Решение № 5148 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13432/2017 г.

Решение № 5148 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13432/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Сапарева баня, представлява от кмета К. В. срещу решение № 151 от 05.10.2017 г. по адм. дело № 372/2016 г. от Административен съд К.. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Р. Ковачки в представено от процесуален представител възражение оспорва касационната жалба и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. В същото и в съдебно заседание излагат твърдения за неправилност на решението в частта, в която е определен размера на обезщетението, като счита същия за занижен и моли да бъде определен такъв в справедлив размер. Претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба относно, а алтернативно – в случай, че приеме, че Община Сапарева баня правилно е конституирана като страна заключението е за неоснователност. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Административен съд К. е сезиран с искова молба по реда на чл. 71, ал. 1, т. т. 1-3 от Закона за защита от дискриминация против Кмета на Община Сапарева баня, в която се твърди, че посочения от него ответник, който отговаря за организацията на изборите и оборудване на изборните помещения не е създал необходимата организация за това, при което Ковачки, който е с увреждания, които не му позволяват свободно да се придвижва не е упражнил правото си да гласува на проведените на 06.10.2016 г. избори за Президент на Република България и на Референдум. С определение № 2 от 04.01.2017 г. съдът насрочва делото като конституира като страни жалбодателя и ответник – Кмета на Община Сапарева баня. С определение № 222 от 09.05.2017 г. АС К. оставя без разглеждане исковата молба на Ковачки срещу Кмета на Община Сапарева баня и прекратява производството по делото, като приема, че в случая установяването на извършена спрямо него дискриминация следва да бъде установено от специализирания орган – Комисията за защита от дискриминация (КЗД), след което е възможно провеждане на производство за обезщетение, каквото искане е направено в исковата молба, по реда на ЗОДОВ. С определение № 9034 от 11.07.2017 г., по адм. дело № 6859/2017 г. тричленен състав на ВАС отменя определението и връща делото за разглеждане на исковата молба на Ковачки по същество от АС К., предвид приетото с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и на съдиите от ВАС, че делата по искове за вреди от нарушения на правата на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица са подсъдни на административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) пред КЗД. С определение № 319 от 14.07.2017 г. АС К. насрочвайки делото за разглеждане в изпълнение на определението на ВАС, отново приема, че страни в производството са ищецът Ковачки и посочения в исковата молба ответник - Кмета на Община Сапарева баня. С протоколно определение от 19.09.2017 г. съдът заличава от списъка на призованите лица Кмета на Община Сапарева баня и вписва в същия като ответник Община Сапарева баня. С обжалваното пред настоящата инстанция решение съдът признава за установено, че Община Сапарева баня, представлявана от Кмета е осъществила дискриминация спрямо Ковачки по признак "увреждане" по чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр., изразяваща се в неосигуряване на достъп до сградата на Кметството с. С., която стопанисва, за упражняване правото му на гласуване на 06.11.2016 г.; осъжда Община Сапарева баня да преустанови действията по дискриминация спрямо Ковачки и да му заплати обезщетение в размер на 1000 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди от осъщественото нарушение на забраната за дискриминация, като отхвърля иска до пълния му предявен размер от 5000 лв. В случая проведеното пред първоинстанционния съд производство е исково по реда на чл. 71, ал. 1, т. т. 1 - 3 ЗЗДискр. във вр. с чл. 204, ал. 2 АПК, при което за неуредените в Дял трети АПК, съгласно чл. 144 АПК са приложими разпоредбите на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). В исковата молба като ответник ищецът сочи Кмета на Община Сапарева баня, съобразно изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. При това доколкото в случая се касае до исково производство, независимо от разпоредбата на чл. 205 АПК сочеща, че ответник по иска за обезщетение е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, именно ищецът е този, който определя срещу кого да насочи претенцията си. Това е така, тъй като в производството по ЗЗДискр. - Г. четвърта "Производство за защита от дискриминация", Раздел втори "Съдебно производство" се касае до исково производство, в което ищецът може да съедини установителен иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр., с който да поиска установяване на нарушението с осъдителните искове по чл. 71, ал. 1, т. 2 и т. 2 ЗЗДискр., с които да поиска осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения и обезщетение за вреди. С исковата си молба Ковачки предявява обективно съединени и трите посочени в цитираната разпоредба искове срещу Кмета на Община Сапарева баня. В случая твърденията за осъществена спрямо ищеца Ковачки дискриминация са по повод осъществени действия и бездействия на посочения като ответник - Кмета на Община Сапарева баня, извършени при и по повод заеманата от него длъжност, при което съдът е следвало да се произнесе съобразно исковата молба. При липсата на искане от страна на ищеца в хода на образувано исково производство съдът недопустимо е извършил промяна на ответника, независимо от правилата въведени в ГПК предвид особеностите на производството по ЗЗДискр., който в случая е специалния закон. Вярно е, че в производството по оспорване на индивидуални административни актове съгласно разпоредбата на чл. 154 АПК съдът конституира страните служебно, но в Г. единадесет "Производства за обезщетения" липсва препращане към правилата по Г. десет, Раздел първи, в който е систематичното място на цитираната законова разпоредба. Обстоятелството, че чл. 205 АПК предвижда, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите не обуславя извод, че съдът разполага с правомощие служебно да определя страните в исковото производство. Предвид съдържанието на исковата молба същият е разполагал единствено с възможност да укаже на ищеца за наличието на тази законова разпоредба. На следващо място, независимо, че решението е постановено след цитираното по-горе определение на ВАС, при действието на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и на съдиите от ВАС, предвид обстоятелството, че с Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. на ОСС на ГК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегии на ВАС е прието, че искът с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. не е родово подсъден на административните съдилища, а на съответния районен съд. Административните съдилища са компетентни да се произнасят по осъдителни искове за заплащане на обезщетения за вреди, причинени от неравно третиране само тогава, когато е налице влязло сила решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което се установяват отношения, свързани с неблагоприятно третиране. Исковете за обезщетение за вреди от дискриминация извън този фактически състав, какъвто е и конкретния случай, по силата на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр и ТП № 1/2019 г. на ОСГК ВКС и ОС ВАС са подсъдни на общите съдилища, както по отношение на иска за установяване на нарушение от дискриминация, така и по отношение на осъдителните искове за преустановяване на действията, с които се осъществява дискриминация и възстановяване на обезщетението и за заплащане на обезщетение на вредите от това. Предвид всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото изпратено за ново разглеждане от Районен съд Д. по подсъдност, като производството по административното дело бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение