ

Мотиви

Производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, против решение 837 от 18.11.2021 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. д. 483/2019 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ Р-16002617008189-091-001/07.01.2019 г., потвърден с Решение 185/27.03.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП Касаторът твърди, че оспореното от него първоинстанционно решение е неправилно, поради наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че неправилно съдът е приел липса на основания за определяне на данъчната основа на ревизираното лице по реда чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Доводите му са за неправилно кредитиране на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/, приета в съдебното производство, тъй като същата е неотносима към правния спор. Претендира се отмяна на решението на Административен съд Хасково и присъждане на разноски, представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Виктория 2004 ЕООД оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Филлипова по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на Административен съд Хасково като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи, както и че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В решението си изключително подробно е описал фактите, които приема за установени. Обсъдил е фактическите и правни основания за издаването на РА и е обосновал извод за неговата материална незаконосъобразност, поради това, че от страна на приходната администрация не е доказано обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, на което тя се позовава. С оспорения РА в производство по чл. 122 и следващи ДОПК са установени допълнително задължения на Виктория 2004 ЕООД за корпоративен данък в общ размер 65 517, 01 лв. и лихви 20 610, 72 лв., както и ДДС в общ размер 328 526, 41 лв. и лихви 126 835, 40 лв., или задължения за довнасяне общо в размер на 394 043, 42 лв. и лихви към тях в размер общо на 147 446, 12 лв. за данъчните периоди 2013 г. - 2016 г. Ревизиращите органи са приели, че през ревизирания период "Виктория 2004" ЕООД е извършвало доставки (продажби) на стоки чрез наложен платеж, посредством куриерски фирми "Еконт Експрес" ЕООД и Спиди ЕАД, като за изпращане на стоките и получаване на сумите от наложен платеж са използвани физически лица, при което преобладаващата част от тези продажби не са намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице. Ревизиращите органи са приели, че сумата от продажбите е приход за дружеството, който не е отразен в неговото счетоводство, т. е. сумата на действително реализираните приходи от продажби на стоки по интернет превишава декларираните от лицето приходи от продажби на стоки. Данъчният финансов резултат за 2013, 2014, 2015 и 2016 г. е определен като разлика между установените от ревизията общо приходи /в това число укрити/ и установените от ревизията общо разходи /в това число разходите, съответстващи на установените неотчетени приходи, като съотношение между отчетените суми по кредита на сметка 304 и по сметка 702/, като по този начин е формирана данъчната основа за ревизираните години и са начислени съответните полагащи се корпоративен данък и лихви, от което са приспаднати начислените и внесени лихви. По ЗДДС данъчната основа на доставките за неотчетените приходи от продажби на стоки за периода 01.01.2013 г. 31.12.2016 г. е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, като органите на приходите са определили датата на възникване на данъчното събитие съответния данъчен период, през който са изпратени пратките чрез куриерските фирми "Еконт Експрес" ЕООД и Спиди ЕАД и са получени наложените платежи. За да отмени РА Административен съд Хасково е приел, че доказателствата, събрани в хода на хода на административното производство, и заключението по изготвената в хода на съдебното производство ССчЕ, сочат, че ревизията неоснователно е протекла по особения ред на чл. 122 от ДОПК, като ревизиращият екип неправилно е приел за налични данни за укрити доходи или приходи. За да са налице данни за наличие на укрити от дружеството приходи, следа да бъде доказано получаването на приходи, което по делото не е сторено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на Административен съд Хасково, че приложените към административната преписка доказателства не дават основание да се приеме наличие на предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а оттук и за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. По делото липсват преки доказателства "Виктория 2004" ЕООД да е изпращач на стоките, както и същото дружество да е получател на сумите по наложните платежи, свързани с изпратените чрез куриерските фирми стоки. Информацията, предоставена от куриерските дружества, безспорно касае изпращане на стоки от лица, различни от ревизираното, и получени плащания на суми по същите в брой по наложен платеж, от лица, различни от ревизираното. Нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното производство са ангажирани гласни или писмени доказателства, че сумите, получени по наложните платежи, са предадени на "Виктория 2004" ЕООД. Наред с това в издадения РД не е посочено нито се твърди несъответствия между стоковата наличност и счетоводните данни. Ревизиращите органи са извършили минимален брой проверки на крайните получатели по доставките на стоки от посочените в РА общо 10 323 броя доставки на стоки. Не се спори, че при тези насрещни проверки е установено, че получателите разполагат с фактури, издадени от "Виктория 2004" ЕООД, за които обаче е прието, а се установява и от приетата по делото ССчЕ, че същите са осчетоводени от ревизираното лице, и по тях е начислен и заплатен дължимия ДДС, следователно по доставката на стоки с установените общо 37 броя фактури, не се установяват нарушения на данъчното законодателство, както и липсва основание сумите по тях да бъдат приети за укрит приход. Правилно Административен съд Хасково е достигнал до извода, че сам по себе си фактът, че изпращачите на пратките, по които е установено, че от продажбата на стоките са отчетени приходи от "Виктория 2004" ЕООД, и е начислен ДДС, са изпращачи и на останалите над 10 000 пратки, не означава, че тези пратки са изпращани от ревизираното лице, чрез подставени лица, а от продажбата на стоките по тях ревизираното лице е реализирало доходи. Да се приеме същото означава да се приемат за доказани факти само по предположение, което не е допустимо и не е целта на нормата на чл. 122, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Неоснователно е възражението на касатора за неправилно кредитиране на ССчЕ и неотносимостта й към правния спор. При извършената проверка в счетоводството на дружеството, вещото лице, е изследвало наличната по счетоводни данни към 01.01.2013 г., закупената и заведена от дружеството стока с обема на реализираните и отчетените продажби на същата от името на дружеството през ревизирания период 01.01.2013 г. 31.12.2016 г. След проверка движението на стоките, отразени в с/ка 304 Стоки и проверка аналитичното и хронологично отразяване на това движение, поотделно за всяка една година от ревизирания период, е установило, че закупените с фактури и придружени с ЕАД /митническа декларация/ стоки съответстват на заприходените в счетоводството на дружеството. Продадените с фактури и по касов апарат стоки съответстват на изписаните в счетоводството на дружеството. Вещото лице дава също така заключение при проверката на относимите синтетични и аналитични счетоводни регистри и проверката на хронологията на извършените счетоводни записвания, че е съобразен принципът на съпоставимост на приходи и разходи, установило е, че изписването на продадените стоки е извършено в периода на тяхната продажба и отчитането на прихода от същата. По отношение на вида на търгуваните стоки чрез куриерските фирми "Еконт Експрес" ЕООД и Спиди ЕАД не е безспорно доказана собствеността на тези стоки. Изводите на ревизиращите органи са направени единствено въз основа на вида на стоките, с които търгува дружеството. Касае се за родово определени вещи, поради което е необходимо наличието на безспорни доказателства, че са принадлежали на "Виктория 2004" ЕООД, с оглед наличието на достатъчен брой търговци, извършващи продажби с такива стоки. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение като логически обосновано и постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, а именно договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение