Решение № 13007 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5625/2009 г.

Решение № 13007 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5625/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Асен Запрянов - пълномощник на Калина Атанасова Читанова и Янка Щерева Ветренска, срещу решение от 9.03.2009 г. на Административен съд гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 472/2008 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В откритото съдебно заседание на ВАС касационните жалбоподатели, представлявани от адв. Велкова поддържат жалбата с искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Кмета на Община "Родопи" - Пловдив не е взел становище по касационната жалба. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че обосновано и в съответствие с представените по делото доказателства съдът е отхвърлил жалбата срещу отказа за издаване на скица на земеделска земя, предвид липса на доказателства, които изясняват фактите и обстоятелствата от значение за издаване на административната услуга. Допълва, че жалбоподателките не се легитимират като собственици на имота, за който искат издаване на скица, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд гр. Пловдив е образувано по оспорване на мълчалив отказ на кмета на Община "Родопи" - Пловдив, за произнасяне по молбата на двете жалбоподателки, входирана на 7.01.2008 г., с която е поискано издаване на скица от общия регулационния план за УПИ № 4 на земеделска земя в м. "Щерева воденица" в землището на с. Първенец, която им била необходима за представяне на Поземлена комисия с оглед обезщетение по § 10б. Не посочили нормативен акт, но явно са имали предвид ЗСПЗЗ. Искането било подадено в качеството им на наследници на Атанас Харитонов и Щерю Динев. На тази молба компетентният орган - кметът на общината не е отговорил, като съобразно задължителното за съда Определение № 1112 от 27.01.2009 г. по адм. д. № 10815/2008 г., IV отд. на ВАС, постановено по това дело, е налице мълчалив отказ на кмета да разпореди издаването на скица за процесната земя. Отказът на общината да издаде скица е извлечен от съдържанието на писмо изх. № 94-01-12 от 14.01.2008 г., в което заместник-кмет на община "Родопи" отговорил на Калина Читанова, че следва да се изпълнят изискванията на чл. 13а ППЗСПЗЗ (съставяне на помощен кадастрален план) със съдържание съгласно Заповед РД-02-14-461/26.8.2003 г. на МРРБ. Решаващият съд е отхвърлил като неоснователно оспорването. За да стигне до този правен извод съдът е приел, че административният орган не е дължал поисканата административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "б" ДР на ЗАдм. - изготвяне на скица, тъй като жалбоподателките на първо място не са конкретизирали каква скица искат да им бъде издадена, на второ - не са се легитимирали като собственици на имота, за който са искали скица, предвид отказа на ОбПК по Решение 525Т1/16.8.1999 г. да им възстанови правото на собственост върху процесната земя, и на трето - предвид разпореденото със заповед 756/28.11.2001 г. на кмета на Община "Родопи" - Пловдив обезщетяване на двете жалбоподателки. По тези мотиви съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения отказ. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът е приложил правилно материалния закон, не е допуснал съществено нарушение на процесуални правила и правните му изводи са обосновани. Законосъобразен и обоснован е правния извод на решаващия съд да потвърди оспорения мълчалив отказ. В настоящия случай, с оглед предмета на делото, очертан в задължителното за съда Определение № 1112 от 27.01.2009 г. по адм. д. № 10815/2008 г., IV отд. на ВАС, постановено по това дело, е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1 от АПК - мълчалив отказ на кмета да разпореди издаването на скица за процесната земя с оглед съставяне на помощен кадастрален план. Известно е, че правната фикция на мълчаливия отказ по чл. 58, ал. 1 АПК е създадена като възможност и гаранция за правото на защита на гражданите от бездействието и мудността на администрацията. Известно е също така, че мълчалив отказ възниква при неизпълнение на задължението на административния орган да действа, тоест тогава, когато в образуваното административно производство компетентния да издаде акт, респ. да извърши административната услуга административен орган, не може да бездейства. В случая - след сезиране с искане за издаване на скица, с изрично посочване, че тя е необходима за обезщетение по § 10б от ЗСПЗЗ, съдът, в настоящият си състав намира, че не са били налице предпоставките за извършване на административната услуга. И още - бездействието на този административен орган не следва да бъде преценено като нарушение на вменените му задължения, съставляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В случая решаващият съд правилно е преценил, че не са налице предпоставките за извършване на административната услуга, като освен изложените от него мотиви, следва да се има предвид следното: Относимата за случая разпоредба на чл. 170, ал. 2 АПК, уреждаща тежест на доказване в административния процес посочва, че когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Поисканата от административния орган скица правилно е преценена от решаващия съд като искане за получаване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ЗАдм. Разпоредбата на § 10б ЗСПЗЗ посочва, че собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Въз основа на мотивирано предложение на общинската служба по земеделие и гори и на всяко заинтересовано лице, общинският съвет в едномесечен срок от получаването му определя вида, размера и местонахождението на земите от общинския поземлен фонд за обезщетяване на собствениците, включително и в случаите по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3, ал. 2 и 4 ЗСПЗЗ. Тоест този текст на закона, с който молителките изрично са обосновали искането за скица, урежда реда за обезщетение с равностойни земи от общинския поземлен фонд, и не предвижда необходимост от представяне на такава, респ. от изготвянето й. От друга страна, както правилно е преценил административния съд, видно от представената по делото заповед 756/28.11.2001 г. на кмета на Община "Родопи" - Пловдив (л. 31 от делото) двамата касатори, в качеството на наследници на Атанас Харитонов и Щерю Динев, са получили обезщетение с недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ парцел II-10 кв. 1 от РП на с. Първенец, обл. Пловдивска, с площ от 3170 кв. м. Оттук и изводът, че е неоснователно оплакването за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Съобразно установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка, законосъобразни са изводите на съда за неоснователност на жалбата. Искането за извършване на административна услуга-издаване на скица до ответника законосъобразно е било оставено без уважение. Следва да се посочи, че изложените доводи в писмената защита на адв. Велкова, че заповед 756/28.11.2001 г. на кмета на Община "Родопи" - Пловдив определя обезщетение за 1/2 ид. част от имота не намират опора в съдържанието на тази заповед, а и такива твърдения не са правени по делото, още по-малко са представени доказателства в тази насока. Тук следва да се посочи, че тяхна е била доказателствената тежест да установят това обстоятелство, вкл. с искане за назначаване на експертиза съобразно трайната практика на съдилищата, каквато впрочем е била поискана от ответника чрез юрк. Топов с две молби до съда със задача да се установи дали е било възможно от представените от жалбоподателките въпроси да се идентифицира имота, за който е поискана скица. Още повече, че видно от т. II на приложеното по делото Решение 525Т1/16.8.1999 г. на ОбПК, за нива от 1.415 дка находяща се в строителните граници на с. Първенец м. "Щеревата воденица" е налице отказ от възстановяване на правото на собственост, с мотив, че е налице хипотезата на чл. 10, ал. 6 и 7 ЗСПЗЗ. При извършената служебна проверка настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а с оглед на изложеното по-горе се явява и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на процеса следва да се остави без уважение направеното искане от пълномощника на касаторите за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 - 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение