Решение № 10265 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12673/2019 г.

ВАСVIII отделение27.07.2020 г.докладчик Росица Драганова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5333/09.08.2019 г., постановено по адм. дело № 2018/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10265 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12673/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалния му представител юрк. Стефанова, срещу решение № 5333/09.08.2019 г., постановено по адм. дело № 2018/2019 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). В касационната жалба, в писмени бележки и становище по съществото на спора се релевират и поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на жалбата срещу административния акт, ведно с присъждане на съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Г. М. " ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Димитрова, в писмен отговор обосновава становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на "Г. М. " ЕООД срещу решение № Р-39/32-26835/25.01.2019 г. на Директора на Агенция "Митници", с което на основание чл. 53, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 5 и чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗАДС е отнет лиценз № 141 на лицензирания складодържател "Г. М. " ЕООД за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с идентификационен номер BGNCA00052001, с адрес на склада: гр. София 1528, район Искър, ул. "Поручик Хр. Топракчиев" № 1 и е прекратено действието на същия лиценз. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решението е спряно с определение № 2128/18.03.2019 г. по адм. дело № 2018/2019 г. на АССГ, оставено в сила с определение № 6309/24.04.2019 г. по адм. дело № 4431/2019 г. по описа на ВАС. За да издаде оспорения административен акт органът е приел, че лицензираният складодържател "Г. М. " ЕООД е извършил тежко нарушение по смисъла на чл. 4, т. 18 ЗАДС, установено с влязло в сила НП № 67/2014/2015 г., поради което е престанал да отговаря на условията на чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗАДС. Съгласно цитираната разпоредба, лицензиран складодържател може да бъде лице, което не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение. Не е било спорно по делото, че вмененото с НП № 67/2014/2015 г. нарушение на дружеството е "тежко" по смисъла на чл. 4, т. 8 ЗАДС, като няма данни за сключено споразумение в административнонаказателното производство. Представени са доказателства за заплащане на наложената с НП имуществена санкция. За да отмени решението на Директора на Агенция "Митници", административният съд е приел, че е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неуведомяване на лицензирания складодържател за започване на производството за отнемане на лиценз – нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК и чл. 35 АПК. Решението е правилно. Съгласно чл. 26, ал. 1 АПК, за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации. В процесния случай, складодържателят не е бил уведомен за започване на производството по издаване на решението за отнемане на лиценза му, като съображенията на административния орган, изложени в настоящата касационна жалба са, че той следва да се счита уведомен, поради наличието на предходно решение в същия смисъл, обявено от съда за нищожно. Такова изключение от приложението на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК не е предвидено в закона. Уведомяването на заинтересованите лица за започване на производството по издаване на административен акт има за цел да им даде възможност да вземат участие в него, като упражнят правата си по чл. 34 АПК - да се запознаят с документите по административната преписка, да изразят становище по събраните доказателства и да правят писмени искания и възражения. Нормата на ал. 4 на цитираната разпоредба предвижда, че административният орган може да не приложи ал. 1, 2 и 3 само в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. Административният орган трябва да отрази в мотивите на издадения акт причините за неприлагане на ал. 1, 2 и 3. В процесния случай не са налице цитираните обстоятелства, при които се допуска неприлагане на чл. 34, ал. 1, 2 и 3 АПК и такива не са посочени в отмененото решение на Директора на Агенция "Митници". С тези допълнителни мотиви, във връзка с изложените в касационната жалба твърдения, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено, решението на съда като краен резултат и досежно изложените в него фактически и правни основания се явява обосновано и законосъобразно и като такова се потвърждава от касационната инстанция при позоваване на останалите мотиви на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. С оглед изложеното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се дължат разноски за касатора, а ответникът по касация не е претендирал такива и не е представил доказателства за сторени разноски в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

2