Решение № 3367 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6518/2013 г.

Решение № 3367 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6518/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Тихомир Николаев Стоянов, в качеството му на управител на "Агринекс" ЕООД срещу решение № 144 от 4.04.2013 г. по адм. дело № 939 по описа за 2012 г. на административния съд - Велико Търново. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 151200691 от 31.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 494 от 5.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд - Велико Търново или постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново, преди Дирекция "Обжалване и управление на изпълението", оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Велико Търново е бил срещу ревизионен акт № 151200691 от 31.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 494 от 5.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. Същият е издаден в повторно осъществена ревизия, в изпълнение на решение № 609 от 2.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. С него на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит в размер на 188 772.76 лв. по 34 броя фактури, издадени от "Мондес Трейдинг" ЕООД и е начислена лихва за забава в размер на 30 117.89 лв., за данъчен период м. 10.2011 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В административното производство е установено, че търговското дружество през процесния данъчен период е извършвало производство и търговия с месо в производствен цех за преработка на месо в гр. Горна Оряховица, нает от "Дакор" ООД. Процесните 34 броя фактури са издадени по повод 17 броя доставки на разфасовки от свинско месо (плешка, бут, врат, гърди, свинско трупно и субпрудукти), като за всяка доставка са съставяни по 2 броя фактури. Всяка първа фактура от тях е за авансово плащане, а втората фактура е за продажба на стоки, като от стойността на последната е приспаднат фактурирания аванс. Извършена е насрещна проверка на прекия доставчик, съгласно ПИНП от 8.03.2012 г. и му е връчено ИПДПОЗЛ от същата дата. Представени са договор за доставка на суровини от 1.07.2010 г., с характер на рамков, между страните по доставките, заявки от ревизираното дружество до доставчика за доставки на стоки до базата в гр. Оряховица, копия на издадените фактури, 17 броя стокови разписки с място на доставката - гр. София, 8 броя приемо-предавателни протоколи между лицата, транспортирали стоките (водачи на МПС) и служител на дружеството - получател, а за останалите 9 броя такива не са представени. Представени са и банкови извлечения за плащания от дружеството, 17 броя международни товарителници, инвойс фактури, фактури за транспортни услуги от фирми превозвачи, протоколи за ВОП по чл. 117 от ЗДДС на прекия доставчик. С протокол от 22.03.2012 г. са приобщени събрани при предходното ревизионно производство протоколи за извършени насрещни проверки на същия пряк доставчик и на фирмите - превозвачи, посочени в ЧМР-та. Административният орган се е позовал на липса на реалност на доставките, понеже не е доказано предаване на стоките между двете дружества. Според него липсват приемо-предавателни протоколи, в които да е посочено мястото на съставяне и евентуално предаване на стоките, на материално-отговорните лица, като за част от фактурите има представени такива - 8 на брой. Като предали стоките са записани лицата, които са ги транспортирали. Представени са стокови разписки, които според административният орган са идентични по съдържание с представените фактури. При насрещните проверки на фирмите - превозвачи се установява, че стоките са доставяни в гр. Горна Оряховица. Административният съд в мотивите си е констатирал тази фактическа обстановка, но не я обсъдил. Същият е приел, че след като доказателствената тежест е в лицето на адресата на ревизионния акт, който е жалбоподател, и същият въпреки, че е ангажирал съдебно-счетоводна експертиза и събиране на гласни доказателства - разпит на свидетел, не е проявил активност и не е оборил фактическите констатации в акт, не е доказал твърденията си. Тази процесуална пасивност се изразява в невнасяне на депозит за съдебния експерт и недовеждане на допуснатия до разпит свидетел за насроченото съдебно открито заседание. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Изложените съображения на съда по принцип относно носенето на доказателствената тежест, както и относно процесуална възможност за защита при оспорване от ответната страна на представени от жалбоподателя писмени доказателства, не могат да обосноват произнасяне от страна на първоинстанционния съд. Същият, за да приеме, че не е доказана защитната теза за наличие на реални доставки се е позовал общо, без конкретно посочване и обсъждане на доказателства за приемане и предаване на стоката, и е възприел само изискванията на чл. 24 от Закона за задълженията и договорите. Както беше посочено по-горе такива има представени за част от фактурите, а има и представени стокови разписки, като по отношение на последните и конкретно функцията им няма мотиви. Съдът е приел, че не е доказан и характера на транзитните доставки, като се позовава на оспорените ЧМР-а, а спорът е относно реалността на вътрешни доставки, осъществявани на територията на страната, т. е. не е налице отграничаване на вида на доставките. Също така се е позовал и на чл. 83 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и липсата на списък, който се води в ОДБХ, на чиято територия се намира обекта, отново без да е налице обсъждане. По делото не е отграничен предметът на фактурите, а именно авансово плащане и прехвърляне на правото на собственост, като на основание чл. 25, ал. 7 от ЗДДС данъкът е станал изискуем, възникнало е задължение да бъде начислен, и е налице изпълнение по отношение на една част от фактурите, с оглед на предмета им. По делото има данни за реализирано друго съдебно-административно производство по оспорване на друг ревизионен акт (РА № 111100459 от 23.08.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново), относим към други предшестващи данъчни периоди - м. 08. и м. 09.2011 г. Същият е отменен с влязло в сила решение и на ревизираното дружество е признато право на данъчен кредит. Позоваване на това производство в настоящото производство не може да се осъществи, понеже са налице два отделни административни спора - относно законосъобразността на отделни административни актове. Единственият факт, който може да бъде преценяван е този, че ревизираното търговско дружество осъществява стопанска дейност. Във връзка с тази дейност то е осъществявало доставки и се явява получател по доставки, а дали последните са реални и по повод на тях може да упражни право на данъчен кредит, е предмет на обсъждания спор за законосъобразност на конкретния ревизионен акт за данъчен период м. 10.2011 г. Съдът е следвало да изслуша съдебно-счетоводната експертиза, като за възнаграждението на експерта, със съдебния акт е могъл да ангажира отговорността на дружеството - жалбоподател. Това би могло да стане и по силата на чл. 171, ал. 2 от АПК. Липсата на конкретни съображения, които са довели до извода за законосъобразност на ревизионния акт, препятства възможността за осъществяване на ефективен съдебен инстанционен контрол и съставлява съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила. Налице е касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да се отмени и делото върне за разглеждане от нов съдебен състав за произнасяне по основния спор - законосъобразността на ревизионния акт и преценка на реалността на последните доставки. При този изход от делото съдебни разноски няма да се присъждат, с оглед на прилагането на чл. 226, ал. 3 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,