Решение № 1561 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10013/2018 г.

Решение № 1561 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10013/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на П. Стоянов, чрез адв. Вълчев срещу решение № 247 от 05.06.2018 г. по адм. дело № 114/2018 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 18 – 1158 – 000004 от 04.01.2018 г. на Началника на сектор "Пътна полиция" към ОДМВР -Перник, с която на касатора е наложена санкция по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП, с която е постановено временно отнемане на СУМПС, но за не повече от 18 месеца. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено, както и наложената принудителна административна мярка. Представени са подробни писмени бележки. Ответникът – Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Перник, не се представлява, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение – и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповед за налагане на ПАМ № 18 – 1158 -000004 от 04.01.2018 г., с която на П. Стоянов от [населено място] е наложена санкция по чл. 171, ал. 1, т. 1 б. "б" от ЗДвП –с която на касатора временно е отнето СУМПС, но за не-повече от 18 месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че със заповед за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП е наложена на П. Стоянов санкция по посочената разпоредба. Приел е, че оспорената ПАМ е наложена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и че от доказателствата по делото е установено наличие на основанията по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП за налагане на ПАМ, а именно установеното, че МПС се управлява от лице, с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. Приел е, че не е спорно, че лицето е извършило нарушението отразено в АУАН, а именно, че на 04.01.2018 г. е управлявал МПС, като в нарушение на ЗДвП, при несъобразяване с пътна маркировка М2 предприема и извършва ляв завой, като не пропуска движещ се насреща му лек автомобил и реализира ПТП с него. Наред с това, при проверката е отказал извършване на проба за алкохол с техническо средство-дрегер. На водача е издаден талон за медицинско изследване. При тези данни съдът е приел, че при тези данни административният орган е бил длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ, което е и сторил. Поради това е отхвърлил жалбата срещу ЗППАМ. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания, и че са били налице основанията по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за налагането на мярката в последната предвидена в нормата хипотеза. Правилен е направеният от съда извод, че заповедта е издадена при правилното приложение на материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (в действащата към датата на издаване на заповедта редакция) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Правилно съдът е посочил, че отказът да се извърши проверка се явява самостоятелно основание за приложение на ПАМ, съгласно чл. 171, т. 1, б. б ЗДвП. Целта на ПАМ е да се предотврати възможността за по-нататъчно извършване на нарушение на водач, който управлява МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0, 5%, респективно осуетил проверка за управление на алкохол при управление на МПС. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че оспорената пред първата инстанция заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при наличието на материално правните предпоставки за издаването и, поради което е законосъобразна и е следвало да бъде оставена в сила. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение