Решение № 12557 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9360/2025 г.

Производство по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по касационна жалба на Мундус Сървисиз АД със седалище в гр. София. Касационната жалба е срещу част от решение 814 от 16.06.2025 г. постановено по адм. дело 1511/2024 г. по описа на Административен съд София област. С тази обжалвана част: 1. е отменено по жалба на "Вики Сървисис " ЕООД и Д. М. К. решение 1230 от 21.11.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-684/2024 г., в частта му по т. 8, с която се възлага на "Вики Сървисис " ЕООД и Д. М. К. да заплатят на "Мундус Сървисиз" направените в производството разноски в размер на 1500 лв.; 2. отхвърлена е жалбата на Мундус Сървисиз АД срещу решение 1230 от 21.11.2024г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-684/2024 г., в частта му, с която не е възложено на "Вики Сървисис " ЕООД и Д. М. К. да заплатят на Мундус Сървисиз АД пълния размер на сторените разноски в производството пред КЗК в размер на 2200.31 лв.; и 3. оставена е без разглеждане жалбата на Мундус Сървисиз АД срещу решение 1230 от 21.11.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-684/2024 г., в частта му, с която са наложени санкции на Вики Сървисис ЕООД за извършени нарушения по чл. 29, чл. 35, ал. 1, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК и е наложена глоба на Д. М. К. за извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. 2 във връзка с чл. 29 ЗЗК. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответниците Вики Сървисиз ЕООД и Д. М. К. не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юриск. М. Кърчева, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на административния съд е недопустимо, алтернативно неправилно. Предлага решението да бъде обезсилено и да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указание по прилагане на закона. Алтернативно предлага оспорваното решение да бъде отменено и да се върне преписката на КЗК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение, и в срока, установен в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството по преписка КЗК 684/2024 г. е образувано във връзка с решение 7639 от 19.06.2024 г. по адм. дело 815/2024 г. на ВАС, 3-членен състав и решение 1130/09.10.2023 г. по адм. дело 570/2021 г. на Административен съд София област. С тези съдебни решения е отменено предходно решение 1359 от 19.12.2019 г. на КЗК по преписка КЗК-368/2019 г., установени са извършени нарушения по чл. 29, 35, ал. 1 и 2 и чл. 36 ЗЗК от страна на Вики Сървисиз ЕООД и нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 4, вр. чл. 29 от ЗЗК от страна на Д. М. К., като преписката е върната на КЗК за определяне на имуществените санкции и глобата. С обжалваната част от решението, Административен съд София област: 1. е отменил решение 1230 от 21.11.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-684/2024 г., в частта му по т. 8, с която се възлага на Вики Сървисиз ЕООД и Д. М. К. да заплатят на Мундус Сървисиз АД направените в производството разноски в размер на 1500 лв.; 2. отхвърлил е жалбата на Мундус Сървисиз АД срещу решение 1230 от 21.11.2024г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-684/2024 г., в частта му, с която не е възложено на Вики Сървисиз ЕООД и Д. М. К. да заплатят на Мундус Сървисиз АД пълния размер на сторените разноски в производството пред КЗК в размер на 2200.31 лв.; и 3. оставил е без разглеждане жалбата на Мундус Сървисиз АД срещу решение 1230 от 21.11.2024г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-684/2024 г. в останалата ѝ част - частта ѝ срещу решението на КЗК, в частта му, с която са наложени санкции на Вики Сървисис ЕООД за извършени нарушения по чл. 29, чл. 35, ал. 1, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК и е наложена глоба на Д. М. К. за извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. 2 във връзка с чл. 29 ЗЗК. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното пред него решение на КЗК, е издадено от компетентен административен орган, в законоустановената писмена форма, подробно е мотивирано и съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 62 от ЗЗК. Административният съд е приел също, че оспореното решение е взето с необходимото мнозинство и кворум по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК, като не са били установени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Административният съд е счел, че процесното решение е издадено и при правилно приложение на материалния закон. В тази насока съдът на първо място е приел за недопустима жалбата на Мундус Сървисиз АД, с която се оспорва решението, в частта относно размера на наложената санкция на Вики Сървисис ЕООД и Д. М. К. поради липса на правен интерес по чл. 159, т. 4 АПК. По отношение на възлагането на сторените разноски в административното производство, първоинстанционният съд е приел, че нарушенията от Вики Сървисис ЕООД и Д. М. К. са установени в друго производство, поради което в процесното производство, водено за налагане на имуществени санкции и глоби, на Мундус Сървисиз АД не се следват разноски по силата на чл. 69, ал. 5, изр. Последно от ЗЗК. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. Първоинстанционният съд е направил правилен и законосъобразен извод, че в частта, с която Мундус Сървисиз АД оспорва размера на наложените от КЗК санкции спрямо Вики Сървисис ЕООД и Д. М. К., жалбата е процесуално недопустима поради липса на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК. Този извод напълно съответства на нормативната уредба, както и на трайната и последователна съдебна практика на Върховния административен съд. Разпоредбите на ЗЗК ясно разграничават правоотношението между засегнатото от нарушението лице и КЗК, което се изчерпва с установяване на нарушение или липса на такова, от правоотношението между нарушителя и КЗК, в рамките на което органът по конкуренция определя и налага имуществената санкция/глоба. Следва да бъде отбелязано, че имуществената санкция представлява държавна принуда, която не се присъжда в полза на искателя или на третото засегнато лице и не служи за обезщетяване на претърпени вреди. Ето защо предприятието, което е инициатор на производството пред КЗК, не е адресат на санкционната част от акта и този акт не засяга неговата правна сфера. Размерът на санкцията срещу друго предприятие не създава за жалбоподателя нито права, нито задължения и не води до каквито и да е правни последици спрямо него. Правилно първата инстанция е цитирала относимата практика на ВАС. Съгласно чл. 105, ал. 4 ЗЗК влязлото в сила решение на ВАС, с което се потвърждава решение на КЗК за установяване на нарушение, обвързва гражданския съд само относно факта на нарушението и нарушителя, но не и относно размера на санкцията. Следователно законодателят съзнателно е изключил размера на административната санкция като релевантен фактор при гражданския иск за вреди. Това становище е последователно потвърждавано в практиката. В заключение санкцията по ЗЗК не е обезщетение, не се присъжда в полза на жалбоподателя и няма отношение към евентуални вреди и техния размер. Ето защо правилно първата инстанция е приела, че между размера на санкцията и потенциални искове по чл. 105 106 ЗЗК не съществува каквато и да е зависимост. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че жалбата в частта, с която се иска изменение размера на санкцията спрямо Вики Сървисис ЕООД и Д. М. К. или връщане на преписката на КЗК със задължителни указания, е процесуално недопустима, тъй като за Мундус Сървисиз АД липсва законово защитен правен интерес. Този извод изцяло се споделя и от касационната инстанция и възраженията на касационният жалбоподател в тази им част следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Неоснователни са и възраженията на касационния жалбоподател относно приетата незаконосъобразност на частта от решение 1230/21.11.2024 г. на КЗК, с която на Вики Сървисис ЕООД и Д. М. К. са възложени разноските, направени от Мундус Сървисиз АД в производството по налагане на санкции, както и относно неоснователността на жалбата на Мундус Сървисиз АД за присъждане на пълния размер на тези разноски. Разпоредбите на чл. 69, ал. 4 и 5 ЗЗК предвижда разноски единствено в производството по установяване на нарушение, а не и в производството по налагане на санкции, каквото е настоящото. Както правилно е приел първоинстанционният съд, тези разпоредби не намират приложение при производство, чийто предмет не е установяване на нарушение, а само налагане на санкция след вече установено нарушение. Нарушенията, извършени от Вики Сървисис ЕООД и Д. М. К., са установени с влязло в сила решение в друго, отделно производство, по преписка КЗК-368/2019 г. Процесното производство по преписка КЗК-684/2024 г. няма за предмет установяване на нарушение, не формира спор между страни относно нарушение, а служи единствено за определяне размера на санкцията, като законът задължава КЗК да наложи служебно на вече установения нарушител. Следователно, правилно е прието, че чл. 69 ЗЗК изобщо не допуска възлагане на разноски в този тип производство, като на основание чл. 69, ал. 5, изр. Последно от ЗЗК, разноските остават за страните така, както са направени. Първоинстанционният съд напълно обосновано е установил, че разноските по установяване на нарушенията вече са присъдени на Мундус Сървисиз АД с решение 7639/19.06.2024 г. по адм. дело 815/2024 г. на ВАС, с което нарушителят Вики Сървисис ЕООД е осъден да ги заплати на Мундус Сървисиз АД. Поради това няма правно основание повторно да се присъждат разноски в друго производство, респ. в производство по налагане на санкции, където законът не допуска разпределяне на разноски. Като е достигнал до горните изводи, първоинстанционният съд е приложил правилно закона и разпоредбата на чл. 69 от ЗЗК. Поради липсата на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Изходът на спора обуславя основателността на заявената от ответната страна - КЗК претенции за разноски. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответната страна се дължат своевременно поисканите и доказани разноски. Затова касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЗК сумата от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тази сума се определя при съобразяване от съда на фактическата и правна сложност на делото, както и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,