Решение № 5064 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13144/2017 г.

Решение № 5064 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13144/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Балканджиев против решение № 363 от 03.10.2017 г., постановено по административно дело № 597/2017 г. от Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 1739 зз-158/04.07.2017 г. на Полицейски орган – разузнавач в сектор "Криминална полиция" при Районно управление – Велико Търново. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да отмени обжалваната от него заповед, като му присъди и направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Полицейски орган (ПО)– разузнавач в сектор "Криминална полиция" (КП) при Районно управление (РУ) – Велико Търново не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране от оправомощено лице с жалба против индивидуален административен акт. За да отхвърли жалбата на Балканджиев срещу заповед рег. № 1739 зз-158/04.07.2017 г., издадена от ПО при РУ - Велико Търново, с която същият е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) първоинстанционният съд, след извършена проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Същото е постановено при правилно приложение на материалния закон. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът на съда, че заповедта е постановена при спазване на изискванията за нейната форма, като страните не спорят, а и от доказателствата се установява, че е издадена от компетентен орган. От съдържанието ? се установява, че като фактическо основание в същата е посочено наличието на данни за съпричастност на жалбодателя към извършено престъпление във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК – извършена кражба на портфейл в кино "Палас", находящо се в сградата на МОЛ – Велико Търново. Настоящият състав намира, че при цитираното подробно описание на установените данни и вида на престъплението за жалбодателя е било напълно ясна и разбираема причината за задържането му. Обстоятелството, че в хода на съдебното заседание е установено как са получени тези данни и механизма на вземане на решението от органа за постановяване на заповедта, които обстоятелства не са отразени в заповедта не води до извод за нарушение на изискванията нейната форма. За налагането на принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е необходимо и достатъчно единствено наличие на данни за извършено престъпление, като тези данни могат да бъдат получени в най-различна форма, вкл. поверителна и липсва изискване същите да бъдат посочени в заповедта. От събраните доказателства безспорно е установено наличието на такива данни – запис от видеокамери, при което обосновано и в съответствие със закона първоинстанционния съд приема, че в случая са изпълнени законовите предпоставки. При това обоснован и правилен е и изводът на съда, че заповедта е постановена при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Наведеният довод, че неправилно съдът приема, че заповедта е постановена в съответствие приложимия закон и неговата цел, тъй като според подателя на касационната жалба тази цел е да се предотврати възможността лицето да се укрие и спрямо него да не може да бъде реализирана наказателна отговорност, тъй като цитираната цел е относима към мярката за неотклонение "задържани под стража", която може да бъде взета спрямо обвиняемо лице по реда на НПК и е неотносима към налагането на ПАМ по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Обжалваното решение е обосновано – съдът е изяснил спора от фактическа страна, като изводите му са базирани изцяло на събраните доказателства и са аргументирани подробно. Неоснователен е и наведеният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В хода на производството съдът е събрал доказателства относно обстоятелствата релевантни за спора, а именно – наличието на данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно престъпление към момента на постановяване на заповедта, като събирането на доказателства за факти, установени в хода на последвалото производство са неотносими към законосъобразността на заповедта, предмет на производството пред него. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение