Решение № 2455 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10460/2011 г.

Решение № 2455 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10460/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба, подадена от ЕТ"Минко Чобанов" против решение № 1112/21.06.11 г. по адм. д. 1384/10 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 160902047/08.04.10 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 433/17.06.10 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно и постановено при несъобразяване на събрания по делото доказателствен материал. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение и РА. Подробни съображения в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на РА и искането са изложени в жалбата. Не претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Не претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение № 1112/21.06.11 г. по адм. д. 1384/10 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на ЕТ "Минко Чобанов" против РА № 160902047/08.04.10 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 433/17.06.10 г. на зам. директора на ДД"ОУИ", с който допълнително е начислен ДДС в размер на 21 468, 78 лв. заедно с лихви за забава в размер на 3 274,50 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. АС-Пловдив е приел, че законосъобразно ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, защото е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - установени данни за укрити приходи. Съдът е приел за доказано, че през ревизираните данъчни периоди ЕТ "Минко Чобанов" не е отразил в счетоводството си покупките на различни количества стоки от доставчиците Деливъри Пловдив" ООД, "Дубъл" ООД, "Г. Бриз 97" ЕООД, "МОЛ 2" ЕООД, като фактурите за покупка не са осчетоводени, стоките не са заприходени по сметка 304 "Стоки", не е отчетена последващата им реализация, като не са отчетени облагаеми доставки и приход от продажбата им. Според АС-Пловдив доставките от Деливъри Пловдив" ООД, "Дубъл" ООД, "Г. Бриз 97" ЕООД, "МОЛ 2" ЕООД са реално осъществени в полза на жалбоподателя, независимо от липсата на негов подпис върху фактурите, защото не е успешно оборена нормативно установената материална доказателствена сила на ревизионния акт, посредством проведено пълно насрещно доказване, включително и чрез приетите две заключения на съдебно - графологичната експертиза, с които не се опровергават по категоричен начин установените фактически констатации в ревизионния доклад. При тази приета за установена фактическа обстановка съдът е обосновал извод, че законосъобразно данъчните органи са определили данъчната основа за облагане с ДДС като равна на сумите по данъчните фактури, по които ЕТ "Минко Чобанов" е получател, но не е отчел последващи облагаеми доставки на стоките, респективно не е начислил ДДС, а стоките по фактурите не са налични. Съдът не е кредитирал представения протокол за брак от 25.11.2008 г., който не е намерил отражение в инвентаризационния опис за наличните стоки към 31.12.2008 г., не е осчетоводен в счетоводната 2008 г. и не е намерил отражение и в ГДД и ОПР за 2008 г. Така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Административният съд е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка, без да са събрани всички относими към спора доказателства и без да са съобразени правилата за разпределение на доказателствената тежест в съдебното производство. Съдът е възприел фактическа страна по спора като изрично се е аргументирал с неопровергаване на презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че АС-Пловдив е допуснал процесуално нарушения. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Следователно съдът, за да приема за верни констатациите на органите по приходите, е длъжен да извърши задълбочена проверка дали са установени по категоричен начин цитираните в РА предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, в случая тези на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. От тази гледна точка съдът неправилно е приел, че жалбоподателят следва да опровергава констатациите за получени неотчетени приходи и не е проведено пълно насрещно доказване чрез ангажираните доказателства - заключения на експерт графолог. За да се обоснове правилното или не прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, следва да бъде установено по категоричен начин, реалното осъществяване на спорните доставки, а именно относно приемането и предаването на стоките, предмет на същите, относно тяхното транспортиране, заприходяване и заплащане, както и относно начина на водене на счетоводството на ревизираното лице и на издателите на фактурите, за които данъчните органи са приели, че са получени от ЕТ "Минко Чобанов". Действително съдът правилно е отграничил в мотивите на акта си кой носи доказателствената тежест с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, но е следвало да прецени, че тази разпоредба изисква наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 от ДОПК да е подкрепено с доказателства. Позоваването само на протоколите за извършени насрещни проверки в ревизионното производство не се явява достатъчно, още повече, че оборването на констатациите в РА изисква и произнасяне относно начина на водене на счетоводството при ревизирания субект и неговите съконтрахенти. По делото не е извършвана проверка редовността счетоводните отчитания, а показанията на разпитаните свидетели не установяват по категоричен начин броя, времето и обема на доставките. Тази проверка е необходима, за да бъде установено дали действително ревизираното лице е получавало доставки, стоките по които не са заприходявани и за потвърждаване на предположението, че тези стоки са реализирани без да са отчетени приходи. От събраните доказателства се установява, че фактурите не са подписани от Минко Чобанов и не е доказано по несъмнен начин, че той е заплатил цената в брой. Всички намиращи се при него фактури, с които е закупил цигари през ревизираните периоди са надлежно осчетоводени, както и приходите от продажбите им. Предоставените от доставчиците и други фактури за продадени цигари с фискални бонове за заплащане в брой не са подкрепени с доказателства за реалност на доставката на родово определени вещи - липсват приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и каквито и да е било документи, от които да е видно, че правото на собственост върху фактурираните стоки е прехвърлено на ЕТ "Минко Чобанов" чрез индивидуализирането или предаването съобразно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Няма товарителници, пътни листа или други писмени доказателства, от които да е видно, че цигарите са превозени именно до търговския обект на ЕТ "Минко Чобанов" или са получени от него в обекти на доставчиците. Съдът не е обсъдил тези факти от гледна точка, че необходимо да бъдат доказани от органите по приходите, които твърдят, че ревизираното лице е получател по доставки, неотразени в счетоводството му и върху тях пада тежестта на доказване да докажат реалността им, за да обосноват наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Само при установено при пряко доказване на тези факти е допустимо да се приложи презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. По изложените съображения и като взе предвид, допуснатите процесуални нарушения, касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение