Решение № 5292 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9370/2012 г.

Решение № 5292 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9370/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Сдружение с нестопанска цел "Гражданска инициатива "Справедливост" със седалище в гр. София, представлявано от председателя на Управителния съвет Иван Груйкин, чрез пълномощника адвокат Диньо Бозаджиев, против решение № 54 от 29.05.2012 г., постановено по адм. д. № 471/2011 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Шумен. Твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на подзаконовия нормативен акт. Алтернативно иска връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответникът Общинският съвет - Шумен не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Сдружението е оспорило пред Административен съд - Шумен Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Шумен, приета с решение № 739 от 6.03.2003 г., с последващи изменения и допълнения, с твърдения за нарушения на чл. 27, ал. 2 от ЗНА и чл. 7 от ЗМДТ. За да отхвърли жалбата, административният съд е проверил спазването на изискванията за законосъобразност при издаване на Наредбата, като е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставената му делегация по закон - чл. 9 от ЗМДТ, че не е нарушена разписаната в закона процедура при приемането й. Досежно тези правни изводи не са наведени касационни оплаквания от Сдружение "Гражданска инициатива "Справедливост". Първоинстанционният съд е обсъдил приетите по делото писмени доказателства във връзка с въведените с жалбата твърдения за нарушение на принципа за разходоориентираност при определяне на таксите за административни услуги, като в тази връзка е направил обстоен анализ на разпоредбите на чл. 10 и чл. 39 от Наредбата, в съответствие със заложените принципи в чл. 4 - 9 от Раздел I на Наредбата. Сдружението поддържа само бланкетно оплакване, че така определените цени на административните услуги не са изчислени прецизно и точно, не са предварително обсъдени, няма икономическа обосновка на материално-техническите и административни разходи. Съдът е съобразил представената с административната преписка докладна записка от 24.02.2003 г. с приложен проект за Наредба и протокол № 44 от 6.03.2003 г. на ОбС - Шумен, становищата на Правната комисия, Комисията по здравеопазване и социална политика, Бюджетната комисия и Комисията по ПКВОН на общинския съвет и е достигнал до правилен и обоснован извод за законосъобразност на цитираните разпоредби, тъй като наредбата в частта, регламентираща административните услуги, е съобразена със заложения в чл. 7 от ЗМДТ принцип. Твърдението на жалбоподателя, че липсата на изготвена икономическа експертиза за определяне оптималния размер на административните такси води до съществено нарушение на процесуалните правила, е неоснователно. Наредбата е издадена по силата на законова делегация, при спазване на установените от Закона за местни данъци и такси принципи, които регулират специфичните обществени отношения. Относно всички местни такси е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно която местните такси се определят въз основа на необходимите материално - технически и административни разходи по предоставяне на услугата. По силата на чл. 8, ал. 1 от този закон общинският съвет определя размера на таксите при спазване на принципите за възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата, създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество, постигане на по-голяма ефективност при определяне и заплащане на местните такси. Жалбоподателят оспорва неправилното определяне на размера на местните такси, като твърди, че тези размери не съответстват на необходимите и действителни разходи на общината по предоставяне на съответната услуга. Съдът е обсъдил това възражение, като не се е ограничил единствено с констатацията, че общинският съвет има право да определя размера на таксите. Спазен е и принципът на съразмерност на таксите с направените разходи по предоставяне на услугите. На проведеното на 6.03.2003 г. заседание на Общинския съвет Шумен са обсъдени и взети предвид всички разходи за извършването им. Спазен е и принципът на равенство на всички граждани на общината при заплащането на услугите. Съществуващите разлики в определените в чл. 39 от наредбата цени се дължат на вида на услугата - обикновена или бърза, скрепени с различни срокове на извършване. Предвид изложеното, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения. Наведените с жалбата оплаквания не сочат на различни фактически положения от възприетите от съда, нито променят правните му изводи относно законосъобразността на Наредбата в обсъжданата дотук част. Съдът е съобразил доказателствата, приложени към административната преписка, въз основа на тях коректно е установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия материалния закон. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован в тази част. По отношение направения извод за законосъобразност на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 и 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Шумен, касационната инстанция счита същият за неправилен, изведен в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредбата размерът на таксите по Глава Втора, раздел Първи се определят, за граждани, пропорционално на данъчната оценка на имота. Алинея 2 на чл. 18 разписва, че тези такси се определят пропорционално на данъчната оценка на имота и за жилищни имоти на предприятия. Според чл. 62 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистотата на териториите за обществено ползване. Нормата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ предвижда размерът на таксата да се определя в левове съобразно количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, тя се определя по реда на ал. 2 - в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Законодателят е въвел поредност при прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Първият способ, който е регламентиран в ал. 1, е определяне на размера според количеството на битовите отпадъци и само при невъзможност за прилагането му намира приложение ал. 2. На общинския съвет не е предоставена възможност за преценка кой от двата способа за определяне на размера на таксата да приеме при регламентиране на реда за определяне на таксата. Негово задължение по закон е да се съобрази с установената поредност. Следователно, при приемането на наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, във вр. с чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ следва да бъде обоснована невъзможността да се приложи реда по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ и наличието на основания за прилагане на реда по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. От доказателствата по делото е видно, че издателят на оспорения нормативен акт не е изложил никакви мотиви в тази насока при приемането на самата наредба, такива липсват и в предложението на вносителя. Първоинстанционният съд неправилно е съобразил в изводите си показанията на разпитания по делото свидетел Йонков, който фактически излага причини, поради които е приложена разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ - липсата на реално осъществима алтернатива по ал. 1. Недопустимо в процеса е свидетелски показания да заместват (допълват) мотиви на административен акт. При така установените релевантни обстоятелства следва извод за липса на мотиви при приемането на наредбата в частта й по отношение на разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2, обосноваващи наличието на основания за приложение на реда за определяне на размера на таксата за битови отпадъци по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. Начините за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат в посочената в закона последователност. На общинския съвет не е предоставена възможност за преценка кой от способите за определяне на размера на таксата да приложи, като в случая този орган не действа при условията на оперативна самостоятелност. Предвидените в чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ способи са в условията на алтернативност, но се прилагат алтернативно само при невъзможност за прилагане на регламентирания начин по ал. 1. Определянето и администрирането на местните такси и в частност на таксата за битови отпадъци е предоставено на общинския съвет съгласно разпоредбите на чл. 9 от ЗМДТ и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ. При приемането на оспорените разпоредби Общинският съвет Шумен е следвало изрично да се обоснове обективната невъзможност да се приложи реда по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, за което да изложи фактически основания и мотиви, което в случая не е изпълнено. Органът на местно самоуправление нормотворства въз основа на законова делегация, която го обвързва в законовите рамки на уредените обществени отношения. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Гражданска инициатива "Справедливост" срещу незаконосъобразността на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Шумен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. При изяснена фактическа обстановка следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което цитираната правна норма от подзаконовия акт следва да се отмени като незаконосъобразна. Воден от горното, Върховният административен съд