Решение № 12724 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8547/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. А. И., гражданин на Сирия, чрез адвокат К. Кирев, против решение 6818/01.08.2025 г. постановено по адм. дело 1216/2025 г., по описа на Административен съд Хасково (АС - Хасково), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 3498 от 20.05.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че не са налице необходимите материално правни предпоставки за предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Счита, че съдът не е обсъдил всички факти от бежанската история на жалбоподателя. По изложените в касационната жалба и в писмената защита съображения иска отмяна на обжалваното решение и спорът да бъде решен по същество. Ответникът по касация председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), чрез процесуалния си представител юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание представя писмена справка за актуалната обществено политическа обстановка към 30.09.2025 г. в Сирийска арабска република, както и справка от 20.10.2025 г. относно военната служба в Сирийска арабска република, издадени от ДАБ при МС, приети като доказателства по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и от фактическа страна е установил следното: С молба вх. 6778/19.10.2023 г. на РПЦ Харманли, молителят, с посочени имена Х. А. И. е поискал закрила в Република България. Чужденецът е бил регистриран и чрез попълване на Регистрационен лист с рег. 43506/19.10.2023 г., като лицето посочило имена Х. (собствено) И. (бащино) А. (фамилно), гражданство Сирия, роден на [дата] в Сирия, обл. Дейр Алзор, религия [заличен текст], неженен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братята и сестрите на жалбоподателя, всички с местонахождение в Сирия. Самоличността на търсещия закрила е била установена чрез декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), видно от която същия е индивидуализиран, както следва: Х. А. И., гражданин на Сирия, роден на [дата] в Сирия, обл. Дейр Алзор, неженен. На 04.03.2025 г. в присъствието на преводач с Х. А. И. е проведено интервю. Чуждият гражданин е заявил, че напуснал Сирия през месец юни 2023 г. и влязъл незаконно в Турция, където останал един месец. След това влязъл в България, отново нелегално. С помощта на трафикант стигнал до гр. София, след което бил задържан от властите. Заявил, че е напуснал бежанския център в гр. Харманли, като нелегално стигнал до град в Германия, където отново подал молба за закрила, но бил депортиран обратно в България. Разказал е, че е роден в [населено място], обл. Дейр Алзор, като до напускането на родината си е живял там. Напуснал Сирия заради войната, тъй като икономическото положение било лошо. Искал да стигне до Германия, където да се образова и да работи. Не искал да се завръща в Сирия защото там все още няма сигурност. Посочил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт в страната си, не участвал в политически парти, не бил заплашван и не му било оказвано насилие. При така установеното решаващият съд е споделил извода на адмиистративния орган, че по отношение на кандидата не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, а именно: по причини, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Счел е, че сирийският гражданин не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване от страна на държавата, от партии или организации, или от недържавни субекти в страната му на произход - Сирия. Приел е, че чужденецът не е имал проблеми от етнически, религиозен или политически характер. От друга страна е прието, че чужденецът не е направил и твърдения, релевантни с нормата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход по причина на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът е посочил, че административният орган е съобразил разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като я е разгледал във връзка с тълкуванията, дадени в решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 година. След извършен анализ на информацията, изложена в справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г., изготвена от дирекция Международна дейност към ДАБ при МС относно актуалното положение в Сирийска арабска република, административният орган е приел, че в Сирия все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се приеме, че е налице безогледно насилие. В конкретния случай административният орган е приел липсата на добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. Възприета е липсата на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, предвид липсата на данни за безогледното насилие в Сирия. При така установеното съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като изложената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ въз основа на обективираната в справка вх. МД-02-200/08.04.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, като е приел, че насилието там не може да се определи като безогледно. В конкретния случай е направен извод, че няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Не се установило спрямо кандидата да са били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на Сирия той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От представената справка може да се направи извод, че към настоящия момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не може да се счита, че единствено на основание самото си присъствие на територията на държавата си по произход, жалбоподателят ще бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Той не е бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу неговия живот, поради наличието на съществуващия въоръжен конфликт. Органът е приел, че при завръщането му в Сирия, където било цялото му семейство, молителя би могъл да води нормален начин на живот. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е направил извод, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на търсещия международна закрила гражданин на Сирия. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към делото доказателства, въз основа на които правилно е установил относимите към спора факти. Изводите на съда са логични и последователни и се базират на правилен анализ на доказателствата по делото. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай в конкретната бежанска история на Х. А. И. не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, Х. А. И. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Съобщените от лицето причини не попадат в обхвата на цитираната разпоредба. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на Х. А. И. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил представените в хода на съдебното производство справки за актуалната ситуация в Сирия и правилно е посочил, че не са налице и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/2007 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., възпроизведен и в текста на чл. 15, б. в от директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Видно от съдържащи се по делото справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От представените справки се установява, че в Сирия не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първоинстанционния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че ситуацията в Сирия, сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Представените пред настоящата инстанция справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ потвърждават тези изводи. От анализа на изяснените обстоятелства и от обясненията на кандидата е видно, че в тях не се съдържат никакви мотиви за обоснован страх от преследване по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Кандидатът не е бил принуден да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за неговия живот, сигурност или свобода поради ситуация на военен конфликт, а желанието му е да дойде в Европа с цел по-добър живот в икономическо отношение живот. С оглед изложеното и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение